Steve Vai

"...Когато един ден Бог и Дявола дойдат на земята за последната си битка, дори Сатаната да свири на цигулка Господ ще го победи, защото неговия инструмент е електирческата китара и затова е Всемогъщ."
Фен на Айрън Мейдън в Ютюб
\o/ :)

Science Fiction & Fantasy Short Film Festival

Победителите за 2010 г.

Голямата награда:)


Награда на публиката: Charlie Thistle
(Само ще подхвърля: "Yesman" с Джим Кери ;)

Второ място: Алма

Трето място: отново Charlie Thistle

Награда за специални ефекти: Hangar No.5

Сечко :)

Моето мнение за Моята библиотека

Тези няколко дни доста неща изчетох за Моята библиотека и това, което ми прави впечатление са доста крайните, драматични и изпълнени с различни лозунги мнения в нейна подкрепа.
Вероятно ще си навлека гнева на доста хора като напиша това, но това е моето мнение по въпроса. Не претендирам да съм специалист, но съм читател и дращя разни неща от време на време.
Аз също съм от хората, които са качвали произведения там (макар и малко) и бях изразила притеснението си относно авторските права във форума на Моята библиотека още преди време.
Защото, според мен, нещата се поставят под общ знаменател, на принципа черно-бяло, а те не са така изчистени и крайни, пропускат се някои нюанси, които са важни.
Искам да кажа, че, аз разбира се, съм против този тип избирателни акции на ГДБОП, както съм писала и преди. Явно трябва да покажем пред Европа, че сме отчели дейност във всяка една област, а общата картина и ПРАВИЛАТА кучета ги яли, само ние си знаем че ги няма. Да не говорим за начина, по който бе представено всичко в медиите.
Не зная защо в някой блогове беше цитиран Бредбъри. Това на мен ми се вижда като излишен драматизъм и дори гавра със смисъла на написаното от него – никой никого не е спрял да чете, никой не преследва книгите и знанието!
Искам да попитам същите тези хора: Дали Бредбъри или Стивън Кинг, който също се издържа само с писане, би одобрил негов актуален бестселър да бъде разпространяван безплатно в мрежата?
Също и кой е този български писател, които се издържа само с писане и е дал мнението си по въпроса? Ще бъде много, много важно и интересно за мен да го чуя или прочета.
И моля не ме разсмивайте с изявления от сорта, че ако имало платени електронни книги нямало да се теглят безплатни.
Децата ни четяли в интернет и щели да бъдат ощетени. Хайде де не хиперболизираме! Да четеш не значи само да си тъпчеш главата с информация значи и да се възпитаваш по определен начин, а според мен добрият начин е да не виждаш в черно бяло, а да можеш да откроиш и недостатъците и добрите неща, да си справедлив, да зачиташ останалите, най-вече да си МИСЛЕЩ... Преди малко гледах предаване, в което едно момче каза, че знае повече от Айнщайн, защото ПРИТЕЖАВА модерен мобилен телефон, с който може да има достъп до всякаква информация. Знаенето се свързва вече с притежаване и достъп до информация, не с мислене и начин на мислене, което е... не зная как да го нарека... тъжно?
Нещата у нас са доста изкривени от нормалното и може би затова не виждаме, когато и самите ние грешим.
Тук е момента да кажа, че аз качих в Моята библиотека всички произведения на Агоп Мелконян, които притежавам. Направих го, когато той почина, защото исках да направя нещо за човека, който толкова допринесе за насърчаването на младите писатели фантасти. Направих го, защото смятах, че така повече хора ще прочетат творбите му и защото се съмнявах старите му неща да бъдат преиздадени, защото акцентите в съвременното българско книгоиздаване са други. Но това все пак са моите причини и оправдания едновременно, защото когато качих неговите произведения не знаех мнението на семейството му (което притежава правата) и това ме притесняваше, притеснява ме и сега.
Смятам, че трябва да има правила за ел. библиотеки – за произведенията с изтекли права, за по-стари и уникални произведения, за части от тях аршинът би трябвало да е един, а за бестселъри и актуални творби друг. Не може всичко да е в общия кюп, особено когато става въпрос за книги, за нечии мисли и въображение.
Би трябвало всички ние, които искаме Моята библиотека да съществува, да искаме да има правила, защото точно те ще гарантират безпроблемното й място в интернет пространството. Виждам някакво нарочно несъгласие това да стане, явно за доста хора е въпрос на чест да са въпреки правилата или около тях и разбирам това чувство, но ако това е за сметка на други не го приемам. А и в случая това може да доведе и до нещо по-лошо напр. забрана на ел. библиотеки в сегашния им вид като цяло, защото логиката е "Като не можем да ги контролираме ще ги отрежем изцяло." или поне това ще е оправданието.
Малко объркано се получи сякаш, но мисля, че същината се разбира... може да редактирам като ми дойде по-бистра мисъл. :)

Hotaka

Слънцестоянки

Опих се... със слънце
и парченца небе запърхаха в тревите.
Сега едното ми око е изгрева,
а другото залязва.

*Натиснете върху снимката, за да влезете в галерията.

...

Пътят не минава през мъдрите мисли, които ще прочетем, а през глупавите неща, които ще направим.

Here Comes The Rain Again

Невероятна!!!

Суши с рачешки опашки

Книжката "Суши за модерни хора", която спечелих от сп. Меню ме амбицира и аз, най-накрая, да взема да спретна някакъв вид суши.
Пак си поизмислих това-онова, но стана много вкусно. И така- първото ми суши:

Три-четири листа нори

Приготвен ориз за суши (300 гр. суров ориз в 450 мл. вода)

1 кутийка рачешки опашки в саламура (200-250 гр)

Обелена и нарязана на ленти краставица, почистена от семките

Китайска дървесна гъба нарязана на ленти

Уасаби (ще си призная, че не открих уасаби в магазините, които посетих за целта и затова си направих нещо като заместител от смляна, ситно нарязана люта чушка, без семките, със сусамово олио)

Върху бамбукова рогозка или фолио се поставя лист нори с лъскавата страна надолу.
Ръцете се потапят във вода с оцет за по-лесно нанасяне на ориза, който се разпределя на слой с дебелина около 1 см. В единия край се оставя част от листа нори (около 2 см.), върху която не се разстила ориз.
Върху долната 1/3 част от ориза се размазва малко уасаби и върху него се подреждат рачешките опашки, краставицата и гъбите. Загъва се на стегнато руло. Рулото се срязва на две с намокрен във вода с оцет нож и двете половини се нарязват на 3-4 парчета с еднаква големина.

Ние го хапнахме със соев сос и зелен чай. Приятен апетит!:)

Вранче

Намерихме малко сиво вранче, което още не може да лети. След няколко опита да го върнем в гнездото се оказа, че то е твърде високо и не можем да се справим. Обаждахме се на няколко места - никой не пожела да съдейства, всеки ни препраща към друго място, а е нужна само една по-дълга стълба. Утре ще ходим да се молим на пожарникарите, за да върнем птичето в гнездото му. Нямам нищо против да го гледам в къщи (различни животинки са преминали през ръцете ми), но най-добре за него е да е в естествената си среда, още повече че гнездото му е известно. Иначе е доста умничко и не се плаши много.:)

п.п. 15 юни 2010 г. Вранчето остава при нас, докато заякне и може да лети хубаво.

п.п.п. 17 юни 2010 г. Тази сутрин птиченцето умря. През всичките дни беше много активно - движеше се, опитваше се да лети, хапваше си добре, особено череши и белена праскова и ... тази нощ нещо се случи... :(((

Вода

Одеялото

Помните ли като деца си разказвахме едни черни, страшни истории - Жълтата жена, Черното лале и др. Та подобно на тях един малък туристически хорър. ;))

***

Когато замръкнаха край малкото родопско село смятаха, че единствената истинска заплаха наоколо са зверовете в гората.
Не се беше стъмнило съвсем и небето над тях все още тлееше в най-тъмното на синьото. Усещаха вече, че раниците са се враснали в гърбовете им и с нетърпение чакаха момента в които ще се отърват от тях. Няколко от къщите светеха и те се отправиха към най-близката, за да попитат къде биха могли да се подслонят. Дълго хлопаха на вратата, някакво куче се съдираше от лай зад оградата, но никой не отвори. Обиколиха така още една-две къщи, но никой не им обърна внимание. Накрая вече почти се бяха отказали и решиха да спят на някоя от поляните като се редуват, когато една порта се отвори и малка, съсухрена старица излезе и ги погледна въпросително. Те завикаха един през друг “добър вечер”, старицата кимна и също промълви нещо. Попитаха за пренощуване, тя ги поизгледа един по едни мълчаливо и после затвори вратата. Те постояха още минута, спогледаха се, после вдигнаха рамене, обърнаха уморените си натоварени гърбове и си тръгнаха. Бяха направили само няколко крачки, когато вратата изскърца и се отвори и те чуха гласа на старицата. Обърнаха се – тя им махаше да се приближат, после затвори портата, позагърна се по-добре във вълнения си шал и като потракваше с бастунчето си тръгна покрай дувара. Те тичешком се върнаха и я последваха. Нощта бе станала непрогледно тъмна, нямаше луна, но очите им вече бяха свикнали с тъмнината. Чуваха само как старицата потропва и се движи като малко парче мрак пред тях. Минаха покрай много стари, тъмни, безлюдни къщи, накрая старицата се спря пред една врата и завъртя ключ в някаква стара стържеща ключалка. Някой се сети да извади фенерче – старицата измърмори и замаха раздразнено с ръка, после тръгна към къщата си като не спираше да говори нещо, което само тя разбираше. Те я поизгледаха как изчезва в тъмнината, после се обърнаха към вътрешността на къщата, откъдето лъхаше хлад и мирис на старо. Точно пред тях имаше стръмна дървена стълба, която водеше на втория етаж. Заизкачваха се по нея и старите стъпала скърцаха под тежестта им. Звучаха така сякаш някой охка от болка и тежест и те направили няколко крачки спираха, сякаш от угризение, че причината за стенанията са те. Накрая излязоха на открития чардак, който гледаше към обраслата градина в задната част на къщата. Славей се обаждаше от тъмнината и създаваше впечатление все едно пее на дъното на пропаст – така отекваше звука в стените на къщата. Видяха две врати, които водеха към две не много големи стаи с ниски миндери, почти празни – имаше само някакви малки шкафчета до прозорците, а в едната и голям сандък в единия ъгъл. Разпределиха се някак в двете стаи, завивки нямаше, така че навлякоха още някоя и друга дреха и с облекчение опънаха телата си. Някой каза, че ще провери за завивки в сандъка и измъкна от там някакво старо одеяло, но никой не пожела да се завива с него, така че той сам го взе, огъна се като пашкул и накрая се възцари тишина и в двете стаи. Чуваше се само дълбокото им дишане.
- Ей – чу се съвсем неочаквано вик - ей, това одеяло е пълно с буболечки, отвратително – притежателя на завивката скочи, хвърли я далеч от себе си и заизтупва дрехите си.
- Млъквай вече, хайде – обади се с досада и умора друг – ще минеш и без одеяло, заспивай.
Спаха дълбоко, бяха толкова изморени – от прехода, от лутането из селото в търсене на място за нощувка... Но въпреки всичко не спаха спокойно, на всички се присъни един и същ сън, един кошмар: видяха как някакъв завит през глава с одеяло човек спи до тях, как то леко се надига и спуска от дишането му и как после постепенно одеялото започва да се превръща в една плътна тъмна маса от движещи се буболечки. Как те започват да лазят по заспалия човек - да влизат в отворената му уста, в носа, в ушите... Той се събужда, но не може да диша, бясно започва да мята с ръце и крака, дави се – а гадините бликат вече дори от очите му, ужасения му поглед изчезва под тях, после изчезва целия, става една огромна маса от движещи се буболечки с формата на човек...
И уплашени до смърт всички се събуждат, а някои дори с вик се надигат от местата си. Гледат се изненадани един друг, а после виждат че в единия ъгъл все още някой спи, някой завит с одеялото...
- Нали снощи го махна? – сещат се.
- Да, махнах го, но явно друг го е взел.
Огледаха се, липсваше едно от момичетата, вероятно й бе станало студено и бе решила да се завие.
Наобиколиха спящата. Отдолу не се долавяше никакво движение, дори не чуваха дишането й. Някой взе една пръчка от перваза и с рязко движение отметна одеялото:
Разкрещяха се и избягаха от стаята, от къщата, от селото...
Остана само този с пръчката, взиращ се невярващо в излъсканите, почти полирани кости на скелета, които се показаха отдолу. Черепът се заклати, неподдържан вече от нищо, с глух звук тупна на земята и се търколи в средата на стаята.

...

Имам някаква мания за рисуване на очи...

***

Калейдоскоп, от

счупените парченца

вътре в мен, сглобих.

***

Soldier Of Love

След десет години мълчание Шаде отново е на върха с новия си албум, неповторима както винаги.

Мелюзина

Фея от келтските и средновековни легенди, дух на свежата вода в изворите и реките. Често се изобразява като жена-змия или жена-риба, понякога с крила и две опашки. Омъжва се за смъртен като му поставя условие никога да не вижда истинския й образ, ако това се случи го изоставя. Счита се за родоначалница на рода Лузинян.
В средновековните текстове се разказва как Елинас, кралят на Алба (старинното наименование на Шотландия), докато бил веднъж на лов в гората срещнал прекрасна дама. Това била феята на име Пресина (в някои от версиите сестра на Моргана и крал Артур). Тя се съгласила да се омъжи за него, но при едно условие – да не влиза в спалнята й, когато ражда детето си или го къпе. Пресина ражда тризнаци. Елинас, разбира се, нарушава условието и тя напуска кралството заедно с трите си дъщери и отива на митичния остров Авалон.
Трите момичета – Мелюзина, Мелиор и Палатина израснали там. Когато Мелюзина станала на 15 г. тя попитала майка си защо живеят на този остров и когато разбрала за предателството на баща си решила да му отмъсти. Заедно със сестрите си тя хванала и затворила Елинас в плен в гората, заедно с цялото му богатство. Когато майка им разбрала какво са направили с баща си непочтителните дъщери ги изгонила. Мелюзина била проклета да приема формата на змия от кръста надолу всяка събота.
Граф Реймон Пуатие, докато се криел из горите, защото застрелял случайно чичо си по време на лов, срещнал Мелюзина близо до един извор и й предложил брак . Също както своята майка тя му поставила условие да не влиза при нея в спалнята в събота. Мъдрата Мелюзина помогнала на мъжа си да спечели богатство, той станал могъщ господар и основател на рода Лузинян. Тя му родила осем сина, двама от които се отправили на пътешествие и скоро станали собственици на нови земи, които сами управлявали. Споменава се още, че с помощта на магия Мелюзина можела да гради замъци.
Братът на Рeймон събудил в него ревност към съпругата му и той решил да види какво прави тя в събота. Той я видял, докато се къпе и разбрал, че има змийска опашка. Мелюзина му простила. Едва когато двамата се скарали, защото един от синовете им убил друг и съпругът й я нарекъл “змия” пред целия двор, тя се превърнала на дракон, ударила го с две магически кълба и излетяла, три пъти обикаляйки замъка със сърцераздирателен вик, за да не се завърне никога.
От тогава тя станала покровителка на потомците на рода Лузинян и ги предупреждавала, когато ги заплашвало нещастие.
„Мелюзина или славната история на Лузинян” е роман в проза, написан от Жан д’Арас около 1392-1393 година по поръчка на дук дьо Бери, брат на френския крал Шарл V.
Сър Уолтър Скот разказва легендата за Мелюзина в своята “ Народна поезия от шотландския край” (1802-1803), потвърждавайки че и по времето на Брантом (1540-1614, придворен хронист по времето на Екатерина Медичи), тя продължавала да бъде покровителка на своите потомци и че са виждали и чували над замъка Лузинян дракона, в нощта преди той да бъде разрушен. Гьоте написва “Новата Мелюзина” през 1807 г. и я публикува като част от "Години на учение на Вилхелм Майстер". Мартин Лутер също е запознат с историята за Мелюзина, но той я описва в своите версии като сукуба. Менделсон написва концертната увертюра “Прекрасната Мелюзина” и др.
Понякога образът на Мелюзина е използван в хералдиката, особено в немските гербове, където се изобразява обикновено държаща двете си опашки в ръце, понякога с корона на главата.
Двуопашатата Мелюзина от гербовете е използвана за емблема на концерна Старбъкс. На новото им лого тя не се вижда цялата, а само главата, торса и ръцете, придържащи краищата на опашките.
На чешки думата “meluzína” се използва за стенещия звук, който издава вятъра, особено когато духа през комина.

...

Цвят над водата

е допира на устни

за най-жадния.

Mother Love

Манта

Едно от най-красивите същества, които съм виждала (макар и само на филми) и което обикнах още от дете.



И един стар фантастичен филм на темата - "Акванавты".

Пак мои разни...

Искам да разкажа как се излекувах като спрях да се храня по обичайния начин.
Последните няколко седмици след поредица от посещения на Бърза помощ, инжекции, доктори, прегледи, лекарства, обещания за изписване на още един антибиотик при следващото посещение и убеждавания за постъпване в болница... се заинатих и не отидох на поредния преглед.
Реших да послушам тялото си и да се върна към времето, когато се занимавах с йога и пречистване на тялото. Макар, че съм си чревоугодник и обичам да си похапвам всякакви неща, неяденето никога не е било особен проблем за мен, така че просто спрях да се храня и три дни пих само около 3 л. определен билков чай за мъчещата ме болежка, съчетано с рициново масло сутрин. След това преминах на около килограм череши всеки ден и отново от същия чай с мед. И малко Тай Чи упражнения като подправка. Още на втория ден болката и другите симптоми започнаха постепенно да отшумяват и започнах да се чувствах много по-добре.
Нарочно не казвам “гладуване”, а “неядене”, защото аз не гладувах, първо защото не чувствах глад, а и защото знаех че се лекувам, а не исках да отслабвам, още повече че яденето на плодове и мед е далеч от гладуването (поне за мен). Продължавам с храненото в режим “кактус” и в момента се чувствам прекрасно. :)
Не препоръчвам на никого да прави същото. Споделям го като мой успешен опит на слушане на тялото и нуждите му. Не съм спазвала ничия програма стриктно просто нагодих някои от нещата, които бях чела, към това което чувствам. Смятам, че е грешка вманиачването, по който и да е хранителен, двигателен режим, ако щете по която и да е практика и философия за живота като цяло.
Човек се чувства най-добре, когато си сглоби свой собствен режим на живот, според неговата уникална личност, другото е алабалистика.;)

The Science of Sleep

Една чудесна сюрреалистична история от режисьора на "Блясакът на чистия ум" Мишел Гондри, с участието на Шарлот Гинзбург и Гаел Гарсия Бернал.

Животът е част от съня...

Сънят на Платон

от Волтер

Публикувано през 1756 г., това бижу под формата на приказка предлага убедителен аргумент, че тези, които са създали Земята и останалата част от Слънчевата система не са толкова перфектни. Възможно ли е те наистина да не са перфектни - идеални богове, но грешни (макар и мощни) извънземни чужденци, като Q от Стар Трек?

Волтер не посмява да напише такова богохулство направо като фантастика, така че той представя историята под маската на един сън - една стъпка напред, отделена от действителността. Дори и така, намерението му е очевидно, а "Сънят на Платон" със сигурност допринася за това той да няма приятели в Църквата.


В древни времена сънищата са били много почитани и Платон е един от най-известните сънуващи. Сънят му Републиката е известен напълно заслужено, но следващата, малко известна приказка е може би най-невероятния му сън - или кошмар:

Голямият Демиург, вечния геометър, след като разпръснал из необятността на пространството безброй светове, решил да изпробва познанията на тези по-малки суперсъщества, които също били негови творения, и които били свидетели на неговата работа. Той дал на всяко една малка частица материя за обработка, точно както нашите учители по изкуство дават на своите студенти статуя, която да издълбаят или картина, която да нарисуват, ако можем да сравним малките неща с наистина грандиозните.

Демогоргон получил парчето почва, което наричаме Земя и след като я оформил, така както изглежда тя сега, той си помислил, че е създал шедьовър. Той предполагал, че ще заглуши Завистта и очаквал да получи най-високата похвала, дори и от братята си. Колко голяма била изненада му, когато представил работата си, а те го освиркали с неодобрение!

Един от тях, по-саркастичен от останалите, казал:

"Наистина си показал голяма сръчност! Разделил си твоя свят на две части и за да им попречиш да общуват помежду си си поставил една огромна колекция от водни басейни между двете полукълба. Обитателите сигурно ще загинат от студ на двата полюса и ще бъдат обгорена до смърт по екватора. Явно поради голямото ти благоразумие, си направил огромни пустини от пясък, така че всички, които пътуват през тях може да умрат от глад и жажда. Аз няма да критикувам кравите, овцете, петлите и кокошки, но изобщо не мога да се примиря със змиите и паяците. Лукът и артишока са много добри неща, но не мога да си представя защо има разпръснати такава купчина отровни растения по лицето на планетата, освен ако не е за да отровят жителите й. Освен това, ако не се лъжа, си създал около 30 различни видове маймуни, още по-голям брой кучета, но само четири или пет раси от хора. Вярно е, наистина, имаш описана на хартия способността на тези животни, което ти наричаш Причина, но тя е толкова незадоволително изпълнена, че може би е по-добре да я наричаме Лудост. Освен това, не изглежда да си проявил много голямо внимание и към това двукрако същество, тъй като си го оставил с толкова малко средства за отбрана; подложен на толкова много безпорядък, а с осигурени толкова малко средства за защита и си го оформил с такова множество страсти и с толкова малко мъдрост и разсъдливост в противовес. Ти със сигурност не очакваш, че всички тези животни ще останат на Земята на брой колкото са сега, защото, в течение на дадена година, едра шарка редовно ще отнася една десета от видовете, а заразата ще плъзне из останалите извори на живот и след това, като че ли това е не е достатъчно, ще трябва да изхвърляш доста, като например половината от тези които ще оцеляват облечени в адвокатски костюми или режейки си гърлата един на друг. Да, те трябва да са ти безкрайно благодарни и аз трябва да призная, че си направил един шедьовър. "

Демогоргон се изчервил. Той сега осъзнал, че има много морално и физическо зло в работата му, но все още вярвал, че тя съдържа повече добро, отколкото болест.

"Лесно е да се намери виновен", казал той ", но си представете, толкова ли е лесно да направиш едно животно, който има дара на разума и свободната воля? Дали понякога то няма да злоупотребява със свободата си? Смятате ли, че отглеждайки 10 000 растения е толкова лесно да предотвратиш няколко вредни качества в някои от тях? Предполагате ли, че с известно количество вода, пясък и кал, бихте могли да направите един свят без море или пустиня?

"Що се отнася до теб, мой подсмихващ се приятелю, мисля, че току-що завърши планетата Юпитер. Нека видим сега какво ще правиш с големите си пояси, с дългите си нощи и с четирите луни, които трябва да светят. Нека разгледаме твоите светове и да видим дали жителите, които си направил са свободни от глупост и болести. "

Съответно, неговите колеги разгледали планетата Юпитер и скоро се смеели на присмиващия се. Този, който направил Сатурн не можел избяга без да сподели своето неодобрение и другарите му, създателите на Марс, Меркурий, Венера го обидили, всеки на свой ред.

Те били по средата на укорите и подигравките помежду си, когато вечния Демиург им наложил да замълчат:

"В изпълненията ви има добро и лошо, защото имате голям дял в разбирането, но в същото време съвсем малък в съвършенството. Вашата работа ще издържи само няколко милиарда години, след което ще придобиете повече знания и ще се представите много по-добре. Единствено на мен принадлежи способността да създавам нещата съвършени и безсмъртни.

"Като нас например?" попитал Демогоргон.

Демиургът се намръщил и с това Платон се пробудил.

Дали наистина ги е създал така?

превод Преслава Кирова

Източник: http://www.wondersmith.com/scifi/index.htm

;)

Честит 1-ви юни на всички!:)



Децата за края на битието