Аватар

Вчера гледах Аватар...
И като се изключат визуалните ефекти и образи (както си беше и в Титаник), честно казно, не ми беше особено интересно. Имах чувството, че гледам модерен индиански филм - дори подобните на коне животни, които яздеха навите ми се сториха някак недонаправени... Вероятно съм мрънкало, черногледа и не съм права, но ... не ми беше интересно, дори накрая с мъка го изгледах и се чувствах неприятно изморена, за разлика, например, от Властелина на пръстените, където умората беше удовлетворяваща... Което е странно, защото сюжетът на Властелина го знаех, а на Аватар не (дали?!)- просто фабулата беше толкова прозрачна и втръсващо позната, че образите и ефектите не можаха да я компенсират... Животните бяха в познатия стил на Ерата на динозаврите с прикачени тук-там израстъци, носещите се планини ми напомниха за Барон Мюнхаузен (или Гъливер)... не зная... Може би зависи какво търси човек в един филм, но на мен цветове и пространство не са ми достатъчни за филм, бих го заменила с картина или нещо, което ме предизвиква да си представям и да измислям... но за филм - и историята трябва да е добра, а в Аватар - съспенс липсваше. Хау!:)

Колелото от Копенхаген

Изследователи от Масачузетския технологичен институт показаха своето актуално „Колело от Копенхаген " на конференцията за промените в климата. Устройството е революционно ново велосипедно колело, което е снабдено с набор от вградени функции.
Колелото може да съхранява енергия всеки път, когато водачът натисне спирачките, а след това тя може да се използва, когато той се изкачва по голям наклон.
"През последните няколко години сме свидетели на един вид ренесанс в колоезденето, като се започне от Копенхаген и се стигне до Париж, Барселона и Монреал", казва Карло Ратти, директор на MIT SENSEable City Laboratory и на проекта за колелото. "Това е нещо като Вело 2.0 версия - евтина електроника ни позволява да подобрим велосипедите и да ги преврнем в по-гъвкави, реагиращи на желанията ни системи."

Системата на колелото има и редица други характеристики, включително вградени сензори, които могат да отчитат скорост, разстояние, посока - данни се изпращат чрез Bluetooth към мобилния телефон на велосипедиста.
Използва се технология, която е подобна на KERS (Кинетична система за възстановяване на енергията) - когато натискате спирачките, кинетичната енергия се преобразува от електрически мотор и след това съхранява в батерии в рамката на колелото.
Това със сигурност звучи интересно и изглежда много по-ефективно и по-малко и леко като обем на вградените джаджи, за разлика от наличните подобни системи на пазара до сега.

Източник: Geeky Gadgets

Пати Янг

Пати Янг (истинско име Патриция Хилтън, моминско име Гржималкевич, родена на 26 март 1980 г.) е полска певица.
Прекарва първите осем години от живота си в пътуване с майка си и нейния партньор Ян Борисейвич, лидер на групата Lady Pank.
През 1998 г. записва първия си албум Jaszczurka (Гущер). След това се мести в Лондон, където съвместно със Стивън Хилтън започват проекта Children. Сътрудничи си и с Дейвид Холмс за създаването на музиката към филмите Пишман войници, Извън контрол, Бандата на Оушън 1 и 2. Резултат от тяхното сътрудничество е проекта The Free Association (в който има участие Мартина Топли-Бърд). Чрез проекта е осъществен записа на саундтрака на Код 46 (много добър филм, незнайно защо немного известен). Работила е и с Дейвид Арнолд за музиката към Винаги ще има утре.

През 2005 г. в Air Studios записва песните за нейния първи соло албум Silent Treatment. Заедно със съпруга си Стивън Хилтън започват нов проект, озаглавен FlyKKiller, чрез който осъществяват албума Experiments in Violent Light и три EP през 2007 г. През 2009 г. осъществява последната си солова работа Faith, Hope + Fury.

Източник: Wikipedia

Ненужните книги

Възстанових избрани публикации от стария ми блог (в архива са), че имам лошия навик да унищожавам и трия в пристъпи на отрицание :(

"Днес пренареждах разни джунджурии в къщи и за пореден път "открих" едни стари книги от детството си. И за пореден път се зачудих дали да ги запазя или да ги изхвърля - те реално са ненужни. Никой няма ги прочете вече - информацията в тях е или остаряла или неинтересна за днешните деца...Те имат значение само за мен и то, когато, така случайно ги открия, докато търся нещо или разтребвам... като някакви стари прожекционни апарати връщат лентата към детството и ... не ми дава сърце да ги изхвърля.
Вече няколко пъти се опитвам - натрупвам ги на куп, веднъж дори ги свалих в мазата... и после...след известно време ги виждам там... избърсвам праха по кориците, спомням си какво има в тях и кога съм ги чела, рисувала, учила от тях, казвам си "Това са чудесни, ценни книги!"... и пак ги връщам горе.
Доста предмети съм изхвърлила, дори такива пълни със спомени - добри или лоши, но не ми е било трудно да го направя...А за книгите ми е жал като за хора. Те някак не принадлежат само на мен - свързани са с някаква общност, с цял отделен свят и имам странното чувство, че не е редно да унищожавам всичко това... така умишлено, знаейки същността му. И в същото време някак искам да не се връщам към тях, да не си спомням някои неща...
Имаше една мисъл: "Който трупа знание, трупа печал." и ако я приема почти буквално - тези книги точно това правят, но едва ли ще успея да ги изхвърля..."

Nirvana 1997

Един стар филм, който си заслужава да се гледа:

Филмът разказва историята на дизайнера на игри с виртуална реалност, Джими, който установява, че главния герой на играта му, Соло, някак е оживял след атака от компютърни вируси. Помолен от творението си (което чувства, всичко което става с него в играта, включително и това да умира няколко пъти), за да премахне съществуването му, Джими си поставя за цел да заличи играта от сървъра на работодателя си, преди тя да е пусната на пазара и така да спести на Соло бъдещи страдания.
Джими се чувства отчаян, защото жена му Лиса го е изоставила. Той започва да я търси, докато се опитва да изтрие героя си от играта. Тези две важни задачи за него се преплитат и допълват като история през целия филм. Джими прониква в един от сървърите на компанията. Това проникване, в света на виртуалната реалност, се тълкува като сблъсък с образите от живота на Джими. Това е начинът, по който мрежата се защитава. Тя се опитва да запази ума на хакера в примката на собствените му спомени, като междувременно го изгори. Единственият начин да премине през този механизъм за защита на мрежата е да освободи цялото си внимание. Да забрави за живота си преди или след. За да забрави за желанията на тялото. За да влезе в състояние на чиста концентрация. Да се концентрира само върху целите (в случая сървъра на компанията). Подобно на медитацията, при която се концентрират върху дишането. Хората, които са в състояние да направят това във филма са наречени ангели (те са невидими за системата, могат да отидат, където поискат и техните възможности са неограничени). Накрая Джими е осенен от просветление. Той е във вътрешен мир със себе си. Той спасява героя си, разбира защо Лиза го е напуснала, разбира защо нещата са се случили и начина, по който са се случили. Той е в състояние на Нирвана.
Nirvana

Рей Бредбъри

Някак необичайно ще ми е да пиша факти за Рей Бредбъри - той е отвъд тях.
Затова ще публикувам негови мисли и мнения на други хора.

"Всичко, което сънуваме е фантастика, а всичко което вършим в живота си - наука. Така че цялата история на човечеството не е нищо друго освен научна фантастика."

"Всяка сутрин ставам от леглото и стъпвам на мина. Мината съм самия аз. След експлозията прекарвам целия ден в сглобяване на парчетата."

Ray Bradbury in Torrance

Игор Пронин

Докато се рових из разни руски сайтове за фантастика попаднах на името Игор Пронин и не знам защо се позачетох в определенията му за самия него и в нещата, които пише:
Игор Евгениевич Пронин — руски писател, автор на повеста «Мао», номиниран за премията "АБС" и много други. Лауреат на премията "Странник", за Научно фентъзи, за книгата си "Отражение" (2008). Псевдоними: Норман Сеймон, Алексей Степанов

Автобиография:
"Родил съм се на 28 август през знаменателната 1968 г. в града-герой Москва, в семейство на служещи на режима програмисти. Първите ми произведения написани на перфокарти със синьо-червен молив не са се съхранили. И много им здраве. Като дете исках да стана пенсионер, после артилерист (от комуналната ни квартира МГУ изглеждаше добре), после чух за съветските писатели. И въобще, щях да бъда много добър съветски писател и по тази причина хич не обичам демократите, либералите и всичката друга сган, която ми обърка живота. Когато реших да стана писател, разбира се, престанах да уча и младежкия алкохолизъм ме отведе в ИАЕ ” И. В. Кручатов”, но с катастрофата в Чернобил нямам нищо общо, работех там просто като мързелив примат. След това доста време работих на същата длъжност, дори служих по същия начин две години.

Взех диплома от ВЗФЭИ (Всероссийский заочный финансово-экономический институт), след няколко явявания, и от тогава понякога разсъждавам за икономика. Не ми обръщайте внимание. Трудих се в банковия сектор на родината около десет години, но не можах да й нанеса голяма вреда. Напуснах я през 2002, заради пълният й морален упадък. Не мога да живея там, където човек без ланец на шията се счита за дивак. Интернет зависимост със средна тежест от 1999 г. и почти веднага започнаха усложнения на литературна почва. Да се излекувам не ми се отдава, още повече, че вече съм професионален литератор. Ако ми предложат добри пари мога пак да бъда, за известно време, мързелива маймуна.

Пиша всичко наред, но се получава само фантастика. Такова е моето особено дарование: започвам да описвам „Жигули” и никой не може да го познае. Налага се после да го преправя на „звездолет” и изведнъж всичко става ясно. Фантастиката е елитен жанр. Освен в „Клуба на руските харизматични писатели”, аз съм член и на редколегията на „Вечерният гондилиер” и на още куп тайни общества, в това число на „Държащите свещ”, „Лигата на забравените биорги от Сириус” и „Упиващите се от смъртта”. В комсомола исках да вляза много пъти, но не ме приеха. Затова всичките там комс-орги и всякакви други киборги не ги обичам.

Моите книги се продават във всеки магазин. Аз съм много готин писател, макар че никой не го знае. Следващите ми творчески планове са да спечеля много пари. Имам жена и дъщеря, и водка за закуска, аз съм много добър човек, но на пръв поглед това не е много ясно, в свободното си време обикновено спя, ако не е много студено. В общи линии това е всичко."

Та в пристъп на ентусиазъм реших да преведа един негов разказ, който ми се стори интересен, а и кратък: Консерви.

Предварително се извинявам за допуснатите неточности в превода (имах затруднения основно с имената).

Десет апокалиптични прогнози, които...

...(очевидно) не са се осъществили

Апокалиптични прогнози, като предупреждението за глобалното унищожаване през 2012 г., не са нещо ново - те съществуват от хилядолетия

1. Първото предупреждение от Асирия
На една древна асирийска плочка от преди около 2800 г. пр. Хр. е написано: „Земята ни се променя в тези късни дни; има признаци, които показват че света бързо върви към своя край. Подкупите и корупцията са нещо обичайно, децата вече не се подчиняват на родителите си, а всеки мъж иска да напише книга и краят на света очевидно наближава.”
Краят на света не настъпва (огледайте се!) и въпреки заразата на корупцията и капризните тийнейджъри, четири века по-късно Асирия създава империя, обхващаща по-голяма част от Близкия Изток. Тя ненадейно достига своя край 612 г. пр. Хр., когато столицата й е нападната от армията на Вавилон. Все пак по стандартите на древните империи 18 вековно съществуване не е никак зле.

2. Загрижеността на кръстоносците
Папа Инокентий III разчита на апокалиптичната теология в усилията си да обедини Европа за започването на петия кръстоносен поход за спасяването на Ерусалим и на останалата част от Светите земи от империята на Айюбидите. Той определя възхода на исляма като царуване на Антихриста, чието поражение ще възвести Второто пришествие.
През 1213 г., Инокентий III пише: "Синът на погибелта бе въздигнат, лъжепророка Мохамед, който е отклонил много мъже от истината със светски съблазни и плътски удоволствия ... въпреки това ще гласуваме доверие на Господа, който вече ни даде знак, че доброто скоро ще дойде, че края на звяра приближава, чието число ще приключи, според Откровението на свети Йоан, през 666 година, от които вече са преминали почти 600. "
Приблизителната дата е 1284 г. Седем години по-късно, последното царство на кръстоносците пада, когато султан Халил превзема град Акре, в днешен Израел. Останалата част от света, обаче, остава непокътната.

3. Ботичели рисува своите страхове
Възраждането е запомнено като Златен век на изкуството и науката, но също така отбелязва ерата на възраждане на апокалиптичните предсказания. Каква е причината? "Напредъкът в отчитането на времето и в астрономията насърчават стандартизирането на календара", пише Дейвид Ниренберг, професор по средновековна история в университета в Чикаго, "докато една поредица от бедствия (от европейска гледна точка), като турското завземане на Константинопол ... разпалва нови нумерологични апокалиптични интереси. "
Очакванията за апокалипсис намират израз в изкуството в този период - най-известните от които са в картината „Мистичното Рождество", нарисувана от италианския ренесансов майстор Сандро Ботичели. Долната част на картината изобразява няколко малки дяволи заклещени между скалите или приковани на земята, а гръцки надпис предлага тази мрачна прогноза: "Аз, Сандро, нарисувах тази картина в края на 1500 година в времена на неволи за Италия в половината от времето след времето, съгласно глава единадесета на Св. Йоан във второто проклятие на Апокалипсиса, когато дявола ще бъде освободен в продължение на три години и половина.
Тогава той ще бъде окован според дванадесетата глава и ние ще го видим стъпкан като в тази картина." (Според надписа апокалипсиса трябвало да се осъществи около 1504 г.)
Арт историците смятат, че Ботичели е повлиян от проповедите на Джироламо Савонарола-доминикански монах, който призовава богатите и бедните да се покаят за греховете си и се откажат от светските удоволствия. Сигурен, че апокалипсиса е близо, Савонарола прогнозира, "мечът на Господ ще дойде на земята бързо и скоро" под формата на война, глад и мор.

4. Наводнението в Германия, което никога не се случва
През 1499, немският математик и астроном Йоханес Стьофлер прогнозира, че голямо наводнение ще погълне света на 20 февруари 1524. (Неговите изчисления предсказват, че през тази година ще има 20 приближавания на планети - 16 от които ще се случат във "водния знак" Риби.)
В Европа са публикувани повече от 100 различни брошури одобряващи пророчеството на Стьофлер за Деня на Страшния съд. Процъфтява бизнеса с лодки- жилища – особено за немския благородник граф фон Иглехейм, който конструира триетажна лодка-ковчег на Рейн.
Въпреки, че 1524 г. е сушава за Европа, пада лек дъжд в определения ден. Тълпи от хора се надяват да получат място в ковчега на Иглехейм и започва да бунт. Стотици са убити, повечето от които с камъни.
Стьофлер по-късно преизчислява действителната дата за 1528 г., но тогава репутацията му като гадател била вече унищожена. Доста срам е брал, защото, според един разказ от 1558 от немския историк Йеронимус Волф, след като прогнозира, че животът му ще бъде застрашен от "падащо тяло", Стьофлер избира да прекара този ден в затворено помещение, където, по време на дискусия с приятели, той се протяга да вземе една книга от етажерката, която пада, удря го по главата и той е сериозно ранен.

5. Черно небе над Ню Ингланд
В 9 ч. на 19 май 1780 г. в небето над Ню Ингланд е обгърнато в тъмнина. В една статия от 1881 г. в Harper’s Magazine се казва, че "Птиците се прибраха да спят, петлите запяха в средата на деня като че ли е среднощ, а животните виеха ужасено. "
Смята се, че неестественият мрак е причинен от пушека от горските пожари, вероятно в съчетание с тежка мъгла. Но и до момента, някои твърдят, че се е случило най-лошото. "Хората [дойдоха] сключили ръцете си и молейки се, Съдния ден бе дошъл," припомня ни военна песен от тогава.
"Тъмният ден" завършва в полунощ, когато звездите отново стават видими в нощното небе. Но съществуващата все още загриженост относно очакването на апокалипсис кара някои хора да търсят утеха в една християнска секта- the Shakers. Част от движението на квакерите The Shakers проповядват пълно безбрачие като истински път към изкуплението. Те виждат добра възможност в създалата се ситуация и предприемат 26-месечна мисия през Нова Англия, чрез която набират стотици нови последователи.
Най-известната личност през "Тъмният ден" става Авраам Дейвънпорт, член на Съда в Кънектикът, който е в сесия, когато небето почернява. Членовете на съда, страхувайки се че апокалипсиса е дошъл, предлагат отлагане на делото. За Дейвънпорт се казва, че отговорил: "Денят на страшния съд наближава, или не. Ако не, няма причина за отлагане на делото; ако това е така, считам продължаването му за свой дълг. Следователно свещите може би трябва да бъдат донесени.” Поетът от Ню Ингланд, Джон Грийнлийф Уитиър, увековечава Дейвънпорт в поема публикувана за първи път в Atlantic Monthly през 1866 г.

6. Поличби свързани с Голямата пирамида от Гиза
1881 е знаменателна година за апокалиптичните очаквания. Като начало е прогнозата на "Майка Шиптън," британска гадателка от 16-ти век, чиито пророчества са били публикувани за първи път през 1641. В по-късното издание, публикувано през 1862 г.е включена следната прогноза: "Краят на света ще дойде, в хиляда осемстотин и осемдесет и първа." Въпреки това, авторът на книгата, Чарлз Хандли, признава, че това и други предсказания (включително изобретяването на телеграфа и двигателя с водна пара) са добавени, в опит да се увеличи продажбите на книгата.
Неназован автор от издание на Harper’s Magazine от 1881 г. се оплаква: "Аз се страхувам, че ще бъде невъзможно ... да се поднесе на английските маси тази нерадостна част от отрицателния опит." Въпреки това, в статията е добавена и нотка на надежда:" Аз съм сигурен, че в продължение на месеци моите приятели, работещи в Британския музей, ще бъдат обсадени от хора, загрижени да узнаят дали има ръкописи като този и дали прогнозите са истински." Въпреки това издание на Енциклопедия Британика от 1911 г. отбелязва, че пророчеството за края на света от 1881 г. е "причина за най-разтърсващата тревога в селската част на Англия през тази година, хората бягат от къщите си и прекарват нощите в молитви на полето, в църквите и параклисите."
В подкрепа за "доказателството" на апокалипсис през 1881 г. идва от един напълно неочакван източник: Голямата пирамида в Гиза. Чарлс Пиази Смит, кралски астроном от Шотландия, е убеден, че пирамидата не е била построена от египтяните, а от патриарх от Стария завет (най-вероятно Ной) и под божествено ръководство. Смит вижда богословски отражения в почти всяко измерване на Великата пирамида, включително и в изчислението за Края на дните.
Изследванията на Смит са иронизирани на 5 януари 1881 г., в колонка в "Ню Йорк Таймс: "В голямата галерия на пирамидата ... има точно хиляда осемстотин и осемдесет и една резки ... следователно, ако пирамидата е надеждна и върши работа ние се намираме в последните години на земята. Има голям брой хора, които вярват в тази забележителна теория за пирамидата, а те всички до един са напълно сигурни, че пирамидата не може да лъже ... в случай, че това се случи, те ще се разочароват и ще трябва да приемат неприятната необходимост да приветстват Новата година в снега на първи януари 1882, те вероятно ще хулят пирамидата и ще загубят всичката си вяра в човека и камъните. "

7. Пазете се от Халеевата комета
На кометите отдавна се гледа като на знамения на гибел и повторната поява на Халеевата комета през 1910 г. не прави изключение. В началото на годината, британски и ирландски писатели смятат, че кометата е предвестник на предстоящата инвазия на Германия. Някои парижани обвиняват кометата за многобройните наводнения на река Сена, които опустошават града им.
Но повсеместна паника избухва, когато чикагската обсерватория Yerkes обявявава през февруари 1910, че в опашката комета е открит отровния газ циан. Ню Йорк Таймс съобщава, че бележития френски астроном, Камий Фламарион вярва, че този газ " ще навлезе в атмосфера и ще унищожи всичко живо на планетата."
Повечето учени се опитват да успокоят обществеността. Известният астроном Пърсивал Лоуъл обяснява, че газовете, изграждащи опашката на кометата са "толкова разредени, че са по-слаби от вакуум."
Но вредата е вече сторена. Хората се втурват да купуват газови маски и "кометни хапчета." Ню Йорк Таймс съобщава, че "паниката, произтичаща от приближаването на Халеевата комета обхваща голяма част от населението на Чикаго." Атланта Конститюшън пък съобщава, че хората в Джорджия приготвят херметически затворени стаи и обвиват дори ключалките с хартия. (Един човек, казва вестника, "се въоръжил с галон уиски" и поискал от приятелите си да го спуснат на дъното на пресъхнал кладенец, дълбок 40 фута - около 12 м.)
След като кометата преминава покрай Земята през май, Чикаго Трибюн обявява (ненужно) "Ние сме все още тук." Не всички, обаче, са обхванати от апокалиптичната лудост. По покривите бушуват бурни "кометни партита" в много градове в Съединените щати.

8. Планетите се подреждат и нищо не се случва
През 1974 г. Джон Грибин и Стивън Плагеман написват книгата бестселър "Ефектът на Юпитер”, като предупреждават, че през март 1982, когато големите планети ще са обърнати с една и съща страна към Слънцето това ще предизвика поредица от космически събития – кулминация на които ще е земетресение по протежение на разлома Сан Андреас, което да заличи Лос Анджелис.
Книгата вдъхва доверие, тъй като двамата автори са завършили Кеймбридж астрофизици и Грибин е редактор в престижното научно списание "Природа”. Учените твърдят, че комбинираната гравитационната сила на планетите (особено тази на Юпитер и Сатурн) ще повлияе на Слънцето, което ще предизвиква увеличение на слънчевата активност, която ще стане причина Земята да бъде бомбардирана от частиците с висока скорост, което от своя страна, ще доведе до резки промени във въртенето на планетата и до земетресения.
Няколко учени разкритикуват "Ефектът на Юпитер”, казвайки че основния й аргумент се основава на много тънка верига от предположения. (Сеизмологът Чарлз Франсис Рихтер от Калифорнийския технологичен институт нарича тезата "чиста астрология с маскировката.") Все пак, книгата плаши хора по целия свят- благодарение, отчасти, на други подкрепящи идеята за Деня на страшния съд, като Хал Линдзи (автор на най-продаваната книга през 1970, The Late Great Planet Earth), който през 1980 г., пише, че земетресенията на планетата ще доведат до взривяване на ядрените централи и разрушаване на язовирите, предизвиквайки повсеместни наводнения.
Тъй като очакваната дата приближава, паникьосани жителите бомбардират с телефонни обаждания Обсерваторията Грифит в Лос Анджелис. На 10 март 1982 San Diego Vista Press съобщава: "Имаше хора, които буквално питаха," Трябва ли да си продам къщата и да се преместя? "... Една малка християнска секта във Филипините, изгражда лабиринт от уплътнени кабини и изпробва специални костюми в готовност за бедствия." Дори пекинския вестник The People’s Daily, се опитlа да увери читателите, че "няма причинно-следствена връзка между този астрономически феномен и природни бедствия като земетресенията. "
Една година след неосъществяването на поредния Ден на страшния съд, Грибин и Плагеман публикуват „Преразгледаният Ефект на Юпитер”. Той също е бестселър.:))

9. Паниката „Y2K”
Най-накрая във всичкият този апокалиптичен страх има някой, който да понесе вината: през десетилетията, компютърните програмисти по-често са използвали две, а не четири цифри, за да изобразяват годините. Затова компютрите щели да се побъркват от 1 януари 2000 г., тъй като нямало машини, които не биха могли разберат смисъла на годината "00" и по този начин бил роден страховития "Bug Y2K" (Y от year, K от гръцкото kilo, което означава 1000). Някои анализатори защитават програмистите, като отбелязва, че действията им са логичен начин за опазване на скъпоценната компютърна памет и за спестяване на пари. Други са по-малко ласкави. "Това, което е довело до Y2K не е арогантно безразличие към бъдещето", пише Брайън Хейнс в The Sciences Magazine. "Напротив, това е излишна скромност. ( "Няма начин, програмата ми да продължи да работи още 30 години.") Програмистите не могат да си представят, че техните бързи „hacks and kludges” ще останат като наследство за следващото поколение. Анкета от септември 1999, проведена от Wall Street Journal, показва че 9% от американците смятат, че Microsoft крие решението на проблема.
Independent предупреждава за възможна "ядрена война", причинена от проблеми в системите за ранно предупреждение, а Международният валутен фонд прогнозира икономически хаос в развиващите се страни; председател на Федералния резерв Алън Грийнспан е притеснен, че паниката бързо ще обхване бизнеса в САЩ в следствие от презапасяването със стоки, което ще доведе до недостиг, а Си Ен Ен съобщава, че доставките на мляко ще бъдат прекратени, защото оборудването на мандрите вероятно ще бъде в неизправност.
Все пак паниката от Y2K никога не достига до доста критична точка, въпреки от очакванията. А Gallup съобщава, че до средата на декември 1999 г., само 3% от американците очакват "големи проблеми", в сравнение с 34% през предходната година.
Милиарди долари бяха изразходвани по света, за да бъде поправена грешката Y2K, и все още яростно се обсъжда каква част от изразходваното е била наистина необходима.

10. Човекът създава черни дупки?
Още от началото на 1990-те, медиите съобщават, че Големия адронен колайдер (LHC) може да създаде черна дупка, която ще погълне Земята.
LHC, който беше включен през септември 2008 е 17 мили в окръжност и погребан на 570 фута под Алпите на швейцарско-френската граница. Той има капацитет да сблъска едновременно протонни снопове със скорост до 99,99% от скоростта на светлината. По този начин, той може да симулира условията и енергиите, които са съществували скоро след началото на Големия взрив и по този начин да осигури познания по критични въпроси във връзка с това как се е формирала нашата Вселена.
Все пак, някои скептици се притесняват, че високоенергийния сблъсък на протони може да създаде микро черни дупки. Една от причините за това слухът за Страшния съд да продължава е, че квантовите физици имат склонността никога да не казват „никога”.
Докато някои физични закони се спазват, потенциални събития са поставени в доста широка категория от "различна от нулата" вероятност. Или, както физикът Канан Джаганатан обяснява: "Ако нещо не е забранено, то е задължително ... В една безкрайна вселена могат да възникнат дори неща с малка вероятност (всъщност безкрайно по-често)." Въпреки това, по същия стандарт добавя той, квантовата физика казва, че теоретично е възможно да развъртите кранчето на чешмата си и от там да излети дракон.
И това обяснява защо физиците (може би с изключение на тези, които имат фобия от дракони) не са ужасно притеснени. "Светът е постоянно бомбардиран от енергийни космически лъчи от дълбините на космоса, някои от тях предизвикват сблъсъци на частиците хиляди пъти по-мощни, отколкото тези, които ще бъдат произведени от LHC," казва професора по физика Стефане Куту. "Ако тези сблъсъци, можеха да създадат черни дупки, това щеше да се случи до сега."
Междувременно, както беше съобщено, технически трудности наложиха LHC да бъде затворен само след девет дни. Очаква се новото му стартиране.

Източник: http://www.smithsonianmag.com

Световни награди за фентъзи 2009

Сан Хосе, Калифорния, 25.10 – 1.11.2009
Посветени на 200 г. от рождението на Алън По

За цялостен принос:
Елън Ашър - издател
Джейн Йолън, има преведен нейн разказ (Око за око, зъб за зъб) на български в този сборник.

За роман:
*The Shadow Year, Джефри Форд - наричан "Новият Бредбъри".

Историята е разказана от анонимно 11-годишно момче, което разказва за събитията в семейството и града си на Лонг Айлънд през 1960-те.
Баща му работи на три места, а майка му е алкохоличка, така че повечето време той е сам, заедно с големия си брат Джим и по-малката си сестра Мария. Джим е създал подробен макет на града от картон в мазето, заедно с неговите граждани и го е нарекъл Botch Town (град Кръпка). Мародер започва да тероризира града и момчетата решават да помогнат на полицията, залагайки капан за него. През това време Мария разговаря с гласовете на различните хора и имитира техните характери и когато тя започва да движи нещата в града-макет, тези промени се отразяват и в реалния живот. Събитията в града стават все по-зловещи... В Hartford Courant казват за романа: "Авторът, който печели награди със своите мистични романи, умело ни води в и извън сенчестите терени и слънчевите моменти, балансирайки с кошмарен ужас, трогателен живот от дома, училищни щуротии и загубата на невинност, за да ни държи в едно възхитително, приятно извънравновесие. "

*Tender Morsels, Марго Ланаган

Оригиналната тъмна приказка за малтретирана млада жена, която избягва от ужасите на живота си чрез бягство в света на съня. Има прилики с традиционната приказка "Магарешката кожа", но историята, която тъче Ланаган е много повече от просто предупредителна приказка. Това е една история, която следва страховитите оригинални истории на Грим и нищо от бруталността не е оставено на въображението. Добре написан роман, който не се валя в самосъжаление или да позволява на всеки да се чувства особено комфортно за дълго. Читателите ще припознаят късчета и части от други традиционни приказките като особени знаци в историята, но нито една от тези препратки не е неоснователна. Всъщност всяко от парченцата да помага на историята да се движи напред не само като фабула, но и като развитие на характерите в нея. Книга, която не е за всеки.

Новела:
*"If Angels Fight", Richard Bowes

Писателят казва, че историята е била вдъхновена от една разходка със сестра му в стария им квартал. "Това върна много спомени, включително и за политици. Познавах деца, чиито бащи са били в политиката. Но политиката е почти като народно забавление - всички знаеха за него, говорихме за това, класирахме политиците," казва Боуис. "If Angels Fight" започва с анонимен разказвач, поканен от Карол Бенън, потомък на политическа династия от Бостън, за да намери отдавна загубения си брат Марк, който е приятел от детството на разказвача. След това историята продължава в търсене из задните улички на интригата и политиката, спомените от ирландския Бостън от 1950 те, когато политиката е спорт, хоби и начин на живот."

Разказ:
*"26 Monkeys, Also the Abyss", Кидж Джонсън

Разказът е публикуван в списание Asimov's Science Fiction.
Историята е за жена - Ейми, която работи в пътуващо шоу, в което участват 26 маймунки, които неочаквано изчезват. Основното, разбира се, не са маймунките, а животът на Ейми – как е стигнала до тук и какво я очаква.

Антология:
*Paper Cities: An Anthology of Urban Fantasy, редактор Екатерина Седия
По една оригинална история от 21 различни автори.

Сборник:
*The Drowned Life, отново Джефри Форд

Шестнадесет истории, разпределени в над 290 страници. Някои от тях са чиста фантазия, докато други са напълно реални. Повечето от тях обаче, могат да бъдат класифицирани като магически реализъм, или истории, които са заимствани от действителността, но не чак толкова. С други думи, някои необясними неща се случват в живота на героите, но същите тези неща не са толкова ужасни, или шокиращи като събитията от ежедневието. Всяка история на Джефри Форд наистина си струва, дано скоро имат превод и издания и у нас.

Художник:
Shaun Tan

Специална награда - за специалисти:
Kelly Link & Gavin J. Grant (за Small Beer Press and Big Mouth House)

Специална награда – за неспециалисти:
Michael J. Walsh (за колекцията на Howard Waldrop в Old Earth Books)