Грим

Време, отново

от Тим Мали

Преди да се срещнем, ти ми показа своя дневник.

Трябва да призная, че все още съм объркан от тази последователност на събитията, като си мисля, че и ти трябва да си объркана от моето решение да напусна живота ти така внезапно. Прехвърлих всичко в главата си отново и отново и не мога да не съм разстроен от чувството, че, някак си, всичко така се обърка. Въпреки че това може да изглежда неоснователна причина за теб, за мен е достатъчно. Не разбирам, така че ще си тръгна.

Преди да се срещнем, ти ми показа своя дневник и след това правихме секс на дървения под в твоя хол. Все още помня начина, по който растенията филтрираха слънчевата светлина и гласа на чайника, изригващ пара. Тогава синът ни беше до леглото, питайки ме къде си отишла.

"Не зная.", казах аз: "Надявам се, че скоро ще се върне."

Днес отидох в твоя кабинет и установих, че си го превърнала в галерия. Първата снимка от всяка лента, която някога сме проявявали, беше тук някъде. Открих, че мога да сложа датата на всяка една, дори и на тези, които все още не са се случили. Те сякаш продължаваха вечно, една разбъркана каша от щастливи спомени, всеки един замъглен от ослепителна бяла светлина. Съборих един буркан пълен с кабърчета, но когато се опитах да го вдигна ми се зави свят и трябваше да го оставя.

Правихме отчаяна любов в мазето, когато ти ми каза за пространство-времето. Ти каза, че бъдещето е точно толкова истинско, колкото и миналото. Каза, че само защото не си там, това все още не означава, че не е реално. Обясни, че това е същото като Багдад, който продължава да е реален, когато се намираш в Лондон. Говореше за физическо време и конуси от светлина и огъващо се пространство, и аз не разбирах нищо освен начина, по който гърдите ти се движеха и начина, по който дъха ти се превръщаше в мъгла в студа. След това бяхме на скоростното влакче в увеселителния парк, ти крещеше и ми каза: “Това е, както би трябвало да бъде винаги”. А продавачът на балони изпусна целия сноп и цветния облак плуваше величествено в небето. Беше красиво.

След като ти ми се представи, подновихме срещата си и аз те попитах отново защо избра киното за коли. Каза ми, че имаш специално запазено място в сърцето си за нискобюджетните филми. Че има нещо привлекателно в сериозността им. Каза, че те предизвикват въображението ти по начин, по който високобюджетните вече не могат да го постигнат. И че цялата научна фантастика - без значение колко е лоша – била оптимистична, тъй като предполагала, че (най-малкото) ще има бъдеще. Бяхме в една заседателна зала и ти обясняваше на събралата се група от инвеститори за Машината. Те се усмихваха и кимаха. Те наистина не разбираха, но експертите им казаха, че твоята идея е многообещаваща, а и в крайна сметка, войната е започнала. Кафето имаше ужасен вкус и аз се въртях нервно на седалката си. Ти сияеше. Никой не помисли да попита какво щеше да стане, ако машината се счупи.

- 2 -

Днес гледах едно яйце, което се събира на кухненския под. То издаваше странен клокочещ звук, докато и последното парченце от черупката му не залепна на мястото си. После излетя високо във въздуха и след това кротко замря на рафта. Някъде отгоре изрева хеликоптер и сина ни дойде и ми каза, че е уплашен. Не знаех какво да му кажа. Войната започна и не може да се каже как и кога ще свърши.

Спомням си реакция ти, когато прочете това писмо. Спомням си как на последния ред, когато казвам "не ни е било писано да живеем така" се появи сълза в окото ти и ти се обърна към нашия син и се опита да му обясниш, че съм заминал. Но как да го обясниш? Какво означава "заминал" за дете на неговата възраст? После легнахме заедно под звездите и когато първите фойерверки угаснаха, ти се наведе и ме целуна за първи път. Имаше вкус на пуканки. Не мога те виня за избора ти на нов съпруг.

Когато най-накрая се върна, ти беше млада. Това, мисля, беше най-трудното и за двама ни. Ние вече не споделяхме едни и същи спомени. Ти ме прегърна и ми каза, че всичко ще е наред, че почти не си се променила, но аз мисля, че и двамата знаехме, че това не е истина. Времето променя хората. Това е начина, по който то работи.

Днес, аз слязох в мазето и се взирах в Машината. Все още помня деня, в който я включи. Ти ще застанеш пред тълпата от репортери със сина ни и новия си съпруг до теб и ще изнесеш речта си за тиранията на времето и смъртта, и триумфа на науката и за това как ни прави свободни. Но вътрешно, ще си мислиш, "Искам той да е тук, за да види това." Знам това, защото, преди да се срещнем, ти ми показа дневника си и беше писала за този ден. Как може да не напишеш? Това е най-важния ден от живота ти. Ти ни спаси от врага и сложи край на войната. Ти ме помоли да я спра. Няма нещо, което да не мога да направя. Бъдещето е също толкова истинско, колкото и миналото. Повече не съществува преди и след. Заради теб, никога не е имало.

Не ни е било писано да живеем така.


* Тим Мали живее в Торонто и разработва игри за клетъчни телефони. Разказът е от 2006 г.

превод Преслава Кирова

Flamenco

Rocio Molina - Flamenco Festival, Barcelona, May 22, 2010.



Ако човек има определена настройка, научава повече за себе си и другите не чрез думите, които често заблуждават, а чрез образите, звуците и усещанията, и отражението което те имат в него.

Хайку

Да те срещна пак

във водите на съня

коралов искам.

***

А ръцете ти

ще докосна ли веднъж

с полъх на криле?

***

Сетивата са

наточени от болка -

всеки край си ти.

***

Остатъци от

думи висят на края

на устните ти.

Монголия

В навечерието на 24 май искам да покажа стари снимки и картички от една страна, за която вероятна малцина знаят, че също ползва кирилицата от около 1925 г. За нея с право може да се каже, че е била 16-та република на СССР - паметника на Сталин в центъра на Улан Батор беше премахнат няколко години след реформите на Горбачов.
Честит празник и эруул мэндийн телее! :)

*Натиснете върху снимката, за да влезете в галерията.

200

Маковете

били, досналите земята сълзи на Венера. :)
Когато правиш от тъгата си нещо красиво, тя престава да бъде само тъга...

"...Гръцката дума за въображение е фантазия (fantasia), която се превежда като "фантазия" (fantasy). Фантазия и въображение обикновено се разглеждат като едно и също нещо. "Въображението", пише Алън Екълстоун "насочва цялата душа към действие, за разлика от фантазията, която е еднопосочна: тя играе, без да плаща нищо за това. Фантазията не струва много, ако въображението е претоварено. Да поддържаш и двете заедно е трудна работа. "
Лорън Артрес "Вървейки по свещения път"

Трябва да се раззелениш

Разказ на Леонид Панасенко, публикуван в сборника "Фантастика-1", 1985 г.

Трябва да се раззелениш

Леонид Панасенко

Превод Елена Иванова

Както винаги, той стана безшумно, за да не събуди жена си. Беше към шест часът по местното време. В тясното парче слюда, което миналото лято сложи в дървена рамка, неясно се отрази голямото му несъразмерно тяло. “Сякаш набързо са го направили – от каквото падне.” – бегло помисли Ким и се усмихна.
Живееше вече четвъртия си живот – двеста четиридесет и осем години от първото раждане и малко повече от тридесет от последното – и всеки път, когато сменяше износения си организъм, пресъздаваше до най-малки подробности не особено сполучливата си телесна обвивка. Останалите Импровизатори смятаха верността му към традиционната биоформа за чудачество, приумица на майстора, защото всяка стабилност в изменящия се свят струва немалко усилия; много по-лесно е да измислиш по-съвременно и по-удобно за работа тяло. Той знаеше, че начинаещите Импровизатори имат склонност да произвеждат маса допълнителни сетивни органи, да удвояват сърдечносъдовата система, обяснявайки всички тези приготовления с бъдещите трудности. А как иначе, предстои им наистина божествена дейност – да откриват безнадеждни, потенциално непригодни към самозараждане на живот светове и да ги пробуждат, първо да ги оплождат с устойчиви органични съединения, после... С една дума, тежкият труд на генетичния проектант, обучен по методите за създаване на материални структури с помощта на психополе. Ким смяташе, че всички експерименти със собственото тяло са глезотия, напразно губене на сили и време. По този повод той веднъж пусна една фраза, която в последствие стана крилата: “Истинският Импровизатор трябва да бъде по-консервативен от природата; та тя, майчицата, е можела да експериментира милиони години, докато ние имаме срокове и осъзната цел.”
Гората ухаеше на свежа зеленина. Изпълваха я най-различни шумове и сдържано движение: дърветата размотаваха навитите си огромни листа, готвейки се с първите лъчи на Звездата да поемат скъпоценната енергия.
Той се протегна, скръсти ръце на гърба. И веднага, както неведнъж се беше случвало, усети в дланите си остра хладна муцунка.

Целият текст >>

Палачинки

В това мрачно и студено време реших да направя нещо неповторимо, плътно и зареждащо:
Моята рецепта за палачинки, която взех от една стара готварска книга, която родителите ми са купили, когато са се оженили 1968-70 г. Исках да я щракна, но от честото й ползване е заприличала на нищо, корицата й отпред липсва, а на най-използваните страници има проби от съставките на ястията, само отзад се вижда, че е от издателство "Техника" и струва 293 лв. Интересно е, че никъде в интернет не видях подобна на тази рецепта, а едно време хората си купуваха едни и същи неща, вероятно доста семейства имат същата книга.
Започнах да ги правя (палачинките), когато дъщеря ми беше на 2 г., тя още тогава изяждаше по осем ( средни по размер, не като тези на снимката:) и това и досега е най-любимото й ядене. Палачинките са задължителни, особено за децата. Ял ли си като дете палачинки - можеш да преживееш всичко и пак да се усмихваш.:)
И въобще много хора, които са нещастни, объркани или неудовлетворени имат някакъв проблем с храната. Защото тя храни не само тялото. Когато ядем пълним не само стомаха, но и сетивата си - виждаме, вдъхваме, вкусваме, усещаме... Тя ни дава цяла палитра от удоволствия. Когато прекалим, чувствителността ни се притъпява, а откажем ли се - съществото ни страда за естественото си екстази.

Палачинките:
3 яйца
3 жълтъка
1 чаша брашно
1 щипка сол
около 2 чаши прясно мляко (тестото трябва да е като гъста боза)

Плънката аз си я измислих:
настъргани ябълки
кафява захар
уиски
канела
орехи
Ябълките се задушават със захарта, канелата и уискито, накрая се добавят нарязаните орехи. Слага се на всяка палачинка, колкото ти душа иска. Аз по-вкусни от моите палачинки не съм яла. ;)

Triage

Онзи ден, докато търсех нов интересен филм с Паз Вега (Paz Vega - Sex and Lucia, 10 Items or Less), попаднах на Triage (бг превод - Незарастнали рани) с Колин Фарел (много добър в "In Bruges"!) , Бранко Джурич и Кристофър Лий, по едноименния роман от 1998 г. на Скот Андерсън. Режисьор е Денис Танович, носител на Оскар за 2002 г. за "Ничия земя".
Един филм за войната, която те кара да посочиш и освободиш мъртвите, за да могат да живеят живите.

Една секси песничка

за почивните дни:

Уау,

знаех си че желираните мечета са голяма работа (спомнете си "Смотаняци").:)
След още малко практика може да разработя система за духовно и телесно усъвършенстване "Gummy bear forever". ;))

Обърни се с гръб към мен

Един разказ на Николай Близнаков, публикуван в сборника "Фантастика-1", 1985 г.

Обърни се с гръб към мен

Николай Близнаков


Не можех да повярвам на очите си.
Забелязах я едва когато се доближих на две крачки от нея.
Сигурно защото твърде внимателно гледах къде стъпвам по пътеката. Кой знае защо отпърво се поуплаших и внимателно се заоглеждах на всички страни. Гората си бе страшна – както винаги. Но нищо особено не забелязах. Само двете подивели кучета, които ме следваха от сутринта, се бяха спрели на почетно разстояние отзад на пътеката и ме наблюдаваха.
И все пак усещането, че съм попаднал в някаква клопка, не ме напускаше.
А на пръв поглед в табелата нямаше нищо заплашително. Тя даже като че ли обещаваше това, за което самотен млад мъж като мен можеше да мечтае. Не много четливо, а и не много правилно, на табелката с едри букви бе написано:
“Аз съм млада жена – ако някой дойде, да ме чака в колибата.”
Не знаех какво да мисля. Жена... След толкова години... Млада жена, както бе написано, и то, изглежда, сама? Всичко това... като че ли приготвено за мен... твърде привлекателно, за да бъде вярно. И все пак – възможно? Или... или това бе клопка за глупаци, които могат да повярват, че в тази пустош могат ей така да се търкалят млади жени, на това отгоре самотни и очакващи някой да мине? Или още по-точно – очакващи всекиго? Не, твърде подозрително!
Отново и отново се оглеждах. Гората бе пуста, а на самия й край към малката полянка се виждаше колибата. Доближих се внимателно. Беше празна, разбира се. Струпана набързо от клони и шума, тя едва ли би издържала до пролетта и сигурно служеше понякога за укритие по време на дъжд. Нямаше място за повече от двама или трима. Въобще нищо интересно нямаше вътре и пак се върнах до дървото с табелата.. Дивите кучета – или може би вълци? – се бяха пораздвижили, но щом наближих, отново приклекнаха. Колебаех се дали да продължа или да остана. Впрочем знаех от първия миг, че не бих могъл да поема по пътя си и че ще пренощувам тук. Не само заради жената. Е, най-много за нея, разбира се. Но и да разбера какво се крие зад цялата тази загадка с табелата.
Всъщност, убеждавах се сам, нищо не би могло да ми се случи. Никому не бе потребна моята смърт (изключвах, разбира се, двете животни отзад). И защо изобщо някой би поискал да ми стори зло? Просто така – заради самото зло? Не, може би тук наистина живее самотна жена, може би тя някак си се справя сама с трудностите на горския живот, но далеч от хората дълго не издържа и търси партньор?

Целият текст >>

Madness

Ако някой иска да ме умори с глад, най-сигурния начин за това е да ме лиши от възможността да слушам музика. Ще свърша за ден, вероятно...:)))

Скоро не бях танцувала сама в къщи, липсваше ми точно този вид музика и вчера точно преди поредното просветление и сблъсък (вероятно музиката и кълченето също имат заслуга:) симпатягите от Madness ме омаяха и поне половин час се вихрих из стаята под усмихнатите им погледи. :)

Чудесно е, че англичаните, които правят качествена музика още от около 1980 г. и до сега са запазили стила и силата си.;)

Небесни създания

Един филм от 1994 г., на Питър Джаксън, за фантазията превърната в реалност, за фантазията заместила реалността и винаги водеща до унищожение – собственото или на някой друг, или и двете.
"Небесни създания" е основан и вдъхновен от фактите: Скандалното убийство Паркър-Хюм от 1954 г. в Крайстчърч, Нова Зеландия.
Това е филмът, след който Кейт Уинслет, получава няколко награди, превръща се в актриса от първа класа и кариерата й главоломно тръгва нагоре. (Няма лош филм, в който да съм я гледала – като изключим “Титаник”;); в последният “The Reader” e наистина неповторима!)
Във филма участва и младата Мелани Лински (Роуз от “Двама мъже и половина”), която аз въобще не разпознах.



п.п. Този филм ми напомни за последния филм от поредицата за Ханибал Лектър: "Младият Ханибал: зад маската" и за това как историята, която разказва Харис за детството му не ми хареса, не намерих много общо със зрелия образ на Лектър. Имам чувството, че е разказана комерсиално, по някаква сякаш мода и с опит да се обясни нещо, което няма нужда от обяснение. А именно, че трябва да има външна причина за поведението на Лектър, да е бил някак много дълбоко, нечовешки наранен...
Има хора, които се раждат с раненото вътре в тях.

Градът,

който си има собствена дъга.

Desert Island Discs

Случайно попаднах на тази интересна инициатива на ВВС.
Идеята в нея е всеки от гостите да избере осем записа (музика)+ любима книга и нещо, което счита за лукс, които би искал да вземе, ако е на пустинен остров.
Изборът на Брайън Олдис
Изборът на Дейвид Тенант (Dr Who)
Изборът на Майкъл Кейн (ммм, бащата на Остин Пауръс :)

Опитах се и аз да дам своите отговори...
Много ми беше трудно с музиката.:)
Но все пак...
Записи:
1. Й.С.Бах, Въздух, сюита №3 в До Мажор
2. Франк Запа "Watermelon in easter hay".
3. Астор Пиацола "Либертанго".
4. Куин "Somebody to love".
5. Диана Експрес "Синева".
6. Бийтълс "Кос".
7. Щурците "Звезден час".
8. Дайдо "White flag".
Книга:
Марсиански хроники, разбира се.
Лукс:
Вече съм го споменавала - вана, или ще е по-добре да си взема нещо за писане, все пак се предполага, че ще имам цял океан на разположение. :)

Хайку

Морчийба в София

Слушам си аз днес почти цял ден Морчийба и по едно време решавам да потърся нещо ново за тях в Гугъл и се оказва, че през юни ще бъдат в България на ParkLive fest.
Вече искам да съм на няколко места едновременно. :))



п.п. Гласът на Джуди Цуки е страхотен, жалко че тя няма да е с тях.
Още една прекрасна песен с нейно участие.

Сред езерата от рапица

Днес се разходихме до село Мусина и разгледахме геокомплекс "Пропастите", Мусинската пещера и красивата околност, залята от рапични "езера".
За разлика от летния пек навън и тежкия задушаващ аромат на цъфнала рапица, люляк и какво ли още не, в пещерите беше приятно студено и свежо. За съжаление беше доста кално, а и се оказа, че фенерчето ни не е от най-добрите - затова не сме влизали много навътре и в двете галерии.