Подарявам книги

Подарявам "Курс по творческо писане" на Йосип Новакович и "За любовта и смъртта" на Патрик Зюскинд т.е. който иска Писането получава и Любовта като бонус. :)
Чудя се как ги определят цените на книгите?
Преди време една приятелка ми купи "Гълъбът" (невероятна книга!) на Зюскинд за 1 лв.! от Пингвините, някакво старо издание от 1993 г. А сега "Любовта и смъртта", която представлява сбор от седем, не толкова добри есета е 7 лв. - по един лев на текст ?

п.п. 20:55 Най-бързите печелят. Вече са обещани. Край на предлагането. :)

Supermax

Тази група или по-скоро този човек-група, човек-оркестър - Курт Хауенщайн, открих покрай съпруга ми и имаше време, когато го слушахме непрекъснато. Като гледам той е неуморим и последният му проект е от 2009 г. заедно с група "Земляне" ("Трава у дома". Сега виждам, че композитора и първи изпълнител на тази песен, както я помним оригинално - Владимир Мигуля е починал още през 96 г.:().



I'm moving along on the wings of time,
trying to find a purposive line.
It ain't easy, it ain't easy to find.

Из планините на безумието

Чак сега виждам, че Джеймс Камерън работел върху филмирането на книгата. Филмът се очаква да излезе през 2013 г. Отново в 3D. Е, дано. Да се надяваме, че като има пръст и Гилермо дел Торо ще стане нещо добро.
Междувременно книгата би трябвало скоро да излезе на български с превод от Адриан Лазаровски, доколкото съм запозната.

It's My Life

Вчера някой беше изпратил песента на дъщеря ми и обсъждахме текста - нали и ние танцувахме на нея през 90-те... Кой каза, че има някаква разлика и пропаст между поколенията? Всички искаме едно и също.:)

Лебед

Консумативното общество

Прочетох книгата на Кристиян Банков “Консумативното общество”
във връзка с инициативата на издателство ЛИК и дойде трудното накрая - да й направя представяне и да напиша мнението си за нея. Трудно, защото тя съдържа изключително много ценна и интересна информация, която е невъзможно да бъде изцяло осмислена само с едно прочитане.
Книгата би била интересна за всеки, които се интересува от процесите, създаващи и определящи обществото ни, защото културата на потребление определя идентичността не само на всеки един от нас, но и е показател за това накъде отиваме и към какво се стремим като цяло, тъй като личните избори винаги са свързани с оценката на общото – положителна или отрицателна и те всъщност го създават.
Книгата ще ви заинтригува още в първата си част, в която ще научите защо не всяко общество може да се нарече консумативно и как кралица Елизабет I трупайки и парадирайки с чуждото богатство дава пример и тласък на една нова социална среда, в която новите форми на съревнование и демонстрация чрез стоките са главните движещи сили. За романтичния дух на модерния консумизъм, при който удоволствието не е производно на акта на консумирането, а на мечтата за него и за законите ограничаващи потреблението.
След това автора разглежда как е представена социологията на консумизма у класическите автори. За мен тук най-интересни бяха коментарите върху теорията на Зимел, според който в основата на човешката личност има две водещи “сили” – имитативна, търсеща еднаквото и диференцираща, стремяща се към уникалното и едновременното изразяване на тези две противоречащи си енергии чрез модата, както и анализа на Голямата депресия и идеите на теоретика на макроикономическите механизми, които определят съвременното консумативно общество – Джон Кейнс.
От критиците на консумизма имам отдавнашна слабост към Жан Бодрияр и това беше частта от книгата, която докато четях неволно заподозрях автора в проконсумистки настроения, защото ми се стори, че се отнася доста критично към критикуващите консумизма.:) Тук е мястото да кажа, че не само сред критиците на потребителския начин на живот има обслужващи нечии икономически и политически интереси, сред подкрепящите крайния консумизъм в момента има дори доста повече. Не случайно вече често се употребява и една добре измислена, приемливо звучаща думичка – лобисти.
“Отчуждението от практическото взаимодействие с реалността бързо се трансформира в едно изцяло консумативно отношение към информацията за събитията по света. Ангажиментът и съпричастността са заменени от любопитството, което уеднаквява възприемането на медийната информация. Насилието се сервира чрез телевизора в уютната стая, в контекста на западния комфорт, в системата на конкуриращи се за интереса (любопитството) на зрителя предавания. Именно този “кастриран” вариант на съпреживяване на световните събития е симулакрумът на реалността, алиби за съвестта на тези, които са добре и изпитват вина за тези, които са зле. Бодрияр го нарича “свят на вътрешна употреба.”
Познато, нали?
Нещата стават още по-дълбоки, когато разбираме, че “съвременната социология на консумизма тръгва от предпоставката за неразривността на връзката между “консумациите на тялото” и “консумациите на социалната идентичност”, и чието разделяне е сякаш един от най-фантастичните елементи във филма Матрицата.
Следват главите за идентичността в съвременния свят, антропологичното и политическо измерение на консумизма, които ми бяха най-интересни. Прилагам два откъса, които вярвам ще заинтригуват и вас.
“В консумативно отношение високомерната идентичност е почти пълен антипод на суетата. На фона на общата зависимост от консумизма на съвременния човек високомерният до най-висока степен се доближава до аскетизма. Да си въздържател означава да си независим, следователно и в този случай идентичността изразява себе си с езика на потреблението, макар и чрез отрицание.”
“Забравете идеята за консуматорската ирационалност. Забравете че стоките са добри за ядене, обличане и подслон; забравете за тяхната полезност и вместо това опитайте идеята, че стоките са добри за мислене; разглеждайте ги като несловесно средство за човешката творческа способност.”
Какво е високомерието, не е ли и това да имаш желания над тези на тълпата и опитвали ли сте да опишете подробно някакъв съвсем прозаичен предмет, напр. вилица или чанта – как изглежда, какви асоциации създава, получава се доста интересен разказ.:)
Радвам се, че в тези три глави открих потвърждение на неща, които често съм си мислила, а също нови и интересни, включително идеите на Зигмунд Бауман. “Той използва израза “множество личности”, които представляват “краткотрайни фрагментирани форми на съзнание, всяка от които се ползва за справяне с онзи виртуален свят, в който човек пребивава в определен момент от времето... набор от идентичности, които се “носят” като дрехи или направо се консумират като потребителски стоки.”
Ще прочетете за движението swadeshi на Махатма Ганди и връзката му с консумизма, за антиглобалистките, екологични и културни съпротиви срещу него, за adbusters.org и Вuy Nothing Day, и защо Коледа се е превърнала в световен ден на консумизма.
После ще научите за възникването на понятието “стил на живот” (Lifestyle), за различните стилове според изследователите, ще можете да определите собствения си стил, а също и как и защо “човек става обект на научни изследвания едва когато е станало ясно, че е по-трудно един автомобил да се продаде, отколкото да се произведе”.
Следва теорията на пазаруването, мястото на похапването извън дома, автомобилът и сексът в системата от консуматорски връзки и взаимоотношения.
Последната трета глава е посветена на социологията на консумативното общество в България, като основа за анализите на автора са книгите на Иван Хаджийски, Георги Марков и Димитър Димов, и както самия той пише имат целта да бъдат “не друго освен един кратък увод към чакащата да бъде написана социология на консумативното общество в България.”
В крайна сметка, ще си послужа пак с цитат, “Да си консуматор не е еднозначно членство в клуба на глупаците, консумизмът не е залезът на културата.”, а нещо много по-сложно, в което участваме всички ние и от нас зависи докъде и как ще се развие, и в какво ще се трансформира. Във времената на бум на предлагането всеки е някакъв вид консуматор и е нужно е да осъзнаем, че всеки наш избор, дори най-елементарния напр. какъв препарат за миене на чинии ;) купуваме, влияе на всичко – хора, природа, икономика, бъдеще и затова трябва да се отнасяме отговорно към изборите си. Да имаме едно наум, че макар най-важното да е невидимо за очите и да не се купува, от формата в която ще го облечем зависи дали другите ще го разберат и дали ще остане и след нас.
За мен това е една изключително добре написана, изчерпателна и обективна книга, сборник, учебник за всеки мислещ и интересуващ се човек. На моменти имаше някои професионални термини, които ме затрудниха и трябваше да ги издирвам, но като цяло текста се чете лесно.
Единственото, което мога да кажа като критика по-скоро е насочено към самото издателство, а не към автора и то е свързано с оформлението на книгата и текста, който я представя на задната корица – не се връзват с моя консуматорски стил така да се каже.:) Графичното оформление можеше да е много по-добро, семпло и изчистено, книгата и автора го заслужават – сега има леко претупан “социалистически” вид. Текстът отзад също – скучен е, един подходящ цитат би свършил много по-добра работа.
Бях написала още, но прецених, че става доста дълго, а и сметнах че цитатите са по-важни, за да се види пряко какво представлява книгата и че наистина си струва да се прочете.

...

Мога да проправям пътеки през най-непознатите, затънтени и страшни места, но все не успявам да събера екип, който да поддържа пътеките...

Трънки и глогинки

По баирите около Хаинбоаз.

Балкански случки, войни и легенди

Отдавна се каня да спомена тук една чудесна книга на Велко Милоев и днешната дата ми даде повод най-накрая да го направя. "Балкански случки, войни и легенди" е така добре и обективно написана книга, че трябва да се изучава в училищата вместо скучните учебници по история. Книга за всички нас - балканците, за нещата, които ни разделят и събират и за това как повече си приличаме, отколкото сме различни.

Откъс

"В говоренето около 3 март 2006 година пак ни се каза – на фона на Санстефанските карти – че българският войник никога не бил губил битка. Това спорно от военноисторическа гледна точка, доста митологично твърдение вероятно трябва да значи между другото, че нашият войник винаги се е борил като лъв, обаче политиците са ни водели от една национална катастрофа към следващата. И тъй като властващите политици в България никога не са били особено обичани, пък и князете и царете ни са импорт от немскоезична династия, много е лесно да се живее с утехата, че те – управляващите, имат монополно право върху срама по челото, а ние – народът, макар и препатили, сме носители на традиционните му разни там добродетели.
Това душеуспокоително, но всъщност злочесто разделение на ТЕ и НИЕ е дълбоко вкоренено в съзнанието на българина и на балканските му съседи. То замъглява взора към миналото и изкривява картината на настоящето.
...
Българинът обича да мечтае за заплати, имоти, луксозни автомобили и безплатни кюфтета, но повече обича да завижда и мрази. В което съвсем не сме уникални в огромното сумрачно пространство на изток от Запада и на запад от Изтока.
Манталитета на бедните, подчинените, мачканите.
Виктор Ерофеев пише в “Енциклопедия на руската душа”: “ Народ е едно от най-точните понятия в руския език. То включва двоен пренос на отговорността: от “аз” на “ние” и от “ние” на род: “ние – те”, външно-вътрешен фактор, който определя вечното търсене не на самопознанието, а на самоопределението. Думата “народ” е бетонирала народа от векове и за векове.”
...
Не се оправяме или бавно, едва–едва се оправяме, защото все някой друг ни е крив.
Ние сме пословично трудолюбиви, всепризнати с високото си ай кю, талантливи и изобретателни – децата ни печелят грамоти и медали по цял свят, измислили сме компютъра и киселото мляко, “бием германците с два на нула”, ние сме предприемчиви, същевременно – пестеливи, скромни по нрав и богати на полезни изкопаеми, обаче ТЕ – правителството, Шесто, НЕК, НАП, НОИ, НАТО, Джордж Буш, Путин и Муамар Кадафи, некомпетентните евроексперти, съдията на мача, шефът в службата, мафиотите и циганите, дето крадат, турците, дето превзеха властта от горе до долу, пък и гърците, дето ни отнеха излаза на Бяло море, а и сега ни правят въртели на границата – все някой ни е крив. За политиците да не говорим – бай Ганьо си знае отдавна, че и либералите, и консервите са маскари.
Питам се често – нашите политици и лидери не са ли българи? Да не ги внасяме от Марс или от Германия като едно време? Вярно, царят си е малко нещо немец или испанец и българският му куца; с премиера или с президента имаше някаква съмнителна работа – полуруснаци са май, Доган си е турчин от всякъде, а президентът е и турско мекере. Освен царя всичките са бивши комунисти и тайни агенти.
Съзнанието, разделящо света на “ние” и “те”, само чака да дойде някой да му подшушне колко лесно можем да се оправим. ТЕ трябва да се махнат. Да падне правителството. Да падне и следващо. Да изгоним комунистите отвсякъде, да си дойде бащицата цар, после да го свалим и него. Да пропъдим турците и циганите, а покрай тях защо и евреите да не си вървят за Израел?
Всички съвременни конфликти, засягащи големи групи хора, започват по същия начин – консолидирането на “ние” и отделянето, изолирането на “другите”. В теорията на конфликтите терминът за това е in-grouping и out-grouping. Вождове от всякакви времена и раси с тънък усет за недоволствата на народа – наричат ги популисти – използват все едни и същи пропагандни техники за изграждане на образа на другия като образ на врага. Национализмът е най-типичната проява на този универсален социалнопсихологически и политически механизъм.
Но най-често все пак, когато си говорим с понятията “ние” и “те”, мислим за народа и държавата.
Ние, които чакахме да ни пуснат портокали за Нова година и вода по системата три часа с един час без, или обратното, които сме чели апокрифно “Ние” на Евгений Замятин, си въобразяваме понякога, че аморфното НИЕ е уродлива рожба на близкото тоталитарно минало. Обаче колективизацията на мисленето, свеждането на общественото съзнание до полусъзнателни масови рефлекси и клишета не биха били толкова успешни без опита от предишните векове, в които народите от споменатата по-напред огромна сумрачна зона научават единствено, че всяка власт е враг.
...
Аз по никакъв начин не се опитвам да залича обществените отговорност и вини на властимащите индивиди и групи, на партии и правителства.
Въпросът ми е обаче защо все тъй немощни са лидерите, все тъй неефикасни и корумпирани администрациите, като поне по пет-шест рунда на свободни посткомунистически избори се проведоха в балканските държави? На западните спонсори и автори на проекти за демократизация много често им липсва така наречената културна сензитивност, разбирането на местния манталитет. Не щат да признаят, че не сме “развиващо се гражданско”, а умиращо патриархално общество, че за смъртта и раждането трябва време."

Dogville

Невероятен филм! Ларс фон Триер е гений - напомня ми по някакъв начин на писателя Патрик Зюскинд с изваждането наяве на обратната страна на Луната, на тъмните части на душата. А филмът много ми заприлича на старозаветна библейска история.

Bachelorette

Червен

Кулата на крепостта Червен, по чийто модел е изградена Балдуиновата кула на Царевец.
Самото село Червен е разположено на невероятно красиво място, обградено отвсякъде от скали.

...

Чета разни книги и и си мисля: Книгата придобива значението си от това кой я чете, какъв човек я чете. И не зная коя е по-добрата книга – в която много хора виждат едни и същи неща или тази, в която всеки или групи от хора виждат нещо различно. Склонна съм да кажа, че е втората. Колкото е по-противоречиво нещо, толкова повече те кара да се замислиш.

Из "Пътуване до Икстлан"

"Да бъдеш недостъпен, означава да докосваш пестеливо света около себе си. Не изяждаш пет яребици, изяждаш една. Не нараняваш растенията само за да си накладеш огън. Не се излагаш на силата на вятъра, освен ако не е наложително. Не използваш и не изстискваш хората, докато те се сгърчат и заприличат на нищо — особено хората, които обичаш.
Да бъдеш недостъпен означава да се стремиш да не изтощаваш нито себе си, нито другите.
Да се тревожиш, значи да станеш достъпен, неразумно достъпен. А щом започнеш да се тревожиш, ти се вкопчваш във всичко само от отчаяние; а вкопчиш ли се, сигурно е, че ще се изтощиш или ще изтощиш всеки или всичко, в което си се вкопчил.
Ловецът използва своя свят пестеливо и нежно, независимо дали светът се състои от предмети, растения, животни, хора или сила. Ловецът е близък със своя свят и въпреки това е недостъпен за същия този свят.
Той е недостъпен, защото не изцежда света, за да го обезформи. Той го потупва леко, стои при него колкото му е нужно, а след това бързо си отива, едва оставяйки някаква следа."

Живот без музика

Един много интересен експеримент, който аз мисля, че нямам силата да направя, но ми се ще да пробвам. Сигурно още първия ден ще се уловя несъзнателно да си свиркам нещо и най-странното от всичко е, че в такива моменти в главата ми се появяват разни неприятни, дразнещи ме песни, най-редовната, от които "Черно и бяло" на Георги Христов. :)))

"Докато пиша това, все още се възстановявам от последните две седмици, които прекарах, без да слушам каквато и да е музика. Две. Шибани. Седмици. Беше ужасно, наистина ужасно и най-вече умопомрачително депресиращо. Превърнах се в мрънкащ, необщителен маниакален депресант и почти развих агорафобия. Мразя всички. Всички ме мразят. Приятелката ми ми каза, че съм задник, съквартирантите ми ме смятат за безполезен тъпак, хората вероятно мислят, че съм откачил, за да нося професионални заглушители навсякъде в най-голямата жега. Мисля, че съм съгласен с всички тях."
Целият текст >>

п.п. Забравих. Исках да приложа тук разказа Мелодията на А. Азимов

Световен проблем

от Брус Холанд Роджърс

*Малка задачка като за 15 септември.:)

Стан е пътувал 29,3 км от дома си в Торонто до дома на приятеля си в Мисисага. Преди да излезе от колата си, Стан си слага хирургическа маска, кожени ръкавици и очила.
Стан носи маската, защото той е притеснен за Тежкия Остър Респираторен Синдром, заболяване, което в световен мащаб има процент на смъртност между седем и петнадесет на сто - оценките се различават. Той е притеснен за хеморагичната треска Ебола, при която смъртността е от около 90%. Двама наскоро възстановили се пациенти с ТОРС в момента са на 47,2 км от Стан, в болницата в Торонто. Най-близко намиращите се пациенти с Ебола са в Африка, на 12 580 км от Стан.
Стан не е притеснен за г-жа Имелда Фостър, която почиства един мезонет. Ако Стан дори знаеше за г-жа Фостър, щеше да оцени ентусиазма й към белината като дезинфектант. Зрението на г-жа Фостър не е това, което беше и тя компенсира с многократно лъскане на повърхностите.
Стан носи ръкавици, защото е притеснен от ухапвания от паяк. Единственият отровен паяк в Онтарио е Северната вдовица, Latrodectus various, която произвежда отрова петнадесет пъти по-токсична, отколкото отровата на прерийните гърмящи змии. Въпреки, че паяка инжектира много по-малко отрова от една змия при ухапване, близо едно на сто от ухапвания на L. various са фатални. Фаталните случаи са основно с много малки деца и с много болни хора. Стан е тридесет и седем годишен мъж в добро физическо състояние. Все пак, той не поставя ръката си там, където нищо не се вижда и носи ръкавици за всеки случай.
Стан не е притеснен за Таня Скот, четиригодишно момиче, което живее в мезонета, където г-жа Имелда Фостър почиства. Ако Стан знаеше за съществуването на малката Таня, той би оценил старанието на г-жа Фостър с прахосмукачка навсякъде из апартамента, дори и на балкона. В мезонета няма нито една паяжина.
Стан носи слънчеви очила. Очаква се слънцето да грее мирно още около 5 милиарда години, но в рамките на това време неговата светлина ще се удвои до блясък, който Стан намира за обезпокоителен.
Стан не се тревожи за стъклената статуетка с формата на лебед с тегло 457 грама. Вчера Таня Скот премести лебеда от място му на масичката за кафе на балконния парапет, където да може да го разгледа на слънчева светлина. Таня остави лебеда на парапета. Г-жа Фостър не вижда лебеда, когато носи прахосмукачката, за да почисти балкона. Тя удря лебеда с тръбата на прахосмукачката.
В момента, в който лебеда започва да пада, Стан е на 38 метра от точката точно под падащия лебед. Той продължава към тази точка по права линия и с уверена крачка с 3,2 км в час. А падащия обект ускорява средно с около 10 м/сек2. Парапетът е 112 метра над тротоара.

Въпрос: За правилните неща ли се притеснява Стан?

превод Преслава Кирова

On the Rooftop With Quasimodo

Iron Sky

Когато Втората световна война приключва, нацистки учени, работещи в Антарктика, правят пробив в антигравитационната технология, построяват няколко космически кораба и бягат на Луната, където прекарват следващите няколко десетилетия, подготвяйки се за бъдеща инвазия на Земята.
Повече >>

И светът ми се яви странен

   Cat&Impossible by Brian Savory
от Федор Чешко

На закуска, котаракът ми Глупчо каза с тъжно бархетен глас:
- Снощи имах нещастието да прочета черновата на вашата последна статия. Разочаровате ме, млади момко ...
От това изявление мислите в главата ми се понесоха в следния кравешки галоп. "Способността за членоразделна реч отличава човека от животните (Херодот) ... Лъжеш, куче, статията е отлична ... Интересно кой е от нас се е побъркал, аз или Глупчо? .."
- Глупчо - попитах строго, - кой от нас се е побъркал?
- Ами, разбира се, вие! - възкликна Глупчо - Защото е невъзможно в здравия ум и трезвата памет да се появят толкова ненаучни тези! Вие проведохте серия от смехотворни експерименти и на базата на тях сте направили сериозни, но фундаментално погрешни заключения.
("Изглежда, все пак, аз съм полудял. Прекрасно!")
- Вие казвате – важно говореше Глупчо, притваряйки очи и нервно потрепвайки с опашка - че в действията на вашите опитни субекти отсъства разумно начало. Като доказателство давате за пример лисица, която се опитвала да си изкопае дупка в една витрина. Но тук вие заинтригувате с нещо съвсем друго, с крайно интересен и сложен въпрос за поведението на високоразумните (аз нервно хлъцнах) същества в екстремни, необичайни и странни, и най-важното - внезапно променящи се условия. Да вземем, например, вас – Глупчо ме погледна в очите. Аз отново изхълцах.
- Ви се смятате за разумно същество. Сега сте в една екстремна ситуация. А проблясък на мисли по лицето ви не се забелязва. Тъкмо обратното.
"И какво, всичко е нормално – мислех си аз междувременно. – Живееш, живееш и изведнъж полудяваш. Нищо не можеш да се направи. Случва се. "
Погледнах през прозореца. Там имаше ограда. На оградата - плакат: "Летете с Аерофлот".
- Знаете ли, той е напълно прав - каза изведнъж скореца Генотип, обитаващ клетката под тавана. Този тунеядец Генотип! Две години, безуспешно се бях опитвал да го науча да говори. - Теорията на психологическата адаптация - проблемът е сложен. Трябва да се решава постепенно и внимателно. А вие се хвърляте като в нападение, трескаво размахвайки скалпел и бучка захар. Не е хубаво това, нали знаете. Ненаучно е.
А аз изучавах плаката. Той беше син, а буквите му - бели. И самолета бе нарисуван. По време на дъжд, предполагам.
- За съжаление, тук го няма моя чичо – продължи скореца. – Той можеше да ви разкаже много поучително за психологическите аспекти на засегнатия от вас проблем. Но и на мен, като на учен, не ми е чужда психологията...
- Летете с Аерофлот – препоръчах му аз.
Известно време Генотип мисли, навел глава на една страна. После попита:
- Защо?
- Какъв глупак – ядосах се аз. – Че и психолог! С лудите трябва да се съгласяваш за всичко.

- Да, заблудихте ни, млади момко, заблудихте ни, - измърмори, спускайки се по една паяжинка към лицето ми, Яков Михайлович Сиволаптев-Валуа - старият паяк, живеещ на полилея. – Така ни подведохте, че няма накъде.
- С какво съм ви подвел? - вече бях уморен от тях. – Членестоного някакво там ...
- С какво, с какво... Най-добрите учени в света са се събрали при неговата персона, за да го доведат към правилната мисъл и с негова помощ – с ваша, ваша помощ, млади човече! – да накараме най-накрая хората да разберат, че братята по разум трябва да се търсят не във всички тези галактики и мъглявини, а точно пред тях, тук под носа им! Вашите първи статии ни направиха наистина голямо впечатление. Те бяха умни, смислени, много смислени. А после какво? Какъв срам, млади човече, какъв позор!..
- И все пак ти лъжеш, осмоного – игриво му отговорих аз. - Трептиш като развален телевизор, а даже уста нямаш. Измислица, закачена на паяжина ...
- Ти си глупак – заядливо отговори Яков Михайлович. – Че и биолог! А телевизора има ли уста, а? На паяжина! Затова и трепти, защото е на паяжина! И тези двамата, - той махна с краче по посока на котарака и скореца - и те по моята паяжина трептят. Защото съм сплел вълновод от паяжината, психодинамичен, тоест енергиен, глупако, и телепатичен. Никога ли не си чувал за това, а? Така, че слушай по-умните и си го навий на пръста. Психодинамичната енергия е основата на всичко!
- Простете, но тук не мога да се съглася с вас, колега - намеси се Глупчо. - Ролята на психодинамичната еманация, разбира се, е голяма, но не бива да се подценяват и невронните процеси!
- Не, какво говорите - затрака и Генотип (Ей, че предател! И той е двуного в края на краищата и можеше някак да ми намекне, да ми разкаже, да подскаже...) - невронните флуктуации тук са напълно безполезни. Аз отдавна имам наум една хипотеза ...
- Да чуем, - кимна Глупчо. - Невронната школа на пернатите в последно време постигна значителни успехи ...
Аз мълчаливо станах и тръгнах към кухнята. Известно време стоях и се вслушвах в гласовете в стаята. Те мърмореха нещо там за примати, спинално-мозъчни еквиваленти, рефлекторно-афекторни психологически капани ...
Чу се сприхавия тон на Яков Михайлович: "Нека вземем например дървеницата! Откъде у нея ще се вземат невронни колебания като няма мозък? А е такова интелектуално чудовище!"

Аз дълбоко въздъхнах, задържайки дъха си и три пъти си ударих главата в стената. И се събудих.
Известно време лежах така, изтривайки от челото си студената пот. Генотип спеше в клетката си. Яков Михайлович Сиволаптев-Валуа мрачно ядеше комари в своята невероятно сложна паяжина. Глупчо съсредоточено следеше една муха, удрящата се в стъклото на прозореца. Всичко беше наред. Станах. Започна един обикновен делничен ден. Кошмарите отстъпиха и се стопиха заедно с нощта. Животът беше прекрасен и докато си приготвях закуска, аз дори започнах да си свирукам някаква жива мелодийка.
Глупчо, както винаги, седеше на масата и чакаше кога ще му налея мляко. Сложих - на него чинийка, а на себе си чаша и се обърнах да взема кафеника . Глупчо ме погледна с премрежени очи и каза с тъжно бархетен глас:
- Снощи имах нещастието да прочета черновата на вашата последна статия. Разочаровате ме, млади момко ...
Трудно ми е да преценя точно какво изражение се е появило на лицето ми. Очевидно, не чак толкова идиотско, защото Глупчо остана доволен.
- Много се радвам – нежно замърка той. - Виждам, че нощната подготовка не е отишла напразно. Е, колеги, да започнем ли с обсъждането на статията?
- Да започнем! – зачирика Генотип.
-Да започнем, да започнем! – радостно се засуети в паяжината си Яков Михайлович.
- Да започнем – въздъхнах аз.

превод Преслава Кирова

Истинската Лейди ГаГа

С истински циркове в истинския си живот.
Да е жива и здрава още сто години и невероятния й глас също!

Фламенко

Реших да се науча да танцувам фламенко. За съжаление в наше село танцова школа, която да предлага подобни уроци липсва. Затова си поръчах едно DVD с уроци от тук и днес започнах. Уроците се преподават от две симпатични дами, които в началото започват с това, че е важно първо визуално да пресъздадеш настроението на фламенко – не само роклята или полата и обувките, но и лицето ти да излъчва страстта и свободата на танца. Показват как е хубаво да си вържеш косата поне на конска опашка, да извадиш и завъртиш две кичурчета покрай бузите си, да си сложиш големи и ярки обеци, да се гримираш и задължително да си сложиш цвете в косите. :) И после започват уроците за стъпките, които удивително напомнят грациозния ход и движения на кон андалусец, независимо от това какви са физическите качества на танцьора. Става метаморфоза и съществува само и единствено красота и сила.
Обожавам фламенкото и ако се науча поне малко да го танцувам ще съм някъде след третото небе нагоре. :)
Между другото намерих в мрежата курсове по испански език, които се провеждат в Испания и включват и уроци по фламенко, което е идеалния вариант. Аз засега, за съжаление, нямам възможност да уча по този начин, но идеята е чудесна.

Я выбираю лес

Интервю с Шевчук в предаването "Времечко" 24 декември 1998 г.

Heavy metal

Вчера гледах една фантастична анимация, която на мен ми прозвуча като абсолютен бъзик с разни постоянно експлоатирани теми във фантастиката, макар да е правена по комикси. Ако не й е била тази целта жалко. :)
Сюжет: Злото зелено кълбо, което руши цели общества и планети накрая е унищожено от носещата през поколенията, древен дух на войн мадама.
Музиката бива – Назарет, Дон Фелдър, Сабат и т.н. , и как иначе като филма се казва Heavy Metal. :))
Нещо ми върви на кофти филми – скоро попаднах на един доста оплют филм с Хоакин Финикс “Всичко за любовта” с наистина интересни фантастични идеи, но наистина недонаправен. Фона на филма с апокалиптичните катаклизми, случващи се на Земята бяха много по-интересни от преживяванията на героите. Картината на завързаните с въжета, летящи в небето хора от Уганда, поради проблем с гравитацията, с която филма завърши, бе най-интересната, двусмислено замисляща сцена от филма.

Love Me Tender

Перфектният ден

Хареса ми тази закачка на Пламен Петров за това как си представяме един свой перфектен ден. И веднага си спомних за една книга, която би могла да се нарече наръчник, в който има описани много прекрасни (макар и често изпълнени с премеждия и трудности) перфектни дни по начина, по който си ги представям, защото когато водиш изцяло живота, който искаш всеки ден е потенциално перфектен, независимо какво се случва:
“Фату Хива – назад към природата” на Тур Хейердал, в която той разказва за осеммесечното си пребиваване на острова в Полинезия, заедно със съпругата си Лив през 1937 г.
Повече от чудесната гледна точка на Александър Арсов>>
Подарих я на някакво непознато момиче, с което се засичахме в нета, защото смятам, че хубавите книги не трябва да бъдат задържани, а да се предават от ръка на ръка и “да заразяват” колкото се може повече хора.
Когато бях в трети клас започнах да събирам пари, за да отида в Бразилия. Събрах десет лева, купих си няколко книги и отидох на повече от една дестинация с тях. :) Но желанието да избягам от цивилизацията и да се докосна наистина до девствена, истинска, жива, топла природа никога не ме е напускало. И когато прочетох книгата на Хейердал се възхитих, че някой така точно и изцяло е осъществил тази мечта.
Аз още не съм се отказала и се надявам, че дори да са само последните години от живота ми, ще ги изживея на някой топъл полудив остров и ще имам повече от един наистина перфектен ден – без компютър, без телефон, без излишни дрехи, надявам се с любимия човек и с реално усещане за сливане с природата. Дано има все още подобни места дотогава.

Cuban Pete

Снощи сънувах, че съм героиня във филм с Джим Кери. Той ми беше нещо като гуру и постоянно ми правеше някакви номера, за да се науча да не приемам нищо насериозно. Това много добре си го спомням като някаква неизречена цел в съня, но номерата (вероятно за моя радост :))) не помня. На сутринта се събудих като Джокондата. Ще взема да си ги записвам вече сънищата – много поучителни станаха.:))
Любимата ми сцена от Маската:
Cuban Pete

и оригинала на песента:)

Малко класика ;)

U.D.O.- Recall the sin