До замъка Бран и обратно

Тази година реших да измисля дестинация за почивка, интересна за цялото семейство т.е. и за детето-чудо, считащо ни за безинтересни старчоци, лутащи се из горите и недостойни за внимание.:))
Разбира се, условието беше да носим задължително лаптоп.
Та на 8.09 по обяд пресякохме успешно границата при Русе и още оттам, щем не щем, забелязахме, че сме излезли от село и сме дошли в цивилизацията. Румънците карат като луди, но определено са много по-подредени от нас и немската дисциплинираност, която са прихванали с течение на годините се вижда с просто око. Селищата следват едно след друго- с характерните си ламаринени покриви и разчупена архитектура на къщите, леко напомяйки руските...въобще в целият стил и на носии, сгради, музика и др. се вижда преходът от източната славянска към западната култура.
За Букурещ няма да разказвам- огромен град, не се задържахме много там, пихме по кафе близо до парламента и продължихме за Синая (където щяхме да останем за 2-3 нощувки), през Плоещ.
Преминахме през много красиви и поддържани градчета, когато навлязохме в планината не видяхме изсечени гори, грозни просеки, дори природата явно беше благосклонна, защото и дърветата, и тревата бяха зелени като в началото на лятото, за разлика от България, където дълго време не беше валяло.
Настанихме се в Синая, в хотел Силвия- симпатично малко хотелче близо до манастира.
На другият ден сутринта потеглихме за Бран - навсякъде по пътя се откриваха чудесни гледки към Карпатите, които на места приличаха на Пирин с каменни зъбери, забодени в небето, а на места на нашия Балкан - с обширните си полегати склонове и тревисти слънчеви била.
Замъкът Бран е разположен на скалисто възвишение над селището, до пътя и от него се открива широка гледка към цялата местност. Отвън не изглежда много голям, но вътре почти се изгубихме в безбройните стаи, стълби и ниши. Граф Дракула е бил смел и жесток владетел, бранещ земите и вярата си, и няма нищо общо с фантазиите на Б. Стокър, но както често се случва измислицата е по-силна от истината.
Навръщане минахме през Ръшнов и старият град крепост над него. Има легенда за града: По време на османското нашествие били заловени двама турски войници, на които казали, че ще бъдат освободени, ако изкопаят вода и направят кладенец в центъра на града - според мита копали 17 години.
На следващият ден посетихме кралският дворец Пелеш в Синая - приказно красива сграда, с богата украса от рисунки, статуи и резби. За съжаление разгледахме само отвън, тъй като няколко пъти ни връщаха, за да се събере подходяща група за влизане и накрая загубихме търпение. Но все пак си купихме диск с виртуална разходка из вътрешността на замъка. До големият замък има и почти точно негово по-малко копие -замъка Пелешор. И двата са построени от крал Карол I, който също като нашите царе е вносен, немски потомък. В Румъния все още има малка общност от немци, вероятно останали от разпадането на Австро-Унгария или потомци на немските специалисти, поканени от румънските владетели да облагородят страната в миналите векове.
В последният ден разгледахме манастира в Синая и се качихме с лифта до 1400 м. в планината. Разбира се хапнахме и мамалига, която не се приготвя по по-различен начин от в бг, имаше и същите като нашите сърмички...
Не ни се тръгваше... Имаше наистина много хора като за време извън сезоните, трафикът беше ужасен, но се чувстваше нещо в манталитета на хората дето го няма тук и не искахме да се връщаме...поне ние безинтересните старчоци.:)