За продаването

Много се чудих дали да напиша това.

Много се нароиха напоследък блоговете и сайтове, болшинството от които ти дават съвети как да живееш по-добре, как да си успешен, разни основно американски мислители се явяват гурута там (подобно на де Боно, който нямах представа кой е до онзи ден и от това автоматично следва, според тълкувателите, че мисля стандартно... та се засегнах де ;)) и от всякъде се сипят препоръки как първо да продаваш себе си, а после и стоката на шефа си. Дори се продават начини на продаване.
От кол и от въже хора ни съветват как да сме положителни, безпричинно радостни, как да си направим естествен ореол с малко фосфоресцираща боя и тел, и как почти по метода на компрачикосите да се превърнем в “човека, който се смее”. Изрязваш част от себе си и си готов. Това пак е свързано с продажбите – така ще се продаваш по-добре, хората повече ще те харесват, личния ти Дау Джоунс, а и Джон ще се вдигнат и ставаш конвертируем.
Тълпи от хора ръкоплещят на тези неща и ги одобряват без да посмеят да ги подложат много-много на критика, може би защото думите им се струват така умни и нови, че не може да не са истина. Почти в религия се превръща - има някакви абсолютни истини и ако някой се съмнява в тях е варварин. А какво, ако не критиката прави едно нещо истинско?
И взе леко да ме дразни всичко това... Търговия, продажби, пазар около това се върти всичко, всички те учат как да продаваш, но не и КАК ДА ПРОИЗВЕЖДАШ качествено. Защото по моята проста и незапозната със сложните пазарни механизми логика, ако една стока е достатъчно добра тя сама се продава (Да живее Джони Уокър!:). А усилията отиват не да се направи стоката качествена, а в убеждаването на другите, че е качествена.
Скоро гледах някакво филмче как в една кооперация от занаятчии в Япония измислили, изобретили и произвели съвсем прост механизъм, който пречи на отворена врата да се затвори. Забелязали са, че нещо е нужно и има смисъл от него, и го направили. Продава го полезността и уникалността му.
Знаете ли, че има фалшификати на маркови продукти, които са с по-добро качество от тях и по това се познава че са фалшификати? Което е просто показателно, доколко продаването е по-важно от самата стока. Какво искаме да получим, когато купуваме - самата стока или отношението на продавача, което ще ни накара да се почувстваме по някакъв по-особен начин? Че сме по-качествени хора? После се жалваме от некачествени стоки. Всичко това е много свързано с термина "consumer whore", който споменах тук някъде - по-лесно е да погъделичкаш хората, отколкото да произведеш нещо наистина стойностно. А и хората сме доказали, че искаме първото, а не второто.
И всичко това пак е свързано с думите и със смисъла им и с това дали се крием зад тях и продаваме или сме пред тях и показваме продукта, който, най-често, сме самите ние.
Все повече се убеждавам, че децата задължително е нужно да учат риторика в училище. Да има някой, който да може да ги, да ни, научи как да не приказваме празни приказки и да омайваме слушателя, а да можем да представим себе си чрез думите, да покажем същността си, истината... А за това не са нужни много думи, но са нужни точните...

Препоръчвам ви да прочетете Кантора за търговия с мисли. :)

Make love, not marketing!;)