Inception

Много се изписа за филма. Ще кажа само, че когато чух "Не, за нищо не съжалявам" на Едит Пиаф като обратен брояч за връщане в реалността ми беше достатъчно.

"Ако трябва да сравняваме нещата мога да кажа даже, че сънят е по-реален. В съня ти имаш сила, ти можеш да променяш нещата, можеш да откриеш безбройни тайни, можеш да котролираш каквото си поискаш."
Дон Хуан Матус

Mercy street

In my dream,
drilling into the marrow
of my entire bone,
my real dream,
I'm walking up and down Beacon Hill
searching for a street sign -
namely MERCY STREET.
Not there.
...

Anne Sexton

The Grass so little has to do

Emily Dickinson The Grass so little has to do– A Sphere of simple Green – With only Butterflies to brood And Bees to entertain – And stir all day to pretty Tunes The Breezes fetch along – And hold the Sunshine in its lap And bow to everything – And thread the Dews, all night, like Pearls – And make itself so fine A Duchess were too common For such a noticing – And even when it dies – to pass In Odors so divine – Like Lowly spices, lain to sleep– Or Spikenards, perishing– And then, in Sovereign Barns to dwell– And dream the Days away, The Grass so little has to do I wish I were a Hay –

Тревата върши толкова малко! Зелена всякога да остава - и да развъжда пеперуди - и пчелите да забавлява. И цял ден музика да слуша - вятърът да й прави компания - и да държи слънцето на скути - и на всички да се покланя. Росата да ниже на мъниста - и да става толкова фина - че пред нея да бъде груба и една истинска херцогиня. И дори - умирайки, да ляга сред такива ухания и билки - такива миризми заспали - и талисмани от боровинки!... А накрая - в царствените плевни- да сънува старата си премяна. Тревата върши толкова малко - че бих искала сено да стана. превод: Цветан Стоянов

Charlie's Enormous Mouth

Минало, бъдеще

"Чинията" на Бузлуджа и ветрогенераторите по съседните била - минало и бъдеще... И настояще - сечището, в което продължаваха да се чуват резачките...















Петното гола сеч, гледано от Бузлуджа:





























Някой иска да забрави/м миналото, а друг бъдещето - навсякъде се сече... Стара планина, Родопите... хората изядохме гората, а се чудим защо мечките ядат хора...

Вертолеты

5 пъти :)

Нова българска фантастична анимация с автори Симеон Сокеров и Виктор Мъжлеков

Откъс:

Somewhere - Mazhlekov's universe from mazhlekov on Vimeo.

Зелената лампа

Александър Грин

I.

В Лондон през зимата на 1920 г., на ъгъла на Пикадили и една напречна уличка, се спряха двама добре облечени мъже на средна възраст. Те току-що бяха напуснали близкия скъп ресторант, където бяха вечеряли, пили вино и се бяха забавлявали с актрисите от кралския театър “Друри Лейн”.
Сега вниманието им беше привлечено от неподвижно лежащия, зле облечен, около двадесет и пет годишен човек, около когато беше започнала да се събира тълпа.
— Стилтън! – презрително каза пълния джентълмен на по-високия си приятел, виждайки, че той се бе навел и се вглеждаше в лежащия. – Честна дума, не си струва да се занимаваме толкова с тази отрепка. Пиян е или мъртъв.
— Гладен съм... и съм жив. – промърмори нещастникът, леко надигайки се, за да погледне към Стилтън, който се беше замислил за нещо. – Бях припаднал.
— Реймер! – каза Стилтън. – Ето случай да се повеселим. Хрумна ми нещо интересно. Омръзнаха ми обичайните развлечения, а добре можеш да се забавляваш само по един начин: като правиш от хората играчки.
Тези думи бяха казани тихо, така че лежащия, сега облегнал се на оградата, човек не можа да чуе нищо.
Реймер, на когото му беше все едно, презрително сви рамене, сбогува се със Стилтън и замина да прекара нощта в своя клуб, а Стилтън с одобрението на тълпата и с помощта на полицая, помогна на бездомния човек да седне във файтона.
Екипажът се отправи към една от механите на Хайстрийт. Беднякът се казваше Джон Ив. Той беше пристигнал в Лондон от Ирландия да търси работа. Ив беше сирак, отгледан от семейството на лесничей. Освен завършено начално училище нямаше никакво друго образование. Когато бил на 15 г. неговия благодетел починал, а порасналите му деца заминали – кой в Америка, кой в Южен Уелс, кой в Европа и Ив известно време работил при един фермер. После му се наложило да работи като миньор, матрос, слуга в механа, а на 22 години той се разболял от пневмония и излизайки от болницата решил да потърси щастието си в Лондон. Но конкуренцията и безработица скоро му показали, че не е хич лесно да си намери работа. Той нощувал в парковете, на пристанищата, гладувал, отслабнал и бил изправен на крака от Стилтън, собственик на складове в Ситито.
На 40 години Стилтън бе опитал всичко, което може да си позволи за пари един ерген, незнаещ що е грижа за храна и подслон. Той имаше състояние от около 20 милиона паунда. Това, което той беше намислил да направи с Ив беше пълна глупост, но Стилтън много се гордееше с хрумването си, защото притежаваше слабостта да се смята за човек с голямо въображение и хитра фантазия.
Когато Ив пийна вино, хапна добре и разказа историята си, Стилтън заяви:
— Аз искам да ви направя предложение, от което очите ви веднага ще заблестят. Слушайте: аз ще ви дам десет паунда при условие, че утре вие наемете стая на една от централните улици, на втория етаж, с прозорец към улицата. Всяка вечер точно от пет до дванадесет часа, на перваза на един от прозорците, но винаги на един и същ, трябва да стои запалена лампа, покрита с зелен абажур. Докато лампата е запалена вие не трябва да излизате от там, да не каните никой и с никой да не говорите. Накратко казано, работата не е трудна и ако се съгласите да я вършите аз всеки месец ще ви изпращам по десет паунда. Няма да научите името ми.
— Ако не се шегувате – отговори Ив, страшно изумен от предложението. – аз съм съгласен да забравя даже собственото си име. Но кажете, моля, колко дълго ще трае това мое благоденствие?
— Не се знае. Може би година, може би цял живот.
— Още по-добре. Но, ако смея да попитам, за какво ви е необходима тази зелена светлина?
— Тайна! – отвърна Стилтън. – Велика тайна! Лампата ще служи като сигнал за хора и дела, за които вие никога нищо няма да узнаете.
— Разбирам. Тоест нищо не разбирам. Добре, давайте и знайте, че утре на посочения адрес Джон Ив ще осветява прозореца с лампата.
Така се осъществи тази странна сделка, след което бродягата и милионера се разделиха напълно доволни един от друг.
Целият разказ >>

Metal Tango

Beatles

През вода и гора

Лично

Обично, честит рожден ден още веднъж и защото музиката винаги казва повече... :* :)

...

Спиците мълчат
и птиците буксуват
времето пак спря.

На Мъртво море
снимка: © Деляна Николова. Всички права запазени.

Станете рецензент

Една чудесна инициатива на издателство ЛИК:

Книги срещу рецензии

Имаш ли блог?-1

Имаш ли блог?-2

Избрах си "Консумативното общество" на Кристиан Банков и след като прочетох тази рецензия за нея, чакам с още по-голямо нетърпение да ми изпратят книгата.:)

Алманах Фантастика 2009

Благодарение на Човеците от Човешката библиотека новия брой е налице!:)
Повече инфо и поръчки: Човешката библиотека

Част от съдържанието:
Силата на силните – Дмитрий Биленкин
Упорството на възприятието – Джон Варли
Какви ще бъдете? – Аркадий и Борис Стругацки
Демиургия: съучастие – Вал Тодоров
Портрет в 3D: Ангелина Илиева (Йоан Владимир)
...
Оглед на място (фрагмент) – Станислав Лем
Таблица на Станислав Лем на шаблоните в американската НФ
Без философи и поети светът е пустиня...(Павел Вежинов) –
Александър Карапанчев
Гледам на живота от височината на Слънцето – Александър Геров
„Затова, много те моля, не изпускай четката...“ – Писмо на Любен Дилов до Стефан Лефтеров
Творчество на един свободен човек (Васил Иванов) – К. Николов
Концептуалните албуми в рока – Мирослав Моравски,
Геновева Детелинова, Христо Георгиев
...
Няколко погледа към „Аватар“ – Дилян Благов, Атанас П. Славов,
Виолета Кецкарова
...
Представяне на Forest of Magic – Д. Панайотов, Сияна Иванова
...
Кибер-фолкът се развихря

We are everything

Едно парче от новия албум на симпатягата Боб Синклер, на което танцувам вече втора седмица (дано да няма скрити камери :P :)))

п.п. В потрес съм - 16% от ключовите думи, по които е попадано на блога ми са "мисли за рапицата" :o...мисли???...Веселба :))

Creation :o

Току-що прочетох, че филма за живота на Дарвин "Creation" е бил забранен за излъчване в САЩ, защото бил "твърде спорен" и масовата американска публика нямало да приеме филм на подобна тематика. Според продуцента на филма извън големите американски градове религията все още е водеща в начина на живот. В един християнски сайт за филмови ревюта дори се прави връзка между теориите на Дарвин и тези на Хитлер. На всичко това продуцентът на "Creation" Джеръми Томас отговаря, че е изумен как подобно отношение може да съществува в началото на третото хилядолетие.

И едно старо, но много точно и за случая мнение на Ричард Докинс, с чийто идеи се запознах покрай книгите на Дъглас Адамс. :)

The Ghost and the Darkness

Снощи по Канал 1 (филмовата им програма е различна и много добра, дано продължат така!) излъчиха един невероятен филм по истински случай - "Призракът и Мракът" по книгата на полковник Патерсън "Човекоядците от Тсаво". Участват Вал Килмър, Майкъл Дъглас, Джон Кани и изигралия Шака Зулу, с неповторимото си излъчване - Хенри Келе. Не знаех, че е починал и то почти като героя си.:(
Филмът ми напомни за една книга, която също съм чела като дете (сигурно тогава съм изчела достатъчно книги за целия си останал живот :) - "Саваните на Кения" на шотландския ловец Джон Хънтър. Никога не съм одобрявала лова за удоволствие и трофеи, но често истинските ловци (както е и в тази книга) описват и се отнасят към животните с уважение и възхищение, на което другите хора са неспособни, защото не са имали причина да ги опознаят като тях.
"Призракът и Мракът" е филм за страха. За този ужасяващ, вцепеняващ страх пред природата, която е станала още по-страшна, защото е придобила човешки качества. Интересно би било да се погледнем как ние изглеждаме отстрани, вършейки толкова много неща само за удоволствие.
Страхът за мен е доста странно нещо - често нещата, които най-много ме плашат най-много ме и привличат. Дори е имало моменти, когато умишлено съм се подлагала на страх, защото съм искала да се справя с него. Не зная защо, вероятно защото точно заради страха искам много по-силно да разбера, да опозная нещото, което ме плаши и да престана да се страхувам... Често не успявам, не винаги нещата могат да се разберат, не винаги успявам дори да мисля, за да си наложа нещо... Може би не е и нужно. Може би по-важно е да не се страхуваш да те е страх.

Четвъртък

От известно време забелязвам... четвъртък е моят ден!
Има хора, които никога не разбират "тези четвъртъци" и ги смятат за ужасни и глупави.;)
Но за мен не е така. Четвъртъкът всъщност е златна среда - с темпото на седмицата и с дъха на края й, и забелязах че точно тогава най-добре се чувствам и наистина "ми върви". :)
Какво друго да кажа... Прочетете "Чукът на бога" нищо, че вече е петък! ;)

ДДТ в България!!!

На 24 октомври 2010 г. от 20.00 часа в столичната зала “Универсиада” ще се проведе първият концерт на ДДТ в България. Организатор е “Жокер медиа”, с подкрепата на “Славянский дом”. Основен медиен партньор е “Рок радио 1”. Билети могат да бъдат закупени на касите на НДК и на www.eventim.bg на цена от 40 лв при предварителна продажба. В деня на концерта тяхната цена ще бъде 45 лв. и ще могат да бъдат закупени и на касите на зала „Универсиада”. *^_^*

Повече:
slusham.com
mono.bg

Солен кейк с патладжан

2 яйца
100 гр. масло
1 ч.ч. кисело мляко (200-250 гр.)
1 ч.л. сода
300 гр. брашно
1 среден патладжан или 5-6 останали парчета пържен или печен на скара, без кората
100 гр. бяло саламурено сирене
100 гр. топено сирене
5 счукани скл. чесън
черен пипер, магданоз, копър
кашкавал, сусам

Яйцата се разбиват с маслото, прибавя се кисeлото мляко с разтворената сода, нарязания на малки парчета патладжан (ако не е обработен предварително, кората му се обелва, нарязва се на филийки и се запича във фурната или на скара), добавят се намачканото твърдо и топеното сирене, чесъна, подправките и накрая брашното.
Пече се на около 180-200 градуса. Малко преди да се извади се поръсва с настърган кашкавал и сусам. Чудесен е с айрян. Добър апетит!

п.п. Пак няма снимка, но доста пъти се сещам вече след като всичко е изядено, че мога да пусна рецептата тук. :( :)

...