Крибидж

Крибидж или криб, е игра на карти обикновено за двама играчи, но често се играе от трима, четирима или повече, което дава възможност за групиране на картите в комбинации, които печелят точки. Крибидж има няколко отличителни характеристики: дъската за крибидж, използвана за отбелязване на точките, наречена “криб” или “кутия”, два отделни етапа (на същинска игра и на забавление) и уникална точкова система, вкл. точки за групите от карти, които правят общо петнадесет.
Според Йоан Обри, играта е създадена от английския поет сър Джон Саклинг в началото на 17 век като разновидност на играта "noody" (глупак). Докато “noody” е изчезнала, криб е оцеляла почти непроменена, като една от най-популярните игри в англоезичния свят. Целта на играта е играч да направи целия брой точки, обикновено 61 или 121. Точките се броят, както вече споменахме, според комбинациите от карти, даващи петнадесет, както и за двойки, тройки, четворки, поредици и флош.

Крибидж заема специално място в сърцата на американските подводничари, служейки им като "официално" развлечение. В каюткомпанията на най-старата подводница на амриканския военноморски флот се пази личната дъска за крибидж на контраадмирал Дик O' Кейн като при извеждането й (на подводницата) от експлоатация тя се прехвърля на следващия най-стара лодка.
Играчите цепят първото раздаване, раздавача разбърква и дава пет или шест карти на всеки играч, в зависимост от броя на играчите. Когато играчите са двама се дават шест карти, а при трима или четирима играчи - всеки получава по пет. Когато играчите са трима една карта се поставя с лицето надолу в центъра на масата, за да започне играта. След като картите се раздадат всеки играч избира четири карти, които да запази, след това отделно поставя останалите (една или две) карти с лицето надолу, за да образуват "криб", който ще бъде използван по-късно от раздаващия. В този момент играчите имат на ръка и като “криб” точно четири карти. Играчът от ляво на раздаващия цепи картите и той показва най-горната карта, наречена "стартова". Ако тази карта е джокер, раздаващия отбелязва две точки за себе си.

Започва играча отляво на раздаващия. Всеки играч избира една карта, обръщайки я в собствена поредица (купчинка) от свалени карти, посочвайки нарастващата, обща стойност на поставените карти (напр. първият играч поставя пет и казва: "пет", следващия слага шест и казва: "единайсет", и т.н.), без сборът да надхвърля 31. След като не могат да се поставят повече карти началната позиция се занулява и за играчите, на които са останали карти процесът се повтаря, докато всички карти се изиграят. Участници печелят точки по време на този процес за правене на петнадесет, за постигане на точно или възможно най-близо до тридесет и едно, за поредици и чифтове. Играчите избират реда, в който да поставят картите си, за да увеличат резултата си т.е. всеки си има “почерк”, който го прави печеливш или не. Ако един играч достигне целта (обикновено 61 или 121), играта се прекратява r този играч печели.

След като играта приключи, всеки играч превръща получените до момента точки въз основа на връзката на неговата “ръка” със стартовата карта. Точките се броят за комбинации от карти общо петнадесет, поредици, двойки, флош и за джокер от една боя с началната карта. Раздаващият брои своя резултат последен и след това обръща картите от “криб”-а с лицето нагоре. Тези карти се броят като допълнителна ръка във връзка със стартовата карта.
Между 0 и 29 са възможни всички точки, с изключение на 19, 25, 26 и 27. Играчите могат да отнасят ръка с нула точки, като резултат с деветнадесет след устно обсъждане.

Визуално крибидж е известна с дъската си за отброяване на точките - поредица от дупчици ( "улици"), на които резултата се отбелязва с пръчици ("spilikins"). Резултатите могат да се съхраняват и върху хартия, но дъската се използва почти винаги, когато се добавят точки по време на играта, а не само при приключване на “ръцете”, както е при повечето други игри с карти. Точки са регистрират като спечелени чрез клечиците по дъската. Двете клечици се използват на принципа на “прескочи кобила”, така че ако играчът обърка броенето, едната клечица/ клин маркира предходния резултат. Някои дъски имат "брояч на играта", с много допълнителни отвори за трета пръчица за отброяване на игрите, спечелени от всяка страна.
Тъй като дъската за крибидж е полезно устройство за точкуване, играчите понякога го използват, за да записват ходовете и в други игри, напр. домино.
Често дъските за крибидж се изработват в различна форма и от различни материали – особено от кости и рога на животни, и представляват истински произведения на изкуството.

Хотел в самолет

Самолетният апартамент представлява напълно оборудвана пилотска кабина в стар самолет от времето на "студената война". Самолетът е превърнат в луксозна хотелска стая. Намира се на летището “Teuge” в Холандия и осигурява на гостите си чудесна почивка с изглед към перона и пистата на летището.
Гостите имат достъп до целия самолет. Те могат да прекарват времето си в пилотската кабина или да си почиват в леглото с размери като за крал. Холандската компания, наречена “Hotelsuites” монтира луксозните съоръжения в самолета. Интериорът е чист и модерен, и ще задоволи и най-изтънчения вкус.
В апартамента могат да се настанят двама гости. Идеален е за нестандартна романтична почивка. В стаята/самолет има джакузи, душ, мини бар и инфрачервено оборудване. Стаята е напълно оборудвана с всякакви електонни забавления - има три телевизора с плоски екрани, голяма колекция от DVD и Blu-Ray DVD плейър, както и безплатен безжичен интернет. В стаята има машини за кафе и чай, килер и микровълнова фурна.
Цената на стаята е 350 евро на вечер за двама души, в нея е включена и богата закуска.

      

Алма

"Алма" е първата анимация на Родриго Блаас, на която той е сценарист и режисъор и която веднага пожъна множество награди и номинации. Печели наградата за най-добра кратка анимация за 2009 г. на Световния фестивал за анимация "Анимакор" в Испания и наградата за най-добра анимация на Международния фестивал за кратка анимация в Лос Анжелис.
До сега Блаас е работил десет години като аниматор в Испания и Съединените щати, вкл. и по едни от най-добрите анимации през последните години: "Облачно с кюфтета", "В небето", "WALL-E" и др.

Дългата 5 минути анимация е един вид синтезирано съчетание между оригиналните образи на "Пиксар" и привидно лесните избори и внушения от "Зоната на здрача".


Благодарение на: baicaa.org

2060.бг

"Блогът 2060.bg е социален проект на ПОК „Доверие“, чиято цел е да направи снимка на днешните ни предположения за това как ще се променят светът, хората и животът през следващите 50 години.

Без да претендира за изчерпателност или обективност, сайтът е покана към всеки от вас да сподели своите прогнози и да коментира позициите на останалите участници в тази виртуална дискусия. Мненията ви няма да бъдат оценявани. Всяко от тях ще намери място в книгата „2060″, която ще бъде издадена през месец юни, 2010 година и затворена в капсула на времето. Публикации с нецензурното съдържание няма да бъдат поместени на сайта .
Дали след 50 години ще можем да добавяме още памет към човешкия мозък, както правим сега със старите си компютри? Ще бъдат ли войните на бъдещето за вода, а не за петрол? Каквото и да попитаме днес, отговора ще знаят децата ни.
Създадохме този сайт именно с идеята да съберем на едно място вашите прогнози за бъдещето и да ги завещаем на тези след нас.

Всички постове и коментари, публикувани в следващите няколко месеца тук, ще бъдат събрани в луксозно печатно издание. Книгата „2060″ ще запази за идните поколения това, което днес сме измислили и споделили със света на този блог.
Екип от редактори ще обобщи и систематизира вашите прогнози за бъдещето, без да ги цензурира или оценява. Хората, които сме поканили за редактори на книгата, са личности, доказали своите познания в различни области от живота.
През юни 2010 година ще затворим тази книга в „Капсула на времето“, където тя ще се пази, за да бъде отворена 50 години по-късно."

2060.bg

Хайку

***

Гатанката е:

Мислейки живееш ли

или умираш?

***

Очите в сълзи.

Нощта ранима пее -

загубена е.


***

Гледам слънцето:

Феникс се гмурка сред жар.

Опари ме с дъх.


***

Който помисли

за мига преди вика -

почти спасен е.

***

Бяла светлина

боде очите неми.

Оживя съня.

***

Скита се навън,

нагърбил самотата...

ЕдинОк човек...

Евгений Замятин

Евгений Иванович Замятин (20 февруари 1884 г - 10 март 1937 г.) е руски автор, най-известния му роман е "Ние" (1921 г.), дистопична история за бъдещето, от който са повлияни “1984” на Джордж Оруел, “Химн” на Айн Ранд, “Освободеният” на Урсула Ле Гуин и косвено “Пианистът” на Кърт Вонегът.
Замятин е роден в Лебедян, на 300 км. южно от Москва. Баща му е руски православен свещеник и учител, а майка му е музикант. Той вероятно е имал синестезия, тъй като е придавал на буквите и звуците несъществуващи качества. За Замятин "Л" е бледа, студена и светло синя. Учи военноморско инженерство в Санкт Петербург от 1902 до 1908 г., през което време той се присъединява към болшевиките. Арестуван е по време на Руската революция от 1905 г. и изпратен в изгнание, но се завръща в Санкт Петербург, където живее незаконно преди да се премести във Финландия през 1906 г. и да завърши образованието си. След завръщането си в Русия, той започва да пише фантастика като хоби. Арестуван и заточен за втори път през 1911 г., но през 1913 г. амнистиран. Неговото произведение “Провинциално” (Приказка от провинцията) от 1913 г., което е сатира на живота в малък руски град, му донася първата слава. На следващата година той е съден за злепоставяне на военните в историята си “На края на света”. Продължава да пише статии за различни социалистически вестници. След като се дипломира като военен инженер, той работи професионално в страната и в чужбина. През 1916 г. е изпратен в Англия, за да контролират изграждането на ледоразбивачи в корабостроителниците в Уокър и Уолсънд, докато живее в Нюкасъл на Тайн.

Там Замятин пише “Островитяните”, сатира на английския начин на живот, както и продължението “Ловец на хора”, публикувано след завръщането му в Русия в края на 1917 г. Той подкрепя Октомврийската революция, но се противопоставя на системата за цензура на болшевиките. След Руската революция от 1917 г. издава няколко списания, изнася лекции по писане и редактира руските преводи на произведения на Джек Лондон, О. Хенри, Хърбърт Уелс, и др.
Творбите му стават все по-критични към режим. Той смело заявява: "Истинската литература може да съществува, само когато е създадена не от усърдни и надеждни служители, а от луди, отшелници, еретици, мечтатели, бунтовници и скептици". Тази му нагласа прави положението му все по-трудно. В крайна сметка, неговите творби са забранени, а на него самия е забранено да публикува, каквото и да било, особено след публикуването на “Ние” в руски емигрантски вестник през 1927 г.
В допълнение към “Ние”, Замятин пише и редица разкази под формата на приказки, които представляват сатирична критика на комунистическия режим в Русия, като в една от историите се разказва за град, в който кметът решава, че за да направи всички щастливи следва да ги направи равни. Той започва начинанието си като принуждава всички, включително себе си, да живеят в голям барака, след това да си обръснат главите, за да бъдат еднакво плешиви, а накрая да си причинят умствени увреждания с цел изравняване на интелекта. Този сюжет е много подобен на този на “Новата Утопия” (1891 г.) от Джеръм К. Джеръм, чийто творби са събрани и публикувани три пъти в Русия преди 1917 г.
В крайна сметка на Замятин е дадено разрешение от Йосиф Сталин да напусне Русия през 1931 г., след застъпничеството на Максим Горки. Той се установява, разорен, в Париж заедно със съпругата си, където умира от сърдечен удар през 1937 г. По време на престоя си във Франция той работи с Жан Реноар и съвместно написват сценария на филма "На дъното", базиран на пиесата на Горки.
Замятин е погребан в Тиаис, Франция, в гробището на улица “Сталинград”.
Американският писател Макс Ийстман описва кариерата на Замятин в една глава, наречена "Как пишеше Замятин" в неговата книга от 1934 г. “Творци в униформа”.

Кратко описание на сюжета на “Ние”:
Главният герой Г-503, математик и коструктор на космическия кораб ИНТЕГРАЛ (с който хората трябва да излетят в Космоса и да присъединят чуждопланетните раси към техния машинен строй), описва в дневник живота си в една тоталитарна държава. В началото Г-503, едно от многото числа (хората нямат имена, само номера – мъжете са нечетни с приставки съгласни, а жените четни с гласни), ентусиазирано описва организирания на базата на математиката живот на обществото. Той не мисли за това, че може да се живее по друг начин: без "Зелената стена", апартаментите със стъклени стени, розовия билет, "Държавния вестник", "Пазителите" и всемогъщия "Благодетел." Но след срещата си с революционнерката И-330 живота му се променя.

***
Утопия (от гръцки: „място, което не съществува“) е въображаем остров в Атлантическия океан, описан от Томас Мор през 1516 г. като място със съвършената социална, правна и политическа система. (Книгата е много интересна - струва си да се прочете).
Дистопията (антиутопия, какотопия) е отрицателна утопия: тоталитарен и репресивен свят.
Еутопия е положителна утопия, но различна с това, че "съвършена" не означава "измислена".
Хетеротопия, "другото място", с реалните си и въображаеми възможности (смес от "утопично" бягство от реалността и превръщане на виртуалната реалност в реална) - например: кибер пространството. Романът на Самюъл Дилейни “Неприятности на Тритон” е с подзаглавие Хетеротопия, за да се подчертае, че не е строго утопичен - той предлага няколко противоречиви гледни точки относно понятието за утопия.

Източник: Wikipedia

Сопот Филм Фест

Сопот Филм Фест се променя. След 8 издания на международния конкурс за кратки филми, организаторите на фестивала разшириха възможностите за участие и промениха темата на фестивала. От 2009 фестивала стартира като Международен конкурс за фантастично кино - първият и единствен филмов фестивал за фантастика в Полша.
Деветото издание, под новото име, се проведе в Сопот през лятото на 2009 г., в периода 9-16 август. Някои от фестивалните раздели:

Основен раздел:
За пълнометражни игрални и анимационни филми (поне 60 мин.), съответстващи на фантастичната кино тема.
Под терминът “фантастично кино" организаторите имат предвид филми, направени по неконвенционален начин и обратно на стереотипите. "Фантастично" в широкия смисъл на това значение. Трилъри и екшъни, "черни" филми, аниме, адаптации по комикси, научна фантастика, фентъзи, хорър и анимационни техники от цял свят.
Победителите се избират от публиката.

Азиатско кино
Изискванията са като в основния раздел, но за филми от Далечния Изток.
Победителите се избират от публиката.

Късометражно кино и кратка анимация (до 30 мин.)
Това секция предназначена за късометражни филми, техники и анимация от всички краища на света. Допускат се комерсиални, художествени и независими продукции. От класически до експериментални и 3D анимация.
Тук се оценяват, както фантастичните техники и анимация, така и филми, отговарящи на една от миналите теми на фестивала, а именно: Нови форми и визии (независими и революционни виждания, нови форми на анимация, филми, в които режисьорите се опитват да отговорят на въпроса: Каква е ролята на цифровите технологии, новите медии, новото изкуство и дизайн в съвременния живот и личното пространство на всеки).
Победителите се избират от публиката и от жури.

Световен Фокус
Независими виждания и дебюти от цял свят, които не са свързани с фантастична тематика, вкл. анимация.(поне 60 мин.) Все още не е имало кандидати в този раздел.

Официални фантастични премиери - несъстезателен
Фантастични произведения все още непоказвани в кината и на фестивалите в Полша. За тези, които предпочитат да покажат своите творби извън състезателната програма.

И други неконкурентен раздели като:
Фестивален фокус, Midnight X-Treme, Национална панорама ...

ПОБЕДИТЕЛИ ЗА 2009 г.

Основен раздел:
1. Награда на публиката за най-добър игрален филм
Абсурдистан, реж. Фейт Хелмер, Германия.
2. Почетна награда: Отвътре, реж.. Джон Бергин, САЩ, анимация.
3. Почетна награда: Stingray Sam, реж. Кори Макаби,
САЩ, Sci-Fi / Уестърн/ Музикален.

Раздел Късометражно кино и кратка анимация:
4. Най-добър кратък филм - Found Objects, реж. Дейвид Бирмбаум , Канада, 2007, 18 мин.

В бъдещето познатия свят се разпада и разрушава от постоянни войни; отчаяни подготовки за музикален рецитал се провеждат в тунел под останките на театър. С все по-честите вторични трусове от бомбардировките само едно нещо поддържа съоръжението все още цяло - непоколебимата решителност на забравен възрастен човек в мазето под апартамента на портиера. Бъдещето е оставено в ръцете на отчаяните изпълнители. Ще бъде ли това достатъчно, за да защити всички от катастрофата?

5. Почетна награда: Cotton Candy, реж. Ариз Морено, Испания, 11 мин.
6. Най-добър полски късометражен филм: Язовец, реж. Jędrzej Bączyk, 17 min.
Млада двойка се загубва в гората и попада в кръчмата на г-н Язовец. Странното е, че той изглежда познава младата жена. И това е само началото. Това е една история, която си играе с всички обичайни правила на разказване ... и морал. Пародията се смесва с нереалното.

Източник: sopotfilmfestival.pl

133 дни сам в океана

Пун Лим, носител на Ордена на Британската империя е китайски моряк, който оцелява сам 133 дни в южната част на Атлантическия океан, с което поставя световен рекорд за самотно плаване от корабокрушенец.
Лим е роден в Хайнан, Китай през 1918 г. През 1942 г. по време на Втората световна война, той е работи като втори стюард на британския търговски кораб SS Ben Lomond, който пътува от Кейптаун до Холандски Гвиана (днешна Република Суринам). Корабът е въоръжен, но се движи бавно и е плава самостоятелно, вместо да бъде в конвой.

На 23 ноември германската подводница U-172 засича кораба и го торпилира около 750 мили източно от Амазонка. Докато кораба потъва, Пун Лим си слага спасителна жилетка и скача зад борда преди котлите на кораба да избухнат. От целия 54 членен екипаж оцелява само той. След около два часа във водата той вижда носеща се празен спасителен сал и се качва на него. В него има няколко кутии с бисквити, четиридесет литра вода, малко шоколад, една торба със захар, някои сигнални и димни ракети и електрически фенер.

В началото той пие от водата и яде от храната в сала, но по-късно си набавя дъждовна вода с едно брезентово платно и лови риба. Той не може да плува много добре и се връзва с въже за сала в случай, че падне в океана. Използва телта от електрическото фенерче и прави от нея въдица като използва конопа от въжето за корда. Изчопля с нокти пирони от една от дървените пейки и си прави кука, за да лови по-големи риби и да ги суши върху кутиите от бисквити. Веднъж в буря, голяма вълна удря и разваля изсушената от него риба и замърсява водата му. Пун едва оживява, улавя някаква птица и пие кръвта й, за да оцелее.

На два пъти други плавателни съдове, преминали наблизо: първо товарен кораб, после патрулни самолети на американския флот. Пун твърди, че от товарния кораб са го видели, но не го взимат, защото е китаец. Военноморските самолети го забелязват и един от тях пуска шамандура маркер във водата. За съжаление на Пун след голяма буря ударила района по същото време той е изгубен отново. Забелязан е и от немска подводница, от която правили тренировки, целейки се в чайките, но реакция от тяхна страна няма.

Най-напред той отбелязва дните чрез връзване на възли на въже, но по-късно решава, че няма смисъл да ги брои и просто започнал да отбелязва пълнолунията.

На 5 април 1943 г. достигна земя и устието на река. Няколко дни по-рано той знаел, че е близо до земя, тъй като цветът на водата се променил - вече не била с дълбокото океанско синьо. Три дни по-късно трима бразилски рибари го спасяват и го отвеждат в Белем.

По време на изпитанията Лим е загубил 9 килограма, но е в състояние да ходи без чужда помощ след като бил спасен. Прекарва две седмици в бразилска болница и британския консул урежда завръщането му във Великобритания през Маями и Ню Йорк.

Крал Джордж VI му връчва на Медала на Британската империя, а Кралските военноморски сили включват неговата история в ръководствата по техники за оцеляване. След войната Пун Лим решава да замине за Съединените щати, но квотата за китайските имигранти е запълнена. Въпреки това, заради слава му и с помощта на сенатор Уорън Магнъсън, той получава специално разрешение и възможност да кандидатства за гражданство.

Умира в Бруклин на 4 януари 1991 г.

Източник: Wikipedia

Марина и Сергей Дяченко

Марина и Сергей Дяченко са семейство украински писатели, сценаристи, пишещи в съавторство на руски и украински език в жанровете съвременна научна фантастика, фентъзи, приказки и др., успешно смесвайки няколко жанра в едно произведение. Живеят в Киев, Украйна.
Сергей Дяченко завършва факултета за сценаристи на ВГИК (Всероссийский государственный институт кинематографии) през 1980 г. (преди това е работил като учен, генетик, психиатър; кандидат на биологическите науки). Автор на сценарии на много художествени и документални филми, най-известните от които – документалния "Генетика и мы", "Звезда Вавилова", “Глад-33”, шестнайсетсерийния игрален тв сериал "Николай Вавилов".
Марина Дяченко завършва Киевския театрален институт през 1989 г. като театрална и кино актриса. Наричаща се още и Марина Шарашова тя започва литературната си кариера още преди да се научи да пише, на възраст около четири години с издадените в един-единствен екземпляр книги "Приказка за влака" и "Приключенията на крадеца". Имайки явна склонност към вербални еквилибристики постъпва в Киевския театрален институт, играе на сцената дори Дездемона, но никога не успява да се научи на “публично творчество”. Избягвайки светлините на прожекторите най-накрая намира убежище пред уютния екран на компютъра...

Стават семейство през 1993 г. И така събирайки се двамата съавтори образуват стройна система, но не на принципа “Орел, рак и щука”, а на принципа на катамарана: Опитай, обърни!
От тогава до сега пишат в съавторство и имат над 100 издадени авторски книги ( вкл. преводи и преиздания), в тираж повече от 1 млн. екземпляра, лауреати на много руски и международни литературни награди.
Ролята на трета опорна точка играе, удачно намерения, трети съавтор – котърака Дюшес, извършващ традиционен пробег по клавиатурата преди започването на всеки роман.

Първият им общ роман “Вратарят” (1994) е удостоен с приза "Кристална маса" на Клуба на любителите фантасти "Стар Трек" и приза за най-добър дебют на "Еврокон-96".
На общоевропейската конференция на фантастите “Еврокон-2005” в Глазгоу, Шотландия, след гласуване на представители от 24 страни, са признати за най-добри европейски писатели на фентъзи.
Сценаристи са на филмите “Обитаемият остров” (2008, 2009), “Векът на вещиците”(2009) и музикалния “Дива енергия”.
За “Обитаемият остров”, по едноименната книга на братя Стругацки, двамата написват девет варианта за сценарий, представяйки най-добрия на Фьодор Бондарчук.
Другите два сценария са по едноименни техни книги като “Дива енергия. Лана.” е фантастична приказка, написана под впечатление от творчеството на украинската певица Руслана и е посветен на нея. Романът е удостоен с премията “Бронзов кадуцей” (трето място) на фестивала “Звезден мост – 2006”
На практика всички техни романи, много повести и разкази са отличени с награди, последните от които:
През 2006 г. излиза първата част на приказния цикъл “Ключът от кралството” и продължението й “Думите на Оберон”, а също фантастико-психологическия роман “Альона и Аспирин”.
През март 2007 г. излиза романа “Vita Nostra”, който получава на фестивала за фантастика “Роскон / Интерпресскон / Еврокон-2008” наградата “Сигма-Ф”, първо място сред номинациите за роман на “Роскон” и отделна награда “Премия премий”, ставайки абсолютни лидер на фестивала по количество награди.
През март 2008 г. излиза романа “Медният крал”, който получава премията “Бронзов кадуцей” на фестивала “Звезден мост – 2008”

***
“Към кое направление във фантастиката причислявате вашето творчество?

Марина: - Когато се говори за “направление във фантастиката” винаги си представям нещо като октопод, размахващ пипала във всички “направления”. И ние сме оплетени в тези пипала - започваме уж с обикновена приказка, а после брутално променяме жанра, вече потънали в т. нар. социална фантастика. После уморени плюем на всичко и пишем славно фентъзи с работно заглавие "Магьосниците могат всичко”.

Сергей: - Аз лично кръстих нашия творчески метод "М-реализъм." Какво е това? Не се знае със сигурност. Някои могат да го разбират като "метареализъм", други като "магически". Най-близка за мен е дефиницията "Маринкин реализъм". Не мислете, че се подмазвам на съавтора си - тя и така ме обича. Просто всичко, което пишем, е преминало през призмата на душата й. От там идва романтизма, неувяхващия хуманизъм, вярата в едно по-добро бъдеще и бялата магия. Аз само развалям всичко това със своята психология, а понякога и психиатрия. Тя живее с идеали, а аз с белези.”

Из интервю за Журнал "Если", номер 10, 1999 г.

Тук можете да прочетете преведено едно тяхно кратко произведение: Приказка за златното петле

Никола Тесла

Източник: сп. GEO

Измаменият гений

Той е един то най-големите изобретатели на всички времена. Роденият в днешна Хърватска етнически сърбин Никола Тесла емигрира в САЩ през 1884 г. и регистрира почти толкова патента, колкото и неговият конкурент Томас Алва Едисон. Въпреки това той никога не успява да извлече подобаващи облаги от своите идеи и винаги остава лишен от полагащите му се печалби. Може би именно затова днес към личността на Тесла отново се е създал истински култ.

През 1891 г. сръбският емигрант Никола Тесла организира вечерна демонстрация в лабораторията си на Пето авеню в Ню Йорк. Изобретателят щраква с пръсти и мигом в дланта му лумва червена огнена топка. Снажният мъж внимателно я оставя да се плъзне по ръкава на белия му фрак, след това по сресаната му на път коса. Накрая, за изумление на публиката, магът, напълно невредим, напъхва тайнствения огън в една дървена кутия.
„Сега ще стане светло като ден", обявява Тесла. След миг помещението се облива в необикновена бяла светлина. После изобретателят се покачва върху платформа, която е свързана с източник на електрическо напрежение. Бавно движи ръчката нагоре, докато напрежението, на което е подложено тялото му, достига два милиона волта. Около него започват да излизат искри. От ръцете му изскачат мълнии и пламъци.
Спектаклите на Тесла имат пропагандна цел в битката за електрификация на света. Това е битка, която той (макар и неволно) води срещу друг, не по-малко почитан изобретател. Човек, който е пълна противоположност на Тесла - Томас Алва Едисон, комбинативен, рафиниран, с добър търговски нюх.
За американеца Едисон Тесла не е нищо друго освен „поет на науката", теоретик и амбициозен работяга, чиито идеи са „великолепни, но напълно неизползваеми". Едисон измерва стойността на едно изобретение по това каква печалба ще донесе то на компанията му. Тесла, за разлика от Едисон, не се интересува от парите. Според него целта на едно откритие се състои в използването на природните сили за нуждите на хората.
Тесла печели битката за тока, но както често се случва в неговия живот, в крайна сметка се оказва губещ. Но губещ, който в наши дни отново печели възхищението на хората. Книгите и интернет страниците, посветени на него, стават все повече. В „You Tube" се представят видеоматериали за Тесла, съществува рок група с неговото име, производител на електрически автомобили, подкрепян от създателите на „Google", носи наименованието „Tesla Motors".
Тайнствената сила на електричеството завладява Никола Тесла още в детската му възраст. Роденият на 10 юли 1856 г. в хърватското село Смилян син на родители сърби има халюцинации, при които вижда ярки светкавици. Често тези видения са съпътствани от образи. Той вижда въображаеми помещения и предмети и то така ясно, че не може да различи реалното от нереалното. С времето се научава да контролира тези визуални внушения. В съзнанието си той пътува в непознати градове и страни, разговаря с хора, завързва приятелства.
Когато на 17 години сериозно започва да се занимава с изобретения, неговата фантазия се изявява отново. Той няма нужда от модели, чертежи или експерименти, за да конструира уреди. Тесла следва проекта, който се е родил в главата му. Именно в съзнанието си той сглобява апаратурата, поправя грешките, пуска я в действие. „За мен е напълно без значение дали ще задействам една турбина в главата си или в работилницата", пише Тесла.
През 1875 г. 19-годишният младеж получава стипендия от Техническия университет в Грац. Учи като луд, понякога от три часа сутринта до единадесет вечерта. Още първата година взима девет изпита с максимална оценка. „Беше истинска мания от моя страна непременно да завършвам онова, което съм започнал", спомня си Тесла по-късно. Когато се заема да чете Волтер, установява, че „това чудовище” написало около 100 книги, но въпреки това не се отказва да проучи цялостно неговото творчество.
Младият човек има някои странни отклонения. Изпитва силно отвращение към перли и обици, повдига му се от коси на други хора. Изпотява се, като види праскова. Повтаря определен вид дейности толкова пъти, че общия брой да може да се дели на три. Винаги брои крачки си, когато върви, изчислява наум обема на супените чинии, кафените чаши и хранителните продукти. „Ако не правех това, яденето не ми се услаждаше", отбелязва по-късно той.
В Грац Тесла се натъква на онзи мистериозен изследователски обект, който не му дава мира цял живот – електричеството. За повечето хора по онова време електричеството представлява окултен сок, който тече по жиците, вкаран там от призрачни сили. Тесла иска да разбере законите на този флуид и инстинктивно е убеден, че бъдещето принадлежи на една все още неприложена в практиката система- променливият ток.
За разлика то генератора за постоянен ток, който произвежда електричество с два неподвижни магнита и въртяща се бобина във вътрешната част на уреда, при генератора за променлив ток магнитът се върти в центъра и така произвежда електричество в разположените от външната страна бобини. Предимството: токът не трябва да се черпи от въртящата се бобина чрез изпускащи искри четки, а се получава във вътрешната , статична част на генератора.
По онова време обаче електрическите устройства се задействат от постоянно течащ в една посока ток. Според учените електромоторите на променлив ток са утопия.
Тесла обаче вярва в интуицията си. Във въображението си той изпробва един след друг различни двигатели с променлив ток, проследява мислено как бързо променящият се ток преминава през затворените електрически вериги. Първоначалните му експерименти се оказват безуспешни. Нужни са му седем години, за да осъществи идеята си. Междувременно е започнал работа като инженер в телефонна компания в Будапеща. По време на една вечерна разходка в градския парк през 1882 г. решението проблясва в главата му „като мълния". Тесла грабва една пръчка и чертае в пясъка схемата на съвършено нов тип мотор. При него разположените от външната страна бобини, през които преминава променлив ток, създават въртящо се магнитно поле, В резултат на това върху ротора във вътрешността на двигателя действат сили, които го задвижват.
Като насън през следващите седмици Тесла разработва различни двигатели, динамомашини и трансформатори, които произвеждат променлив ток или се задвижват с него. „Това беше едно състояние на пълно щастие, каквото не бях изпитвал никога през живота си.”, пише Тесла. „Идеите прииждаха като нескончаем поток и единствената трудност беше да не пропусна да запиша някоя от тях."
Тесла осъзнава също, че променливият ток има значителни предимства пред постоянния. Поради физическите си характеристики той може да бъде изпращан почти без загуби на стотици километри по кабел. За разлика от това постоянният ток може да се пренася само на къси разстояния.
Две години по-късно, през 1884 г. Тесла напуска фирмата си и с препоръките в ръка потегля към Ню Йорк. Желанието му е да постъпи на работа при великия Томас Алва Едисон и да го убеди в значимостта на своето революционно откритие.
В центъра на Манхатън собственикът на компания за електрически крушки Едисон е построил първата електроцентрала в света. Произвежданият от нея ток обаче е в състояние да осигури осветление само на уличните лампи в кръг от неколкостотин метра около нея. Ето защо Едисон планува да разположи в града мрежа от генератори.
Благодарение на препоръките си Тесла успява да се добере до Едисон. Но още първата среща с него протича твърде отрезвяващо. Когато Тесла излага предимствата на своята токова система, американецът раздразнено му казва да престане с тези глупости. „Хората харесват постоянния ток и аз възнамерявам да се занимавам единствено с него." Независимо от реакцията си Едисон разбира, че младият сърбин притежава технически талант и го взема на работа. Дори му обещава премия от 50 000 долара, ако успее да подобри функционалността на динамото за постоянен ток.
Тесла приема предложението и след една година на усилен труд представя резултата на своя шеф. Направените от него подобрения в динамото на Едисон повишават значително ефективността му.
Въпреки това Едисон отказва да плати обещаната премия. „Тесла, вие не разбирате американския хумор", пояснява той.
Възмутен, Тесла напуска. По-късно пише за своя работодател: „Ако се наложи Едисон да търси игла в купа сено, той веднага би започнал с ентусиазъм да преглежда сламка по сламка, докато я намери. Аз неведнъж съм ставал свидетел на действия от този род и винаги съм знаел, че с малко теория и изчисления биха могли да се спестят 90 % от работата.”
Забележителните му постижения в „Edison Electric Light Сотрапу" правят Тесла известен в професионалните среди. Така скоро след напускането си вече двадесет и девет годишният изобретател приема предложението на група инвеститори и основава собствена фирма, „Tesla Electric Light Manufacturing Company".
Но и този път надеждите на Тесла не се оправдават. Вместо да заложат на усъвършенстването на системите за променлив ток с цел предлагането им на пазара, инвеститорите искат от него да конструира улични и фабрични лампи. Така Тесла изобретява дъгова лампа и регистрира множество патенти. След като изпълнява задачата си обаче, инвеститорите го освобождават от фирмата и дори не изплащат възнаграждението му.
„Последва период на отчаяна борба", спомня си Тесла. Налага се в продължение на една година да работи като надничар в пътното строителство.
През пролетта на 1887 година в живота му настъпва обрат. Ръководителят на строителната бригада научава за „вълшебния мотор" на Тесла и го свързва с Алфред К. Браун, директор на „Western Union Telegraph Company”. Работата на телеграфните компании е тясно свързана с електричеството и Браун проявява интерес към променливия ток, който без загуби да се пренася на далечни разстояния.
В близост до „Edison Сотрапу" в Манхатън Браун наема голяма лаборатория, в която Тесла най-после може продължи да работи по практическата реализация на своите системи за променлив ток.
Започва битката за тока. Тесла регистрира един след друг патенти за компонентите на своите нови двигатели, прави доклади, прави демонстрации пред въодушевената публика и скоро привлича вниманието на индустриалеца Джон Уестингхаус.
Уестингхаус, който също е инженер и изобретател, няколко години преди това е излязъл на пазара на електричеството и е закупил множество патенти. За разлика от Едисон той вярва в икономическата изгода от новата технология. Уестингхаус купува патентите на Тесла, сключва с него договор за изплащане на лицензионна такса от два и половина долара за всяка конска сила продадено „Тесла електричество" и влиза в битката за променливия ток.
Малките загуби на енергия позволяват на Уестингхаус построи електроцентралите си извън града. Освен това той има възможност да използва по-тънки медни кабели, отколкото при постоянния ток, така че разходите му за проводници са по-ниски, отколкото тези на конкурентите. По тази причина Уестингхаус продава по-евтин ток и скоро привлича повече клиенти, отколкото Едисон. Той обаче отвръща на удара. Поръчва да му изготвят информация за аварии, свързани с променливия ток, пише памфлети, притиска политици. Плаща на ученици да му ловят котки и кучета. На публични демонстрации завързва животните върху метални плочи и пуска променлив ток през треперещите им тела. След това се обръща към зрителите с въпроса: „Това ли е изобретението, с което вашите мили съпруги ще готвят?" През януари 1889 г. в Ню Йорк влиза в сила закон, ред който убийците се наказват със смъртно наказание на електрически стол. Едисон тутакси започва да пропагандира използването на променлив ток за тази цел. През август 1890 година умира първият човек на електрическия стол - от променлив ток. Въпреки кампанията си, Едисон не успява да стигне желаното въздействие. За две години Уестингхаус построява повече от 30 електроцентрали и доставя в 130 американски града променливия ток на Тесла. През 1893 година е обявена поръчка за изработване на осветлението на световното изложение в Чикаго. Офертата на Уестингхаус е почти с един милион долара по-ниска от тази на Едисон. От ноември 1896 г. в градовете по света започват се използват изключително инсталации с променлив ток. Никола Тесла е на път да стане най-богатият човек на земята. Защото според лицензионния договор той трябва да получава процент за всеки продаден електромотор, за всяко приложение на неговите патенти.
Инвеститорите обаче настояват пред Уестингхаус да промени договора. Индустриалецът обяснява на Тесла, че от неговото решение ще зависи съдбата на фирмата.
Тесла, който вижда в лицето на Уестингхаус приятел, скъсва договора си и заменя печалбата от своите патенти с еднократно възнаграждение от 216 000 долара.
Така той се отказва не само от вече полагащи му се хонорари в размер на не по-малко от 12 милиона долара, но и от милиардите, които би спечелил в бъдеще.
Но за Тесла са важни не парите, а разпространението на новата му техника. Освен това изобретателят вече се е посветил на нови задачи. Занимава го визията един ден хората по света да получават безплатна енергия в неограничени количества. На електрическите мрежи Тесла гледа като на междинен етап по пътя към една безкабелна система, която да изпраща информация и енергия по цялото земно кълбо. През 1899 г. му се удава от лаборатория в близост до Колорадо Спрингс да разпръсне радиовълни на разстояние от 1000 километра. През 1900 г. Тесла намира инвеститор за строителството на футуристична излъчвателна купа на Лонг Айлънд. Една от идеите му е да изпраща от там високоенергийни вълни в горните слоеве на атмосферата и тяхната енергия да достига до всяка точка от земния глобус.
Малко преди завършването на амбициозния проект инвеститорът се отказва. След като всеки ще може неконтролирано да черпи енергия от Лонг Айлънд, откъде ще дойде тогава печалбата? Тесла изпада в нервна криза, от която много трудно успява да се възстанови. През 1917 г. се взема решение да му бъде присъден престижният медал на Едисон. Първоначално Тесла отказва. Според него отличието в крайна сметка ще окаже чест не на него, а на Едисон.
Бърнард Артър Беренд, председателят на журито, успява да го убеди да приеме медала. "Ако бихме пожелали да отстраним от промишлеността всичко, създадено досега от Тесла", отбелязва Беренд в своето приветствено слово, „то нейните механизми ще престанат да действат, електрическите влакове ще спрат, нашите градове ще останат тъмни, а нашите мелници неизползваеми."
Въпреки славата и неговите близо 700 патента магьосникът на електричеството няма финансов успех. На 86-годишна възраст Никола Тесла, най-безкористният изобретател в човешката история, умира в бедност на 7 януари 1943 г. в стаята на един нюйоркски хотел.

п.п. Филмът "The Prestige", разказва за част от неосъществените мечти на Тесла. В ролята на Тесла е Дейвид Бауи.

Майкрософт създаде устройство за мускулен контрол

Скоро Майкрософт даде информация за новата си интерфейс технология за мускулен контрол, която ви позволява да контролирате устройства, използвайки мускулите си. Това дава на игровите и реални устройства за контрол възможности на много по високо и различно ниво от досегашното.

Новата технология използва "електромиографията" или т.нар. ЕМГ като превръща сигналите от записите на електрическата активност на мускулите в инструкции. Вижте видеото след скока.

От компанията коментират: "Както компютрите и екраните започнаха да се интегрират все по-безпроблемно в нашата околна среда и да се използват в случаите, когато потребителят не винаги е съсредоточен върху изчисления, така е важно и да се помисли за механизъм управляван чрез човешка намеса, но неизискващ директна физическо манипулация. Често физическото действие е недостатъчно ефективно или ръцете ни са заети с друго и не можем да го осъществим.
Ние проучихме възможностите на мускулно-компютърното сътрудничество: методологията на взаимодействието, което пряко чувства и декодира човешката мускулна дейност вместо да разчита на физическо устройство за задействане или действия на потребителя - визуални или звукови. "

Аватар на Камерън изплагиатстван от Пол Андерсън?

Аватар на Джеймс Камерън бе аплодиран като велико постижение в опитите да се разкаже по оригинален начин научно фантастична история като филм сред морето от римейки и адаптации. Но Камерън може би е заимствал някои основни аспекти на историята си от писателя Пол Андерсън.

Читателят на http://io9.com Goldfarb посочва - Call Me Джо (Наричайте ме Джо), една новела, написана през 1957 г. от Пол Андерсън, писател творящ през Златният век на научната фантастика. (Не зная дали бъркам, но новелата май е превеждана и издавана и на български в сборник от типа на Неохрон/Орфия ). Много от феновете на Андерсън предполагат, че историята е оказала голямо влияние върху Аватар, а някои от тях призовават Андерсън да бъде уважен като името му бъде посочено във филма. И не е трудно да се види защо.

Също както в Аватар, в Наричайте ме Джо централен образ е парализираният Ед Англеси, който телепатично се свързва с изкуствено създадена форма на живот, за да проучва по-суровите планети (в случая, Юпитер). Англеси, като Джейк Съли, се наслаждава на свободата и силата на изкуствено създаденото си тялото, бие се с хищници на повърхността на Юпитер и постепенно се превръща в местен, защото прекарва повече време, свързан с изкуственото си тялото. От мен: Това ако не е абсолютно същата история и плагиатство, не зная кое ще е.

Няма нищо лошо да се вдъхновиш или повлияеш от други писатели и Камерън споменава множество влияния за създаването на Аватар: Танцуващият с вълци, Ръдиард Киплинг, Едгар Райс Бъроуз. Но е странно, тъй като основните прилики в сюжета не са посочени като конкретно вдъхновение от Андерсън.

В случай, че приликите между Аватар и Наричайте ме Джо причинят проблеми на Камерън това няма да е за първи път. След като "Терминатор" излезе, писателят Харлан Елисън даде под съд продуцентската компания за изплагиатствани два епизода, които той е написал за До краен предел. Въпреки, че Камерън използва идеите на Елисън в много по-различна и нова посока, компанията се договаря с Елисън, който сега е признат като един от създателите на филма.
Аватар може да бъде, като цяло, оригинален филм, колкото и "Терминатор". Но може и да има много по-твърди корени под историята си, отколкото Камерън признава до този момент.

Източник: http://io9.com

п.п. Скоро разказът Наричайте ме Джо ще излезе на български в алманах Фантастика