Ваната

“Човек е 70% вода. Останалото е страст.”
Неизвестен мислител

Когато дойде да разгледа квартирата очите й направо залепнаха за нея. Странно беше, защото апартамента бе почти мини – обзаведени със стари мебели малка кухня и стая, и ... тази баня - голяма, почти колкото стаята с прекрасна, бяла, блестяща вана в единия й край.
Формата й бе съвършена – като малък бик албинос насред арената, очакващ своя миг.
Металните крачета стояха здраво на земята, но тя знаеше, че те могат да я отнесат много далеч. Само да развърти сребристите кранове...
Гласът на хазяйката я извади от унеса. Да, разбира се, че ще я наеме. Кога може да се нанесе? Още утре? Страхотно! Да, разбира се, че ще предплати. Ей сега, даже, ще изтича да изтегли пари... Не, няма нищо за притеснение - сега носи парите, а утре сутрин багажа си. От кога си мечтаеше за подобна квартира - малки уютни стаи и една огромна вана, в която да си почива вечер.
На другия ден пренесе куфарите си от общежитието, купи си закачалки и напълни дъбовия гардероб. Наложи се да си купи и чаршафи, и още някои необходими неща, не забрави и за препаратите, с които се канеше хубавичко да изтърка ваната и да й се наслади още същата вечер. Едва довлачи торбите с покупки, изсипа всичко на земята и щастлива занарежда приятното си, ново, единствено нейно местенце.
Вече почти се стъмняваше, когато тя огледа подредените стаи и с въздишка на доволство се опъна в оръфания фотьойл в кухнята. Бавно и с удоволствие отпи от топлия шоколад и усети как мислите й я теглят към банята. Кой ли е живял тук преди нея? Сигурно вече не е сам, щом е изоставил такава уютна бърлога. Тя заряза чашата и отиде до лъснатата вана – изглеждаше като току-що купена, без нито едно петънце или потъмняване, идеална, почти нереално бяла. Прокара бавно ръка по гладката й повърхност, наля малко пяна и аромати от едно шишенце, и пусна водата. Докато ваната се пълнеше тя хапна, взирайки се през прозореца, една ябълка и отиде да се съблече. Приятният звук на течащата вода я накара да се отпусне още преди да се потопи сред мехурчетата.

Водата беше леко гореща и накара кожата й приятно да се зачерви. Мехурчетата дразнеха носа й, но и носеха приятния аромат на грейпфрут. Тя повдигна глава върху подложената под тила си хавлия и затвори очи. Движеше леко стъпалата и китките си във водата, и се разтапяше от блаженство. По челото й се появиха ситни капчици пот и малки кичури от косата й залепнаха по слепоочията и бузите й. Чувстваше се невероятно. Всички мисли в главата й се превръщаха в бледи, ароматни грейпфрути, пълни с въздух, които бавно падаха надолу и се сливаха с ухаещата пяна във ваната. Тя дори не усети кога се унесе...

...Някакъв странен дразнещ шум я събуди. Тя разтърка очи и мокротата я подразни – не бе свикнала сутрин да се събужда на мокро. Отвори очи и почти изплашена видя, че още лежи във ваната. Скочи рязко, все още топлата вода се разплиска по пода и тя изтича в стаята, където будилникът й упорито звънеше за работа.

Вечерта, въпреки лекото безпокойство, което се бе утаило в гърдите й, желанието пак да напълни ваната надделя. Изми я старателно и докато я изплакваше със студена вода й се стори, че повърхността от вътрешната й страна е някак странно топла. Сякаш излъчваше своя вътрешна топлина, като живо тяло. Тръсна глава и усили струята. Въобразяваше си. Кой знае откъде минаваха тръбите за топлата вода и караха въображението й бясно да препуска в нищото... Все пак й стана неприятно и на излизане запали всички лампи в банята. Водата отново заплющя и превърна ароматите в безброй мехурчета...

Сутринта се събуди отново във ваната.

На следващия ден също.

След седмица вече ходеше с ръкавици на работа, защото кожата на ръцете й приличаше на сюнгер. Не можеше да спре да мие и пълни ваната, и после да лежи в нея с часове. Гледаше подпухналото си тяло в огледалото и чак й ставаше противно, но дойдеше ли вечерта неизменно търкаше с длан топлата блестяща повърхност на ваната и после лягаше в уханната й прегръдка. Вече дори не ядеше преди това. Ядеше във ваната. Пиеше във ваната. Четеше във ваната. Говореше по телефона във ваната... Беше донесла една малка масичка от стаята и бе натрупала на нея всичко, каквото й беше необходимо, за да не става от момента, в който се потопи във водата.

Една вечер след като бе изпълнила ритуала с чистенето и вече от час лежеше в топлата вода, този път с мирис на лимон, долови някакво странно усещане по върховете на пръстите на ръцете и краката си. Като изтръпване, едва доловимо боцкане и пощипване.
В началото не му обърна внимание, но после усещането се засили и в един момент дори не чувстваше пръстите си. Вдигна едната си ръка и видя, че върховете на пръстите й, до края на най-горните фаланги, почти са изчезнали и приличат на много рехава пореста гъба с големи дупки. Пред очите й те се разпаднаха съвсем и паднаха като пяна във водата, а порестата материя бързо обхващаше ръцете й към китките... Тя изпищя и понечи да се изправи, но не можа. Вдигна крак във водата и видя, че с него се случва същото. Закрещя и се замята бясно във водата. Не усещаше болка, но това не правеше нещата по-добри. Не знаеше какво да прави. Нищо не й хрумваше - не можеше да се обади, не можеше да се бори, не можеше да избяга... Единственото, което й идваше на ум бе да извади запушалката от канала, за да се отърве от смъртоносната пенеста вода. Тя се придърпа напред, доближи глава до синджира и го дръпна със зъби. После се отпусна в топлата "супа".

Последното, което видя бе как заедно с водата и пяната, самата тя вече само пяна, се плъзга към дупката на канала и пропада в него.

На другия ден някой изчисти ваната.


Бел. ав. Ако аз имах вана това нямаше да е измислица. :))

Награди за най-лоши компании на Consumers International за 2009 г. “Greenwash Special”

Информацията е малко остаряла, но сега попадам на нея.
Източник сп. !Активни потребители

"Тази година наградите са с екологична насоченост и в селекцията попадат фирми, които фиктивно се пребоядисват в “зелено”, за да се възползват от нарастващата загриженост на хората за околната среда и по този начин да добавят несъществуваща стойност към репутацията и продуктите си.

“Победителите” са :
Audi, които твърдят, че дизеловия им автомобил Audi А3 TDI е чист и зелен. Според мащабната телевизионна и интернет рекламна кампания Audi TDI се движи с “чист дизел” и е толкова щадящ за околната среда, колкото е карането на колело или придвижването с автобус.

British petroleum, която обещава да инвестира във възобновяеми енергийни източници и опазване на среда, но върши обратното. В публичното пространство British petroleum говори за ангажимента си към възобновяемата енергия, засаждането на дървета, схемите за търговия с емисии въглероден диоксид, но през последната година компанията се е оттеглила от няколко големи проекта за възобновяеми енергийни източници, намалила е инвестициите си в тази област, като същевременно продължава да инвестира мощно в изкопаеми горива.

EasyJet, която лъже, че самолетите й са по-екологични от хибридните автомобили. На уебсайта на компанията може да се види абсурдното твърдение на компанията, че да летиш с нейните самолети е по-екологично от това да караш “Тойота Приус” – най-популярната марка хибриден автомобил в света.

Microsoft, която рекламира Windows 7 като зелен, а същевременно насърчава потребителите да купуват компютри. Тук коментара дори е излишен – ако направят компютър със слънчеви батерии (вероятно някъде вече има!) ще ги призная.

Организацията “СО2 is green” – специална награда за обявяване на въглеродните емисии за “зелени”. Нова организация, подкрепена от няколко основни играча от петролната индустрия, твърди, че увеличаването на емисиите на СО2 е полезно за околната среда. Въпреки, че “СО2 is green” не е компания, Потребителския интернационал награждава организацията с “Оскар” за най-безскрупулна манипулация на тема “екология”. В края на 2009 г. организацията излъчва 30-секундна реклама в няколко американски щата, която уверява, че “няма научни доказателства, че СО2 е замърсител.”

Наградата се нарича Greenwash, за да покаже компаниите през годината, които най-добре калят, окалват зелената идея чрез демагогията си. Wildgoose chase също щеше да е подходящо.:)
Аз не зная, доколко подобни награди нямат и ефекта на реклама, но е добре все пак да имаме информация, а всеки преценява сам как да я пречупи и тълкува.:)

Фестивал на Древните Тайнства: „ЗА ЕНЬОВ ДЕН”

Покрай празниците тези дни, реших да се поразровя за моя любим народен (и единствен, който наистина имам желание да празнувам) празник - Еньовден и попаднах на тази интересна инициатива:

"Имаме удоволствието да ви поканим да се присъедините към Седмото издание на Проекта, което отново ще се завърти в кръг около Лятното Слънцестоене! Фестивалът на Древните Тайнства и тази година ще ни обедини от идеята да Добруваме в хармония с Природата, да открием тайнството в душите си и да изпратим нашите светли и добри пожелания за здраве и благодат! Нека всеки от вас бъде наш специален гост за празника! Нека отново и заедно заредим ефира с добруване!
В това Седмо по ред издание на проекта „СлънцеЛуна”, сме се постарали да разнообразим програмата с повече съвместни дейности, в които всеки участник ще има собствен принос за общото благо и ще открие нови хоризонти за развитие, ще придобие нови способности, ще намери ново познание.
Вземете си подходящи костюми за Сутрешните Ритуали и Практики, фотоапаратите и камерите, музикалните инструменти, боите, палатките и раниците, заредете се с творческа енергия и идвайте! Делчево ви очаква обновено и щастливо усмихнато, а Слънцето весело наднича зад планините, оглеждайки се за новата си Буля! Предстои ни вълнуващо пътешествие в тайните на собствените ни души, които ще се слеят в ритъма на Празника!
Можете да творите в ателиетата, да се хармонизирате с практиките, да свирите и пеете на свободната сцена и танцувайки - да отправяте молитви към Изгрева! Можете всичко!
Нека заедно сътворим тайнството на собственото си Добруване!"
Продължава към източника >>

Преди няколко години ходихме на Празника на чушките и доматите в с. Мараш и беше страхотно. Хапнахме лютеница, играхме хора край огъня...:) Освен на Еньовденския празник имам желание да отида и на Празника на ябълката (28 август) в с. Екзарх Йосиф, за който разбрах миналата година. :))

Стин

Други градове № 12 от 12: Стин
от Бенджамин Розенбаум

Стин е град за тези, които са уморени от други градове, села, къщи, палатки, пътища, дървета, от всичко. Тези, на които пустинните манастири не предлагат уединение, гъмжащите мегаполиси - развлечение, въздушния балон на градовете - утеха, идват в Стин.
Ако спите във влака, събудите се внезапно и в началото, за миг, не знаете кой сте; погледнете прозореца в ляво и в препускащата вън черна нощ видите своето отражение, гледащо към вас; можете да разпознаете лицето, тъмните вторачени очи, но е факт, че това ви изглежда по-скоро като шега, абсурдно проклятие; спомняте си, че ще умрете, сърцето ви бие бясно и вие отчаяно се вкопчвате в плътта си, но по-отчайващо е, че все още не сте забравили страха, не можете да се влеете обратно в спокойната монотонност на съществуването и да го приемете за даденост, и вие се борите да запазите този внезапен, странен ужас жив - ако е така, можете да обмислите пребиваването си в Стин.

Син блясък; геометрична форма - твърде сложна, за да бъде разбрана, се виждат само за миг и тишината като пауза, преди големи и жестоки събития; не смърт (която не е по-интересна от пръстта или прахта), а знанието, че ще умрете... Пътниците, които наистина копнеят, които са недоволни от ласкателствата в местата за удоволствия, самолюбивите безчинства по барикадите, лесните отговори на ашрамите и еднообразието на кибуците, идват в Стин.

Сега приемете заявленията за постоянно пребиваване. Моля, попълнете приложената карта, някой ще се свърже с вас.


19-ти август, 2002

Последният град в месечната поредица от откъси от "Книгата на всички градове”

превод Преслава Кирова

отново ДДТ

Песня о людях героических профессий

Слышишь, я снова живой,
Морем дышу у окна,

Крутится, вертится шар голубой,
Крутится, вертится над головой,
Как космонавт на холодной Луне,
Жду, чтобы мне позвонила она,
Наперекор победившей зиме
Нас скоро найдёт весна.

Время, иду за тобой,
Время, я сутки без сна,

Крутится, вертится шар голубой,
Бегает, падает над головой,
Как водолаз, задыхаясь на дне,
Верю, что помнит и любит она,
Жду, как "лосось натуральный" в вине,
Что вскроет меня весна.

Горы волнуются - "раз",
Камни дырявят прибой,

Крутится, вертится шар голубой,
Пляшет и падает над головой,
Я в окруженьи метановых глаз,
В шахте пишу молотком на стене,
Жду от тебя только несколько фраз,
Что ты доползешь ко мне.

Вечность – над мостовой,
Утром почти не видна,

Крутится, вертится шар голубой,
Крутится, вертится, хочет упасть,
Как музыкант, чья карьера спилась,
Верою даст вдохновенье она,
Та, что имеет огромную власть,
Непроданная весна.

Город, стена да стена,
Голый – по горло в зиме,

Вася и Клава грустят у окна,
А космонавт замерзал на луне...
Младший сержант не вернулся с войны...
В штольне шахтер захлебнулся в огне...
Юный подводник не всплыл с глубины...
Погибшие сны весны...

По екопътека Витата стена

Вчера, понеже времето беше чудесно, решихме да минем по екопътека Витата стена, само че малко отзад напред. Не от с. Яворец, а по обратния път от. с. Здравковец към Яворец. Качихме се с колата до там и я оставихме близо до табелата на екопътеката. В началото беше хладно, духаше вятър, отдясно на пътя се откриваше гледка към снежния Балкан - Ботев, Мазалат... Постепенно загряхме и съблякохме якетата, вятъра утихна и въпреки преспите сняг тук-там и калта, слънчицето и въздуха бяха като през май.
След известно време (не сме засичали час) стигнахме до кръстопът, на който, разбира се, табела или маркировка липсваше и след като се полутахме малко, решихме че трябва да вървим на дясно, за да стигнем до езерото Беляковец. Стигнахме до малка борова гора, близо до нея имаше интересни скални образувания и седнахме на тях да отдъхнем.



В това време по пътя се зададе един дядо и го попитахме за езерото. Оказа се, че сме почти до него - било отдолу под боровата гора. Близо до брега хвърлихме якета и раници на земята, и се пекохме известно време като гущери на слънцето. Невероятна благодат!:)
После тръгнахме по пътя за Яворец, който минаваше покрай стопанския двор на с. Здравковец и там доброто ни настроение бе помрачено от невероятното количество нахвърляни боклуци покрай пътя - найлони, строителни и битови отпадъци, какво ли не... Тук е мястото да кажа, че всъщност екопътеката следва съществуващите пътища между селата и това което я прави екопътека би трябвало да е преди всичко грижата за поддръжката на чистотата, табелите, местата за отдих, което тотално липсва (нещата не изглеждат така, както на линка в сайта). Видимо никой не се занимава да поддържа местата за отдих - масите и пейките са почти полегнали, къщичката до езерото също е килната на една страна, по нататък в местност Бялата вода освен същите проблеми има и невероятно много боклуци, нахвърляни някакви стари метални столове, стари домашни маси, бутилки... Нямаше начин това да не ни ядоса и не мога да разбера въобще този недорасъл, просташки начин на живот и мислене (разбирам, кошчета няма, ама събери си боклука в един чувал и го закарай до някой контейнер в града, толкова ли е трудно!!!), и начина по който се взимат пари по подобни проекти - добре, искаш да вземеш малко повече пари, вземи ги, ама свърши и работата както трябва, направи нещо, поддържай направеното, твоето не се губи... Съжалявам за неприятното отклонение, но няма да спрат да ме дразнят подобни неща.:(
Нарочно не съм ги снимала, исках само това което ме радва да запечатам.
След като направихме завой към северната страна на Витата стена излязохме на пътя на северния склон и се оказа, че там има сняг до над глезените. Доста се измокрихме, докато стигнем до огромните трепетлики и чешмата в местността Бялата вода.



После решихме да вървим направо нагоре през гората към билото, защото останалта част от пътя сме я вървяли. Попаднахме на някакъв стар, вече загубил се път, дори имаше голяма стара чешма, която вече само капеше. Гората беше страхотна - стара, девствена, непокътната гора, с обрасли с мъх камъни и криви или полегнали дървета, само пътечките на животните се виждаха между тях... След около 40 мин. ходене нагоре излязохме на билото, долу се виждаше ръба на Витата стена и платото на нея. Продължихме през гората вече по билото.

Неочаквано под един голям дъб видяхме гроб с побит стар, издялан камък и посадено храстче отпред. На камъка пишеше " Величка, починала 1957 г., на 24 г."... Не зная какво се е случило и каква е историята, но мястото, където почива тази жена е хубав край за всеки живот... Пътят, на който накрая излязохме, ни отведе до кръстопътя без табела и оттам лесно стигнахме до колата. Междувременно пак мързелувахме на слънце, на няколко пъти по поляните и накрая толкова се отпуснах, че ми беше трудно да вървя.:)
Като се изключат боклуците и неподдържаните места за отдих, маршрутът е чудесен и ако се наемат коне от с. Влайчевци или Живково, екскурзията може да бъде още по-интересна, но ние умишлено искахме да използваме собствените си крака, особено след дългата и снежна зима.;)

p.s. Около Гергьовден познати са минавали по част от същия маршрут и споменаха, че около стопанския двор и езерото боклуците са изчистени. Браво!!:)

Искам да си опитомя

Искам да си опитомя гарван... Харесвам големия сиво-черен силует, силния клюн и блестящите му очи. Ще го науча да казва само една думичка, останалите сам ще научи. Искам да лети свободно, да се губи дълго и един ден неочаквано да идва на прага ми. Да влиза като у дома си, сякаш го е правил всеки ден, да пляска с криле и да негодува, докато не го нахраня и накрая доволен да се заравя в домашните шарении, докато му говоря. Искам да е шантав и любопитен, да виждам белезите от битките и любовите му, да не знам страда ли или е добре, гладен ли е или сит, къде лети, какво прави... Искам просто понякога да идва и да гледам сиво-черните му криле, клюнът и живите глобусчета на очите му... Да поглеждам в тях и да се виждам: малка гротескна фигурка с гарван в очите...
Искам да си опитомя цвете... Малко, синьо-лилаво, с остри листенца и тънко коренче. Ще му повтарям само една думичка, не са му нужни други. Искам да лети свободно, да се губи дълго и неочаквано да го намирам в пръстта. Да го виждам като малко цветно петно в градината, сякаш случайно капнало от нечия четка, като малко езерце, но толкова дълбоко сякаш пробито с куршум... Искам да е шантаво и любопитно, да виждам белезите от пътуванията му, но то все да е весело и нищо да не казва, да не зная къде лети, какво прави... Искам просто понякога да идва и да гледам синьо-лилавото му око... Да поглеждам в него, толкова надълбоко, чак до дъното и да се виждам: малка гротескна фигурка с цвете в очите...
Искам да си опитомя камък... Колкото длан, кръгъл, хладен и бяло-сив, лежал в нечии подмоли. Ще му кажа само една думичка, не са му нужни други. Искам да лети свободно, да се губи дълго и неочаквано да го намирам в краката си. Да го виждам като малко късче недопечен свят, светло, още без патина, кръгло парченце от нечий сън... Искам да е шантав и любопитен, да виждам белезите от докосванията му, но той винаги да е хладен и нищо да не казва, да не зная къде лети, какво прави... Искам просто понякога да идва и да гледам бяло-сивото му лице... Да поглеждам в него като в огледало и зад привидното да се виждам: малка гротескна фигурка, която иска да опитоми себе си...

Бенджамин Розенбаум

Открих поредният автор на любимите ми къси разкази, при това сюрреалистични.:)
Larga vida la forma corta!;)

Бенджамин Розенбаум е американски писател, автор на кратки произведения в различни жанрове: научна фантастика, фентъзи, реализъм. Разказите му са неедонократно номинирани за Хюго, Небюла, British Science Fiction Award и Премията на Теодор Стърджън.

Роден е в Ню Йорк, но прекарва детството си в Арлингтън, щата Вирджиния. Завършва университета Браун със специалностите Изчислителна техника и Вероучение. Работи като програмист, разработва програмното осигуряване за Националния научен фонд и за администрацията на окръг Колумбия, един от основателите на компанията за игри Digital Addiction. В момента живее със семейството си в Базел, Швейцария.

Първият му професионално публикуван разказ се появява през 2001 г. Произведенията му се появяват в различни списания като The Magazine of Fantasy & Science Fiction, Asimov's Science Fiction, Nature, интернет издания и антологии. През 2008 г. излиза първият му сборник с разкази "The Ant King and Other Stories".

Благодарности на Петър Тушков, защото през неговия сайт попаднах на автора и за превода на разказа на Бенджамин Розенбаум - Портокал !

Петъчна музика

Павел Клушанцев

Случайно попаднах на тази интересна статия:
Кинофантастиката отдавна се е превърнала в уважаван филмов жанр, признаван и от най-придирчивите критици. Дори и неизкушените кинолюбители знаят, че заслугата за това е основно на Стенли Кубрик и Джордж Лукас. Но вероятно малцина са чували за значението, което тези велики кинематографисти са отдавали на Павел Клушанцев и неговите филми от 50-те години на миналия век, без които според тях едва ли щяха да бъдат създадени „Космическа одисея” и „Междузвездни войни”. Неслучайно гениалните спецефекти на руския режисьор, създадени още преди ерата на космонавтиката, продължават да се изучават в американските филмови училища като ярък пример за това как благодарение на на невиждано за времето си операторско майсторство и дяволска изобретателност е било възможно да се сътворят киношедьоври почти от нищото...
Продължава към източника>>

Филмът долу зарежда малко бавно, трябва да се изчака.

На ухо

Блага Димитрова

Не на друг,
единствено на всеки тебе
искам да ти кажа нещо
неотложно винаги,
врящо до ръба.
Сън не ме лови.
Трябва да ти кажа нещо.
Само че не знам какво.

Вслушай се!
Не е ли удивително?
И не заслужава ли
много повече от всичко,
дето може да се каже,
именно това, че искам,
чезна да ти кажа нещо,
без сама да знам какво?

А над мен
раззива звездна паст
глухонямата Вселена -
мъчи се да ми подскаже.

1986

Салата от бейби калмари и грейпфрут

Не можах да се сдържа. Възхитих се от вкуса на измишльотината, която сътворих с поредната порция калмари. Препоръчвам горещо! Вкусът е размазващ!:)

около 10-15 бр. пипала от бейби калмари
половин обелен от ципата червен грейпфрут
1 пак. чеснова майонеза ( аз ползвах соева)
1 с.л. горчица
сока от 1 малък лимон
черен пипер, сух копър
сол ( аз не съм добавяла допълнително)

Пипалата се сваряват в подсолена вода за около 20-30 мин.(капнах и няколко капки гроздово олио).
Измиват се със студена вода, нарязват се на парченца. Добавя се нарязания грейпфрут.
Майонезата се разбива много добре с горчицата и останалите подправки и с нея се заливат калмарите и грейпфрута. Изстудява се в хладилника и става божествено.

Рецептата може да се направи и като се добавят кис. краставички и/или черни и зелени маслини без костилки, но тогава грейпфрут ще е добре да не се слага и рецептата става по - груба и обикновена.
При мен, понеже липсваха тези продукти и нямах друго, което да се върже с калмарите освен грейпфрута, се получи този фин и лек, невероятен ефект! :))

Добър апетит!

Уладзимир Караткевич

В неделя намерих една стара книга, която са ми подарили, когато съм била във втори клас. И която съм прочела поне десет пъти, а сега като я разгърнах се зачудих как съм я чела на тази възраст.
"Страшната ловна дружина на крал Стах" от Уладзимир Караткевич, написана през 1964 г.
Книгата представлява готически роман, нещо като историческо фентъзи и е написана в характерния увлекателен, мрачно реалистичен славянски стил.

Сюжет:
Разказа се води от името на главния герой, Андрей Белорецки, който е на 96 години. Историята се случва в дните на младостта му, през есента на 1888 г., някъде в далечните блата на беларуската местност Полеся.
Търсенето на древни легенди и суеверия довеждат учения и фолклорист Андрей Белорецки в един от отдалечените краища на Беларус - имението Блатисти гори. Тук, в старата крепост, живее младата Надежда - последната от рода Яновски. Според легендата, някога прародственика на Надежда Роман подмамил на лов и коварно убил легендарния крал Стах. Умиращия Стах изрекъл проклятие - за отмъщение всички от рода Яновски да преживеят, като жертви, този "жесток лов". Появата на "призрачните" ездачи държи в страх цялата околност: "Жестоките ловци" могат да убият всеки ... Последна жертва на проклятието трябва да бъде Надежда.

Караткевич е беларуски прозаик, поет и драматург. Роден на 26.11.1930 г. Завършва Киевския университет, както и Висшите литературни и курсове за сценаристи в Москва. Публикува от 1955 г. Пише предимно на историческа тема. Издал е три стихосбирки. Най-известен е с прозата си, в която си дават среща романтичното и реалистичното начало, острата фабула и ярките характери. Автор е на пиеси, очерци, филмови сценарии и литературна критика, някои от неговите произведения са филмирани. Умира през 1984 г.
Източник: liternet.bg

За съжаление корицата на книгата е в доста лошо състояние, за да я сканирам. Снимката по-горе е от руска филмова адаптация по книгата.
Издадена е от изд. Отечество, София, 1981, преводач Румяна Ефтимова, художник Олга Mаскалева.

Откъс:

" Аз съм стар, даже много стар човек. И никоя книга няма да ви даде това, което аз, деветдесет и шест годишния Андрей Белорецки съм видял със собствените си очи. Разправят, че съдбата дарява повече години обикновено на глупаците, та да запълнят липсата на достатъчно ум с богат опит. Какво пък, бих желала да съм два пъти по-глупав и да поживея още толкова, защото съм любопитна личност. Колко интересни неща ще станат по земята през следващите деветдесет години!
Пък ако утре ми кажат, че ще умра - е какво: почивката също не е лошо нещо. В бъдеще хората ще живеят даже по-дълго от мен и няма да съжаляват за живота: всичко имаше в него, от всичко по малко, всичко съм изпитал - защо да съжалявам? Лягаш и заспиваш, спокойно, даже с усмивка.
Аз съм сам. Помните ли, Шели е казал:
"В здрача зъглъхна
гласът на цигулка една.
Щом са двама навек разделени
няма нужда от нежни слова."
Тя беше добър човек и ние живяхме като в приказката "дълго и щастливо до последния си час". Но стига съм ви късал сърцето с тъжни работи - нали казах: старост моя - радост моя - по-добре да ви разкажа нещо от далечните, от младите си години. Тук искат да завърша с разказа си преданието за рода Яновски и неговия упадък, за измирането на белоруската шляхта. Няма що, ще трябва да го направя, защото какво ще бъде това предание без край.
При това, то ме засяга отблизо и вече никой не може да го разкаже - само аз. А на вас ще ви е интересно да чуете чудната история и да кажете после, че много прилича на измислица.
Та затова преди да почна, ще кажа: това е истина, чиста истина, само истина, макар че вие ще трябва да се доверите единствено на моята дума."

Приятно четене!:)