Шкафът на миналите дни

Саки

"По-осведомен за характера на случващото се на Балканите в края на ХІХ и началото на ХХ век е Хектор Хю Мънроу (Саки), който през 1902 г. е вече на Балканите и изпраща репортажи в английската преса за събитията на Балканите. Той е, който успява да отрази убийството на сръбския крал през 1903. Саки е автор на два разказа с чисто балканска тематика: Пурпурът на балканските крале и Шкафът на миналите дни. В изграждането на образите се проектира “байроновският копнеж по времето, когато всеки пътешественик лесно е могъл да се превърне във воин” (с. 192). И докато Шоу се опитва да осмее романтичната визия за войната, Саки се записва в армията (1914), за да открие “романтиката на една европейска война” (с. 195). И двата разказа, според наблюденията на Голдсуърди, се занимават с действителни лица и събития, представящи силно романтизирана представа за Балканите."
Из "Знаците на господството" от Албена Вачева


"Войната е нещо жестоко разрушително", каза Странника, пускайки вестника си на пода и гледайки замислено в празното пространство.
"Ах, да, наистина", каза Търговеца, отговаряйки с готовност сякаш това бе някаква абсолютна баналност, "като се замислиш за изгубените животи и крайници, за обезлюдените селища, за руините..."
"Нищо подобно нямах на ум", заяви Странника;. "Мислех си за тенденцията, с която съвременната война унищожава и изпраща в забвение много елементи на екзотиката и силните усещания, които са нейно основно оправдание и чар. Това е като огън, който брилянтно пламти за известно време и след това оставя всичко след себе си все по-черно и по-черно от преди. След всяка важна война в Югоизточна Европа в последно време се наблюдава свиване на пространството, сгъстяване на пространството на тази хронично нарушена територия, усилване на граничните линии, намеса на цивилизованата монотонност. Представете си какво ще се случи в края на тази война, ако османлията наистина трябва да бъде прогонен от Европа. "
"Да, това би било победа за каузата на доброто управление, предполагам", каза Търговеца.
"Но броите ли загубите?" каза другия. "Балканите отдавна са последната оцеляла кръпка от Вечните ловни полета на приключенията, детска площадка за страстите, които бързо атрофират поради липса на упражнения. В старите отминали дни имахме войните в Бенелюкс винаги пред нашите порти, така да се каже, и нямаше нужда да се ходи далеч от дома, в поразените от малария, диви земи, ако някой искаше да води живот в ботуши или на седло, и да има разрешение да убива и да бъде убит. Този, който желаеше да види живота имаше добрата възможност да види и смъртта по едно и също време. "
"Едва ли е правилно да се говори за убийства и кръвопролития по този начин", каза Търговеца укорително, "трябва да помним, че всички хора са братя."
"Още нещо, което трябва да помним е, че голям процент от тях са по-млади братя. (Хе, хе, типично по английски.) Вместо да вървят към пълен провал, което е обичайната тенденция при по-младите братя в днешно време, те дават на своето семейство равен шанс за скръб. Всеки куршум си има цел, според по-скоро оптимистичната поговорка, и трябва да призная, че в днешно време става все по-трудно да се намери цел за много млади господа, които биха могли да се гордеят и може би наистина ще се насладят на безгрижните войни от старите времена. Но това не е точно основното в моето недоволство. Балканските земи са особено интересни за нас в тези забързани времена, тъй като те ни осигуряват последен поглед към един изчезващ период от европейската история. Когато бях дете, едно от най-ранните събитията от външния свят, което постоянно привличаше внимание ми към себе си беше войната на Балканите. Спомням си загорял, с вид на военен мъж, който забожда малки знамена върху военна карта, червени знамена за турските сили и жълти флагове за руснаците. Това изглеждаше магически регион, с планински проходи, замръзнали реки и мрачни бойни полета, с преспи сняг и дебнещи вълци; там имаше голяма водна повърхност, която носеше зловещото, но и очарователно име Черно море - нищо, което бях учил преди или от уроците по география не ми е правило подобно впечатление, както това вътрешно море със странно име, и аз не мисля, че някога магията му ще избледнее във въображението ми. Там беше и една битка наречена Плевен, която продължаваше с променлив успех и затова приличаше на велика част от човешкия живот; аз помня деня на гняв и скръб, когато малкото червено знаме трябваше да се махне от Плевен - както и другите по-зрели съдии, аз бях подкрепял грешния кон, във всеки случай губещия кон. И днес ние отново забождаме малки знамена върху картите на Балканския регион, и страстите още веднъж ще бъдат укротени върху детска си площадка. "

- 2 -

"Войната ще бъде локализирана", каза несигурно Търговеца , "най-малкото всеки се надява на това."
"Не би могло да се желае по-добро местоположение", заяви Странника, "има чар в тези страни, който не ще намерите никъде другаде в Европа, очарованието на несигурността и пропадането на земята под краката ти, както и малко драматичните събития, в които се корени цялата тази разлика между обикновено и желано. "
"Животът не струва почти нищо по тези земи”, каза Търговеца.
"В известен смисъл, да," каза Странника. "Спомням си един човек в София, който се опитваше да ме научи на български език с един доста безполезен маниер, примесен с много, изключително досадни клюки. Никога не узнах каква е неговата лична история, но това беше само, защото аз не слушах, той ми я разказа много пъти. След като напуснах България той ми изпращаше от време на време софийски вестниците. Чувствах, че ще бъде доста уморително, ако някога отида отново там. И след това чух, че някакви мъже са дошли един ден от нищото знаейки къде е, така както се случват нещата на Балканите, убили са го на улицата и са си отишли така тихо, както са дошли. Вие няма да го разберете, но аз намирам нещо доста пикантно в идеята подобно нещо да се случи на такъв човек, след глупостта и досадното му салонно бърборене това изглеждаше като брилянтен еsprit d'esalier (закъсняла духовитост) от негова страна, да посрещне края чрез така безмилостно планирано и извършено насилие ".
Търговецът поклати глава; пикантността на инцидента не беше нещо, което той можеше да разбере.
"Аз ще бъда шокиран да чуя подобно нещо за всеки, когото съм познавал.", каза той.
"Сегашната война", продължи неговия събеседник, без да спира и обсъжда две безнадеждно различни гледни точки ", може да бъде началото на края на много неща, които до този момент са оцелявали заради неизбежното кретане на цивилизацията. Ако балканските земи бъдат най-накрая поделени между конкуриращите се християнски кралства и случайната власт на османлията, прогонен отвъд Мраморно море, на стария ред, или хаос, ако искате, ще бъде нанесен смъртоносен удар. Нещо от този дух ще остане може би за известно време в старите спокойни региони, където властта има влияние; гръцките селяните несъмнено ще бъдат неспокойни, развълнувани и нещастни, където управляват българи, и българите със сигурност ще бъдат неспокойни, развълнувани и нещастни под гръцка администрация, а съперничещите си паства на Екзархията и Патриаршията ще се конфронтират при всяка удобна възможност; навиците от живота, от няколко животи няма да могат да бъдат премахнати изведнъж. И албанците, разбира се, те ще ни останат все пак, проблемен мюсюлмански вир, оставен след отдръпването на вълната от ислям в Европа. Но старата атмосфера ще се промени, блясъка ще е свършил; прахът от формалното и бюрократично почистване бавно ще се утаи над древните забележителности; Санджакът Нови Пазар, Споразумението Мюрстег, бандите на комитите, Вилаета в Адрианопол, всички тези известни чужди имена, неща и места, които знаехме толкова отдавна като неразделна част от Балканския въпрос, ще преминат в шкафа на миналите дни, така изцяло, както лигата на Ханзата и войните на дьо Гиз .

- 3 -

"Те са наследството, което историята ни завещава, повредено и намаляло няма съмнение, в сравнение с това което сме знаели по-рано, но все пак нещо което вълнува и оживява едно малко кътче от нашия континент, нещо, което да ни помогне да припомним на въображението си дните, когато османлията гърмеше пред портите на Виена. И какво трябва да завещаем на нашите деца? Помислете си какви ще са новините от Балканите, които те ще чуват през следващите десет или петнадесет години. Социалистически конгрес в Скопие, изборна борба с масови безредици в Битоля, голяма пристанищна стачка в Солун, посещение на ИМКА във Варна. Варна... на брега на това пленително море! Те ще имат желание да пият чай в някое от предградията и ще пишат за нещо като Бексхил на изток.
"Войната е нещо злонамерено разрушително."
"Все още, трябва да признаете..." започна Търговеца. Но Странникът не беше в настроение да признава каквото и да било. Той стана нетърпеливо и се устреми там, където телеграфа, потракваше с новините от Адрианопол.

превод Преслава Кирова

The Cupboard Of The Yesterdays

Юрий Шевчук в Бг

Преди малко разбрах, че Юрий Шевчук е бил гост в "Шоуто на Слави" след концерта на ДДТ и реших да издиря записа, макар да не долюбвам шоуто особено. Трябва да кажа с голям срам и съжаление, че не отидох на концерта, въпреки че това беше едно от нещата, които може би най-много съм искала да направя в последно време и то поради глупост, моята собствена, уникална глупост. Както и да е. Като го видях в шоуто за малко да се разрева и ако не беше дразнещия водещ, реда сълзи и сополи, че не съм го видяла на живо, бяха сигурни. ;)

Nebel

Из "Критикът като художник" - 2

Из "Критикът като художник" - 1

"Ърнест: Да... Мисля, че вече изчерпах въпросите си. Сега трябва да призная...
Джилбърт: О, само не казвай, че си готов да приемеш възгледите ми. Когато хората се съгласяват с мен, винаги имам чувството, че греша.
Ърнест: В такъв случай ще замълча. Но ще ти задам още един въпрос. Досега обяснява, че критиката е творчество. Какво е нейното бъдеще?
Джилбърт: Цялото бъдеще на културата е в ръцете й. От ден н ден сюжетите за творчество все повече губят от разнообразието и размаха си. Пестеливостта и мистър Уолтър Бизънт изчерпаха очевидното. Ако на творчеството изобщо е съдено да продължи съществуването си, това може да стане само при положение, че възприеме по-голям брой критически елементи, отколкото притежава в момента. Старите шосета и прашни друмища прекалено често биваха обхождани. Очарованието им бе изтъркано от ходилата на пътуващите и те загубиха свойството си постоянно да изглеждат по новому и да изненадват – незаменимите условия за романтика. Онзи, който днес иска да ни впечатли с белетристика, трябва или да ни предложи някакъв съвършено непознат фон на действие, или да ни отведе в най-затънтените кътчета на човешката душа. Към първото изискване в момента се придържа мистър Ръдиърд Киплинг. Докато броди из страниците на неговите "Равни разкази от стръмнините", човек изпитва чувството, че е седнал на някое палмово дърво и наблюдава живота през възхитителен калейдоскоп от вулгарни проблясъци. Ярките тонове на чаршиите заслепяват очите. Изтормозените второразрядни англоиндийци са в изящно несъответствие със заобикалящата ги среда. Липсата на стил у разказвача придава необикновен журналистически реализъм на разказите му. От литературна гледна точка мистър Киплинг е гений без амбиции. От житейска гледна точка той е журналист, който познава вулгарността по-добре от всички свои предшественици. Дикенс опозна одеянието и хумора й, мистър Киплинг – същината и сериозността й. Той е нашият пръв автопортрет по въпросите на второразрядното, през процепите на ключалки успява да съзре чудесни неща, а фонът на сюжетите му е истинско произведение на изкуството. Относно второто изискване имаме Браунинг и Меридит. Все още много предстои да се постигне в областта на интроспекцията. Хората често казват, че съвременната белетристика ставала прекалено патологична. Що се отнася до психологията, никога не е била достатъчно патологична. Досега едва докосвахме повърхността на душата и това е всичко. Във всяка непристъпна клетка на мозъка са струпани по-удивителни и зловещи неща от родените в мечтите на онези, които – подобно на автора на "Le Rouge e le Noir" ("Червено и черно")– са се домогвали да проследят душата до най-затънтените й скривалища и да заставят живота да изповяда най-драгоценните си прегрешения. Все пак количествено и неизпитания сюжетен фон има предел, тъй че е много вероятно по-нататъшното развитие на самоанализаторския навик да се окаже фатално за творческата способност, в името на която интроспекцията прави усилия да достави пресен материал. Лично аз съм склонен да мисля, че творчеството е обречено на гибел. Зародишът му се корени в твърде примитивен и естествен подтик. Както и да е, едно е сигурно – темите за творчество непрекъснато намаляват, докато за критика се увеличават ежедневно. За ума винаги ще съществуват нови състояния, нови становища. С напредъка на цивилизацията дългът да се наложи форма на хаоса пропорционално не отслабва. Никога не е имало епоха, когато критиката да е била по-необходима от днес. Само благодарение на нея човечеството ще съумее да осъзнае местонахождението си в момента."
Продължава >>

All Your Love

Вкуснотийки

Отдавна не съм публикувала рецепти. Реших сега да напиша цели три, които съм правила в последно време.

Бяло

1 средна глава карфиол
лимонов сок
60 г. галета
2-3 с.л нарязан магданоз
2-3 твърдо сварени яйца, нарязани на ситно
2-3 с. л. разтопено масло
сол и черен пипер

Карфиолът се разделя на розички, залива се с вода и с лим. сок. Кипва се на силен огън, после се вари 5 мин. на умерен. Изважда се и се отцежда. Отделно се смесват галетата, магданоза, яйцата, маслото, солта и пипера на вкус. Карфиола се поръсва със сместа и е готов за хапване. Много леко и вкусно!

Зелено

1 кг. зелен фасул, за предпочитане от замразения, с кръглите шушулки, ако има пресен от същия още по-добре.
2-3 с.л. масло
150 г. печени ядки кашу
сол и черен пипер

Фасулът се бланшира леко в кипяща вода за около 5 мин.
Изплаква се със студена вода, изцежда се и се подсушава.
Ядките се запържват за около 5 мин. в маслото. Добавя се фасула, подправя се със сол и пипер и се разбърква. Сервира се топло.

Червено

2 глави цвекло
3-4 скл. чесън
масло 50 гр., сол
гъби 100 гр.
течна сметана 100-150 гр.
орехи 50 гр.
някакво полутвърдо, мазно, не много солено сирене 100 гр. – оригиналната рецепта е със сирене като Рокфор, Горгонзола и Стилтън т.е. със синьо-зелена плесен, но може да не се вманиачваме толкова и да се почувстваме аристократи и с минимални средства. ;)

Цвеклото се сварява, охлажда се и се настъргва на едро ренде.
Чесънът се смила или начуква, докато стане на пюре и се смесва с цвеклото, посолява се. Орехите се нарязват на едро. Гъбите се нарязват на ситно и се задушават в маслото. Налива се сметаната, добавя се сиренето и се намачква. Вари се малко, докато се посгъсти и добие еднородна консистенция. Соса се смесва с цвеклото и се поръсва с орехите.

Бързи и лесни за приготвяне. Стават както за предястие, основно ястие, така и за гарнитура към някакво месце. Добър апетит!:)

...

"Песента има смисъл само тогава, когато пулсира във вените на онзи, който ще умре, пеейки истинските истини..." Чили за пореден път спасява света, спасявайки себе си...

Когато дъщеря ми беше малка и трябваше да пие някакво горчиво лекарство или да й бият инжекция, все такива разни нетърпими за децата, неприятни неща - й беше много трудно и тогава й казвах: "Ти си като супергерой и от теб зависи света, само да можеш да издържиш това. Дръж се и спасявай света!" Винаги имаше ефект. Децата обичат от тях да зависи нещо голямо, хората често не осъзнават, че от тях зависи нещо голямо... Гледам, че и досега успешно спасява света, собствения си свят, а с него и целия останал, в който някои още си чупим главите с вятърни мелници...

Aicha

Love

"След като губи контакт със Земята, астронавтът Лий Милър остава сам закотвен в орбита на борда на международна космическа станция. Времето минава и животоподдържащите системи постепенно престават да работят, Лий се бори да запази здравия си разум и просто да остане жив. Неговият свят е едно клаустрофобично и самотно съществуване, докато той не прави странно откритие на борда на кораба. Вдъхновен от музиката на Angels and Airwaves, "Любов" изследва основната човешка нужда от общуване и неограничената власт на надеждата... Той е силно въздействащо визуално приключение, в което отеква простата истина, че всеки има своя история, която да разкаже и нещо още по-голямо, което да остави след себе си."


Love Movie Trailer http://movie-trailer.com
Uploaded by loveangelsairwaves. - Full seasons and entire episodes online.

Day & Night

Нова, симпатична, кратка анимация от Пиксар:)

Pantommind

Едни много наши момчета:)

Аудио книги

Преди време случайно попаднах на реклама на този сайт за аудио книги, но чак в последствие разбрах, че всеки може да запише себе си или глас по избор и да изпрати запис на прочетено произведение.
Реших да пробвам с някой от разказите на Бредбъри, разбира се.:)
Оказа се доста трудно да чета по-дълго време без да направя, каквато и да било грешка, гласа ми да прегракне или да се промени драстично от умора. Пробвах с два-три разказа.
Накрая, с първото прочитане, почти се получи както трябва с "Онзи, който чака". Исках да бъде "по-светла" история, но всички подобни, които ми харесаха за четене на глас се оказаха непосилно дълги за гласа ми.
Чуйте и си кажете мнението, и увеличете звука, защото малко тихо се е получило. Пак има някои грешки, но се надявам да простите на безстрастния ми момчешки глас. ;)

п.п. Който чул чул.

Следваща серия след близка среща с логопед. :P :)

Пурпурът на балканските крале

Снимка: nolaimports.com
Чудя се защо този разказ на Саки, както и "Шкафът на миналите дни" (The Cupboard Of The Yesterdays) не са били преведени на български (аз поне не открих превод). Реших да го преведа. Извинявам се за възможните неточности и грешки в превода. Като ми дойде пак музата може да преведа и Шкафът.:)

***



Луитполд Уолкенщейн, финансист и дипломат от малък, досаден и самомнителен мащаб, седна в любимото си кафене в световно известната Хабсбургска столица, пред Neue Freie Presse, чаша, гарнирано със сметана, кафе и неизменната чаша вода, които зализаното пиколо току-що беше донесло. В продължение на години, по-дълго от един кучешки живот, зализаното пиколо поставяше Neue Freie Presse и чаша кафе със сметана на неговата маса; в продължение на години той сядаше на едно и също място, под събиращия прах, препариран орел, който някога е бил жива, рееща се птица някъде из планините на Щирия, а сега прилича на чудовищен символ, с втора глава, прикачена върху шията и позлатена корона, здраво закрепена върху двата прашни черепа. Днес Луитполд Уолкенщейн чете само първата статия във вестника си, но я прочита отново и отново.

"Турската крепост в Кърк килисе е паднала... Сърбите, това е обявено официално, са превзели Куманово... Крепостта на Кърк килисе е загубена, Куманово, взето от сърбите, това са новините от Цариград, наподобяващи нещо като Шекспировите трагедии на царете... Взаимоотношенията на Адрианопол и Източния регион, където голямата битка вече е в ход, ще разкрият не само бъдещето на Турция, но и каква позиция и влияние трябва да имат балканските държави в света. "

В продължение на години, по-дълго от един кучешки живот, Луитполд Уолкенщейн е ангажиран с претенциите и стремежите на балканските държави над чашата кафе със сметана, което зализаните пикола му носят. Никога не пътува по на изток от конския панаир на Темесвар, никога не поема лично риск за среща с нещо по-отчаяно от заек или яребица, той си се представя като критичен оценител и арбитър на военната и национална мощ на малките страни, които обграждат монархията по границата й с Дунав. И неговата присъда е едно безмилостно презрение към малките усилия на слепия респект от големите батальони и пълните кесии. Над цялата сцена на Балканските територии и техните драматични истории се издига внушителната магия на думите "Велики сили" - дори по-величествено от техния тевтонски вариант "Die Grossmachte".

-2 –

Боготворейки властта, силата и парите, подобно на възрастна, изнервена жена, която се прекланя пред младежката енергичност, удобният, закръглен кафе-оракул се подиграва и презира амбициите на балканските кралчета и техните народи и отприщва срещу тях такава смес от странни звуци, която виенчани употребяват като допълнителен език за изразяване на мисли, които не са особено ласкави. Британските пътешественици са посетили балканските земи и съобщават велики неща за българите и за тяхното бъдеще, руските офицери са надникнали в тяхната армия и признават: "Това е нещо, с което трябва да се съобразяваме и не сме ние, които сме го създали, те сами са го направили." Но над чашите кафе и през дългите часове на игра на домино оракулът се смее и поклаща глава, дестилирайки житейската мъдрост в замъка си. Истината е, че Grossmachte не е успяла да заглуши ехото на военните барабани; големите батальони на Отоманската империя, ще трябва да проведат някои преговори, а след това ще говорят големите портфейли и големите заплахи на Силите, и последната дума ще бъде тяхна. Във въображението си Луитполд чува устремения напред тропот на червено проблясващите носачи на щиковете, отекващ през стария Балкан, вижда малките покрити с овчи кожи фигурки, изтласкани в техните селища, вижда величествения укор на говорителя на Силите нареждащ, подреждащ, възстановяващ, поставящ нещата отново по отредените им места, измитащ праха на конфликта. С ушите си чува ехтежа на военните барабани вече в друга посока, тропота на батальоните, които са по-големи, по-смели и с по-добри умения във военното изкуство, отколкото той счита че е възможно на такова място; очите му четат от колоните на вестника, с който е свикнал, предупреждение към Grossmachte, че те имат нещо ново за учене, нещо ново, с което да се справят, повече отколкото традицията позволява. "Великите сили ще имат не малко трудности при убеждаването на балканските държави в ненарушимостта на принципа, че Европа не може да позволи, каквато и да е ново деление на територията на Изток без нейното одобрение. Дори и сега, когато военната операция е все още неясна, има слухове за проект на фискалната общност, простиращ се по целите балкански земи и бъдещ конституционен съюз по модел на Германската империя. Това може би е само политическа слама разпиляна от вятъра, но е невъзможно да се пренебрегне мисълта за съюз на Балканските щати, командващ обща военна сила, с която Великите сили ще трябва да се справят... Хората, които проляха кръвта си по бойните полета и жертваха годните за въоръжение мъже на цяло едно поколение са готови да сключат съюз с техните роднини и няма да стоят повече в положение на зависимост от Великите сили или от Русия, а ще тръгнат по свой собствен път... Кръвта, която е пролята в този един-единствен ден дава за първи път истински цвят на пурпура на балканските крале. Великите сили не могат да пренебрегнат факта, че един народ, който вкусва победата няма да може се бъде отблъснат отново в рамките на бившите си граници. Турция загуби за един ден не само Кърк килисе и Куманово, но също и Македония."

- 3 -

Луитполд Уолкенщейн пие кафето си, но вкусът му, някак, бе изчезнал. Неговият свят, неговият надут, импозантен, заповядващ свят, внезапно се свива до ограничени размери. Големите портмонета и големите заплахи са безцеремонно избутани настрана; от сила, която той не може да проумее, не може да схване, но може да бъде грубо усетена от самосебе си. Величествените Цезари на Мамон и войнството им гледат намръщено надолу към битката и този, заради когото там умират няма да бъде поздравен, няма дори намерение за поздрав. Ще бъде наложен урок на учещите с неохота, урок на уважение към някои основни принципи и не малките, борещи се "щати" ще са тези, които ще преподават урока.

Луитполд Уолкенщейн не дочаква да се съберат всички играчи на домино. Всички те са чели статията във Freie Presse и има моменти, когато оракула намира своето най-голямо спасение в оттеглянето си от сферата на човешките въпроси.

превод Преслава Кирова

Есен, есен... тъга-полутон

Some Kind Of Nature

I ain't happy, I'm feeling glad
I got sunshine in the bag... ;)

Хайку

Част от хайку-късметчетата. :)

Пръсти от огън,
невидимо жигосват
сърцето с ритъм.

***
Топчици райе
в море от злато плуват –
сладък край безкрай...

***
Падайки, сами
се веселят листата.
Само миг дори.

***
Пада нежно и
като сълзи от щедрост,
върху нас дъжда.

***
Като среброто,
със сдържан блясък, светна
усмивката му.

***
Тихо и меко,
водата пак прегръща
острия камък.

***
Трева косена
защо е тъй красива?
Иска да расте.

John L 70th

Working Class Hero




















Лима, Перу
Източник на снимката: http://stripmagazine.eu

Fortune Cookies

Утре ще правя китайски бисквити с късметчета.:)
На Нова година ми се падна парата, ама с този символизъм и игра на думи може да е ставало дума за пАра. :)



п.п. Кадрите са от този филм.

Арамии и богомили

Понякога на човек му се ще самия той да е огън и да гори наред...

Ангелина Илиева ( Йоан Владимир)

Когато прочетох разказите на Ангелина Илиева (псевдоним Йоан Владимир) в Алманах Фантастика 2009, веднага реших да потърся нещо повече за нея. И преди бях срещала името й из "фантастичните" среди, но не се бях интересувала подробно. Когато разбрах, че е родом от Ардино всичко ми се изясни... Ех, тези родопчани, не можеш никога да ги сбъркаш и се привличаме като крастави магарета.:)
Реших да й задам няколко въпроса, макар да не познавам добре самата нея и всичките й творби. Единственото, което мога да кажа е, че пише изключително добре и че е поредното доказателство, че невземането на сериозно е най-добрия приятел на пишещия. Тя, наистина, е камък. Успех във всичко, Ангелина!:)


Първият ми въпрос е породен от публикувания в Алманах Фантастика 2009 разказ “Тя е камък” и уточнението в началото му, че по него се създава 3D анимационен филм. Би ли разказала нещо повече за проекта, как възникна идеята за филм, кой работи по него, кога се очаква да бъде готов ?
„Тя е камък” е проект на варненското дизайнерско студио „ЗУУМ Дизайн” с намерението да е първият български тримерен пълнометражен анимационен филм. През 2009 година проектът мина с успех на международния филмов фестивал в Загреб и на есенната сесия на Националния филмов център. В момента все още сме в процес на работа и на събиране на средства, за да бъде завършен.

Скоро четох едно есе, в което се правеше паралел между Орфей и Иисус и се казваше, че Христос в крайна сметка е бил само един бог и не бива да искаме твърде много от него, а Орфей е комплексният човек, който точно заради недостатъците си има и толкова много добри качества, и той е образа, които ни е по-близък. Много неща са изписани за Орфей, в един филм бе изобразен дори като чернокож – какъв ли е бил истинския човек Орфей, може би точно разказвач на приказки?
Доколкото ми е известно, античните автори споменават за орфици и орфически култови практики като за маргинално елинско религиозно движение, чиято сакрална литература се приписва на Орфей. Ако личността му не е проекция на неговите последователи, а реално е съществувала, то той е бил по-скоро богослов и религиозен водач. Сравняването му с Исус обаче, на мен ми звучи неправомерно, защото подобна паралелна интерпретация – доколко всеки от тях ни е близък на нас, съвременните хора – предполага изваждане от културните им контекстове или може би непознаването им. Чернокожият Орфей във филма на Холмарк е точно такова непознаване или пренебрегване на контекста – Орфей е изобразяван с черно лице, но това има специфична религиозна символика, а не е пряко предаване на антропологични белези.

Интересно ли ти е по принцип писането на сценарии, би ли се занимавала с подобно нещо, ако както се казва, имаше хляб в тази работа? Завършила си театрална режисура, би ли поставила своя фантастична история на театрална сцена? Има подобни опити на българска сцена напр. “Донеси ми главата на принца” по Зелазни и Шекли, и още няколко имаше, доколкото си спомням.
Писането на сценарии изисква по-особен драматургичен тип мислене и въображение за разлика от словесното въображение на прозата, затова ми е интересно, но нямам почти никакъв опит и не мога да преценя доколко би било успешно. Що се отнася до театъра, там е проверено и доказано, че съм само любител ентусиаст. Бих поставяла какво ли не на театрална сцена, но едва ли мнозина биха се радвали да го гледат.

Родена си и си отраснала в Родопите, тази вълшебна планина – помниш ли някаква приказка, легенда, история или песен, която много да те е заинтригувала като дете? Всъщност как си обясняваш тази любов към фолклора? Някъде се казваше, че всъщност т.нар. народно творчество е продукт на нечия анонимна индивидуалност.
Всъщност помня купища, защото в детството си бях потопена във фолклорната култура на региона. Така че лично моята афективна връзка с фолклора се обяснява много лесно, тя е част от множество интимни привързаности към близки хора. Класическият фолклор е продукт на предмодерните общества, а да се говори за индивидуалности в тях така, както днес ги разбираме, за индивидуален творчески акт, за авторство и така нататък – просто не е коректно.

Имало ли е тема, на която си искала да пишеш, но по една или друга причина не си го направили до сега?
Да, това е темата за проблемите на съвременното ни общество. Смятам, че за тях се пише изключително оскъдно количество художествена проза и причината е, че те са всъщност непознати. Ние дълбоко вярваме, че проблемите ни са това, за което говорят медиите, а медиите пък се плъзгат по видимите повърхности на общественото мнение, което самите те са създали, там регистрират нашите вярвания, които самите те са ни внушили, и ги рециклират. Всички сме убедени, че проблемите на съвременното българско общество са икономически и оттам – политически, всички знаем, че това са проблемите, породени от материалната и духовната бедност, корупцията и мафията, толкова. Това са неща общоизвестни и самоочевидни, дотолкова сме им повярвали и сме свикнали с тях, че вече изобщо не се питаме дали част от тези проблеми не съществуват и са значими само в публичното въображение. Някои писатели чувстват като свой дълг да пишат за тях и така подхранват публичното въображение. Понякога ми се е удавало да доловя по-дълбоките, по-значимите всъщност проблеми и ми се е искало да пиша за тях, а може и само да ми се е струвало, че ги долавям, не знам.
После, приели сме като задължително, че социалната проблематика трябва да се взема много насериозно, за нея трябва да се говори и пише с публицистичен, едва ли не проповеднически патос, с нотки на есхатология дори – във всеки проблем трябва да се провижда апокалипсис. Това, което недостига на съвременната социална проза не е интелектуалното усилие и съответния му продуктивен анализ, а чисто човешката емпатия. Мечтая си, че когато остарея и побелея, ще съм способна да пиша за дълбоките проблеми на съвременния човек и обществото ни, обаче спокойно и с усмивка. Ще означава, че съм успяла да помъдрея.

С какво се занимаваш в момента ? Да очакват ли почитателите на добрата българска фантастика нещо ново от теб скоро?
В момента имам други приоритети и не се занимавам с писане на фантастика точно, но вярвам, че рано или късно ще се завърна към прозата. Писането е като пушенето, веднъж започнеш ли, колкото и дълги периоди на въздържание да имаш, никога не си се отказал завинаги.

Какво мислиш за казуса Моята библиотека - това е тема, за която няма как да не попитам? В България има много малко автори, да не кажа хич, който изкарват пари от писане на книги - това не изкривява ли възприемането на писателския труд у нас като цяло или това е поредния омагьосан кръг?
Липсва ми юридическа компетентност, за да отговоря на първия въпрос, и икономическа – за да коментирам адекватно втория. Лично за себе си съм предпочела принципа на свободното споделяне на художествения продукт пред продаването му. Смята се, че това е принципът на любителя, а не на професионалиста и това е вярно, ако дефинираме упражняването на професия през включване в система от правно-икономически отношения. В този тип отношения винаги има поне две, а понякога и повече засегнати страни и всички те защитават своите интереси. Може би разочаровам, като отказвам да определя коя страна е „правата” и коя е „кривата”, но аз просто в момента съм извън тази система.

Какво би казала на българските читатели, а и писатели на фантастика, дори на всички хора, за които четенето е важно?
Имам ужасно много да кажа всъщност, пишещите хора сме си доста словоохотливи. Само че многото за казване е по правило твърде трудно да бъде паремийно изразено, като послание, като афоризъм или лозунг. Затова често се казват някакви устойчиви словесни формули, като например „Радвам се, че ви има”. Понеже съм бъбрица, ще го кажа малко по-дълго: „Радвам се, че ви има, за да можем да си общуваме. И дано да ви има винаги, за да не се налага да си говорим сами между стените на собствената си безполезност”.

Статия за ларп игрите в България

Интервю в Сивостен

Интервю в Shadowdance

п.п. Сега виждам, че Ангелина Илиева е водила дискусия "Фендъмът като патология" на Булгакон 2010 - много интересна и голяма тема.;)

Слънчогледи

Скайп драскулки

Когато говоря по скайп или по телефона имам навика да си драскам разни неща. Това се получи днес сутринта.:)

SLOW motion

"...скоростта, която помогна на света да се модернизира преди два века, сега може би е на път да тласне същия този свят в бездната. Пределите, които може да достигне човек както в индивидуален, така и в екологичен и политически план, са достигнати. Ние не ускоряваме вече темпото, за да подобрим нещата, а за да запазим тяхното настоящо състояние и да гарантираме обществения ред". Хартмут Роза
Цялата статия >>

Voyage

Сценарий

В къщи отдавна са ме обявили, че ставам за сценарист на анимации в стил "Том и Джери" и "Инспектор Дю-дю". А аз като гледам какви български филми има и като чета разни нещица в нета, реших накрая да напредна и да напиша нещо като сценарий за един много успешен, актуален игрален филм – фантастично-еротична, криминално-психологическа драма. Смес между "Сексът и градът", "Укротяване на опърничавата" и "Мълчанието на агнетата". Най-сериозно. Ако не звучи така, това е привидно. А и нали знаете, че в несериозните думи, често се съдържат най-сериозните неща. Бла-бла... Очаквам небивал режисьорски интерес към историята и към детайлите:

Жена обича трима мъже едновременно. Те също я обичат - всеки по свой собствен начин. Първият я обича с ума си – могат да водят безкрайни разговори на всевъзможни комплицирани теми, да философстват за смисъла на живота, за това какво се случва с една звезда, когато достигне 3 пъти масата на слънцето, за глобалното затопляне и персоналното застудяване. Вторият я обича с тялото си – няма по-добър любовник от него, владее невероятни тактики, с които да й доставя удоволствие и с който тя научава много за собствената си плът. Третият я обича със сърцето си – предугажда настроенията и влеченията й, с него дори нищо да не прави или говори е добре, защото чувства как душата му докосва нейната.
Тримата правят идеалния мъж. Всеки търси идеалното и понякога го открива, но на каква цена... Цената на идеала винаги е висока.
Един ден идилията на живота й се разваля. По някакво странно стечение на обстоятелствата тримата мъже узнават един за друг. Съдбата си прави шега, както се казва и наглася така нещата, без никой да очаква. Жената се е опасявала от това, затова никога не е предприемала нещо в тази посока и се е надявала, ако се случи то да не е така драматично, каквито са били опасенията й. За нея е почти странно, че макар да са част от идеала, никой от тях не иска да се примири с положението и да приеме присъствието на другите. Явно парченцата на идеалното вървят в комплект с цялото му чувство за превъзходство. Защото все пак какъв идеал си, ако не си високомерен. Притискат я до стената. Карат я да избира. Как можеш да избираш части от съвършеното? Как можеш да отключиш с ключ, чийто два зъба са строшени? Не могат да разберат, че тя обича толкова много всеки един от тях, само защото съществуват останалите.
След всичките яростни скандали, обвинения и заплахи, накрая и тримата я напускат. Жената не разбира, както би било логично, че всъщност те не правят съвършения мъж, защото съвършенството е точно в дозировката на това, което имаш и което ти липсва, а закопнява да си върне това, което е имала, независимо какво е то. И понеже толкова дълго е живяла със своя идеален мъж, тя не може да живее по никакъв друг начин и умира. Изчезва. Никой не чува повече за нея.
След няколко месеца тримата мъже също изчезват. Изпаряват се постепенно – първо единия, после и другите двама. Хората, които ги познават казват, че страдат заради смъртта й и са заминали нанякъде, за да успокоят мислите си. Хората, които не ги познават казват “Може би...”. Накрая всички казват “Може би...”.
Един ден някакъв нов наемател студент се оплаква от неприятната миризма, която идва от стаята до него. Хазаинът се изплашва, кърши ръце, но ще не ще се обажда в полицията. Когато колата идва вече се е събрала тълпа пред вратата. Полицаите разгонват лешоядите, доколкото успяват и влизат с хазаина в стаята. Миризмата на мъртва плът е непоносима. Дърпат завесите на прозореца и виждат, че стаята е почти празна. Само в средата й има едно дълбоко, старо кресло, в което седи мумифицираното тяло на жена. Сухите й празни очи се взират напред към поставения срещу нея пластмасов манекен, на който са закачени изтръгнати, истински човешки очи, език и сърце.

;)

...