... и бутилка ром

Когато си гроги от пързаляне и опити за пързаляне, и са ти замръзнали ръцете така, че да не можеш да си събуеш ботушите и да се съблечеш, и някака неусетно и задъхано си мислиш за топли морета, в които да потопиш крака:

Карибски десерт

3 филии по-стар хляб и 3 банана се нарязват на парченца. Отделно се разбиват 4 яйца, 300 мл. прясно мляко, половин чаша кафява захар, ванилия, щипка индийско орехче, малко бадемов ликьор. Хлябът и бананите се заливат със сместа и се оставя да попиe за около 10-15 мин. Излива се в тавичка, отгоре се слагат паченца масло и се пече до готовност. Поднася се с плодов сироп и/или сладолед.

Грог

Ром, горещ черен чай, кафява захар по желание, лимон.

След известно количество от напитката добиваш характерната моряшка походка и се питаш защо не ти е хрумнало да го направиш преди да сложиш ските, облизваш чинийката от десерта като куче, започваш да си пееш "Жълтата подводница" в банята и влюбена неразделка започва да се обажда в главата ти.
Помня едно време на село като се пързаляхме веднъж няколко човека с един Чук и Гек и как на мен ми писна като най-малка да ме прецакват постоянно и да стоя ненапързаляна, и отидох при баба, която ми даде едно старо алуминиево корито, с което се пързалях като с бобслей, свита цялата вътре – йо-хо-хо, върховно изживяване... искам и сега!:)

Kosheen - Thief

Химн на Айн Ранд

"Това – моето тяло и моят дух - това е краят на търсенето. Исках да разбера значението на нещата. Аз съм значението. Исках да открия основание за съществуването. Няма нужда от никакво основание да съществувам, не ми трябва разрешение за това. Аз съм основанието и разрешението... знам какво щастие е възможно за мен на земята. И то няма нужда от висша цел, която да го оправдава. Моето щастие не е средство за постигане на някаква цел. То е цел само по себе си. То е самата цел. Цел на самото себе си."

Една дистопична история от 70 страница, чиято авторка предизвиква различни реакции: Общество Айн Ранд, Култ към една патология
Нямам намерение да се присединявам към нито една от двете. Когато човек не може да мисли всичко е пропаганда. Книгата абсолютно прилича на „Ние” на Замятин, дори по имената, интересно, че той не предизвиква същото отношение, явно защото не е на мода. В нея става въпрос за онези самота и индивидуализъм, в които човек твори, в които човек може да чуе мислите си, да разбере кой е.
Като се има предвид кога и от кого е писана книгата, разбирам защо звучи на моменти крайно. Само не мога да разбера защо сега се тълкува крайно. Защо думата печалба се разбира буквално? Кой човек не се стреми към печалба – към полза за себе си, към положително усещане за себе си, към удовлетвореност? Проблемът явно е в тънките граници между индивидуализъм, егоизъм и нарцисизъм, с които ние българите имаме сериозен проблем. Индивидуално вършим глупости като кучето на нивата и после колективно ревем.
Нямам представа дали ще прочета друго от Ранд, тази книга ме заинтригува заради фантастичния елемент.

п.п. Докато писах се сетих за една мисъл, която е много актуална в днешно време и е част от колективното: "Хората изискват свобода на речта, за да компенсират свободата на мисълта, която избягват."

The Cook, The Thief...

Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник.

Бароково жесток филм, във всякакъв смисъл.

Любовта е ...

:P :))

Захари Карабашлиев

сн.kamimgarcia
Ухания

Вали от вчера. Силен, несекващ, топъл дъжд. Щях да го нарека пролетен, ако не беше февруари, ако не бях в Южна Калифорния, където сезоните са нещо относително. Вали. Интересно, че на клавиатурата ми, българската буква “В” не се намира там, където е английското “V”, а на друго място. На мястото на “V” има “Ж”. И често пъти изписвам вместо “вали”, “жали”. Какво ли жали клавиатурата ми? Какво ли жаля аз? Сезоните ли жаля? Сезоните от миналото ми? Студените зими? Калните есени? Сухите лета? Или кратката пролет? Какво? ...

Целият разказ: http://www.18procentasivo.com/uhania.html

...

разтапям с устни
света: вълни заливат
звездното дете.

пак към себе си
потъва, поглъщайки
света... и мен.

Петна в нашия обществен живот

Петко Славейков

1871 г.

Никой народ няма в живота си толкоз и таквиз груби противоречия и несъобразности, колкото има в живота на нашия народ.
Бедни материално и невежествени духом, мнозина от нас искат да се покажат, че са нещо повече, от каквото са. Облеклото на тези хора е по последната мода, а животът им - подражание на европейския. Думите им са за големи работи и желанията им клонят към високи положения. За достойнството им не питай, те се считат достойни за всичко, без най-малко приготовление и без положителни способности.
Тези хора забравят де живеят, на кой народ принадлежат и какво е състоянието на този народ. Като гледат на това състояние, те не познават и нуждите на народа, а слугуват на цели, които са почти всякога противоположни на народните.
Когато влезеш в някой български град, ти ще се смаеш пред тези български глави на европейски манер. Те ще ти говорят с някакви безразборно избрани по вестниците думи и ще се мъчат да ти внушат, че те са не като другите.

Целият текст >>

Хранилище за души

Вчера, докото разглеждах филмографията на Емили Уотсън, след като бях изгледала "Порейки вълните" (гледайте и "Защитата Лужин", страхотни са!), попаднах на това приятно филмче с Пол Джамати. В общи линии сюжетът е следния - руска третокласна актриса в сапунки и метреса на местен бос иска да й бъде сложена душата на Кевин Спейси, Ал Пачино или т.н., за да играе уж по-добре и понеже единствения американски актьор, който е поискал да се освободи от душата си за известно време е Пол Джамати, получава неговата чрез черния пазар за души (е, мисли, че е на Ал Пачино:)). Душите имат различна форма и цвят, душата главен герой прилича на лешник/леблебия, други на сушени сливи и така... Докато пишех това се замислих, че душите на хората могат успешно да се представят като продукти в хранителен магазин - плодове, зеленчуци, дори пиле на грил или пача и как филма би могъл много интересно да се доразвие в посока буквално консумиране на души, и да се преименува на Вкусът на душата. :)

Две истории за Питър Бийгъл

Пускам тук две статии за Питър Бийгъл, които преведох преди повече от половин година за Човешката библиотека, но така и не знам дали видяха някъде бял свят. Радвам се, че народа е зает и работи върху себе си, а не като мен, когато се чуди какво да прави да се отдава на любов и други невъзможни занимания... Толкова ми е акъла... Както и да е. Първата статия е редактирана от Калин Ненов и Сияна Иванова, втората няма редакция и са възможни някои въпиещи глупости. Не съм чела нищо от Бийгъл, но тези текстове са написани ( от неговия редактор и приятел Конър Кокран) изключително увлекателно и съдържат много ценни неща, така че ги препоръчвам на всеки, особено занимаващ се с писане и книги.

I. Възход и падение (и нов Ренесанс?) на Питър С. Бийгъл: Анализ

Ще започнем с уговорката, че в големите корпоративни издателства не работят само идиоти. При това положение трябва да си зададем някои въпроси. Ако Питър С. Бийгъл е толкова ценен, защо големите американски издатели не се надпреварват да публикуват книгите му? Защо след „Последния еднорог“ заглавията му се продават сравнително слабо, въпреки силните рецензии и ревностните фенове? С какво е различен „Последният еднорог“, за да постигне такъв успех? И какво трябва да се случи, та Питър най-сетне да се нареди в списъка с бестселъри, където толкова много от нас считат, че му е мястото?
Отговорът на първия въпрос е, че предположенията, залегнали в един модел, автоматично ограничават точността на прогнозите му. Ако разберете някоя ситуация погрешно, може да пропуснете възможността, която тя предлага.
Отговорът на втория въпрос има два аспекта:
• Ако една компания реши предварително колко книги ще продаде и не се опитва да надхвърли бройката, шансовете да не я надхвърли са доста големи.
• Издателите трябва да продават това, което читателите биха искали да купят. (В Холивуд му викат „Да яздиш коня в посоката, в която той отива“.) Ако дадено издателство не знае какво иска група от читатели, или защо го иска, или с какво я е спечелило, провалът е по-вероятен от успеха.
Отговорът на третия въпрос може да бъде обобщен като „фактора Джим Бошам“.
Що се отнася до въпрос номер четири, ще се върнем към него в края. Сега трябва да си изясним предисторията.
Целият текст >>


II. Да строим казаците (Десет истории в търсене на поантата)

Размяна на реплики около октомври 2002:
- Ние работим заедно в продължение на година, Питър, и аз имах възможност да прегледам всички твои записи. Осъзнаваш ли, че там не е само една-единствена сделка, която си подписал в последните четири десетилетия или която ще ти осигуря да подпишеш, докато съм на сцената? Някои от тях не изискват много промени, вярно, но всяка от тях има нужда от нещо. А цял куп от тях са си чист криптонит. Съгласен ли си с това?
- Моите агенти ми казаха същото. Те казаха: това са сделки. И аз им вярвам. Конър, трябва да разбереш. Моите роднини са руски и полски евреи, които вярваха, че пътя към безопасността е в това да се скриеш от казаците. Буквално! Майка ми и семейството й оцеляват и се измъкват от малкото си руското село само, защото имало няколко християни, които са ги скрили в мазето, когато дошли войниците. Така че аз съм свикнал да не надигам много глава и да не правя много шум.
- Е, това е добре, за онези времена. Защото моите хора са ходили на война в продължение на стотици години, тичайки след кравите. И след това го направихме наш национален епос.
Целият текст >>

Тук е третият текст: Интервю с Бийгъл, който бе публикуван и в Човешката библиотека.

Sokratis Malamas

"Нищо не е изгубено
Никога, от никого
...
Нищо не преминава
Нито някога ще се върне
Всичко се случва сега
Всичко е в този момент
..."



п.п. Отворих папката със спама в пощата си и попаднах на следното (абонирала съм се някога, незнайно защо):

Dear P., this is your Biorhythm for Wednesday, February 16th:

Today your intellectual level is 0%: you will be able to feel difficulties in concentration.Your physical level is 29%: it will be opportune to put off all that which is not really indispensable. Your emotional level is 60%: you will give excellent advice to those close to you!

Ако интелектуалното ми ниво е на 0 как да давам съвети на емоционално? :)

Голота

неприкритостта
не е от бедността ни,
а е за разкош.

Artist And Nude Recreate Surrealist Chess Game

Love Story

"- Да не предприемаш нищо в любовта е най-изразителното действие за този, който разбира.
- Ти ме ликвидира! — го подиграва тя по своя маниер.
- Стига ми това, че те срещнах! — казва Асен.
- Все едно, че не си ме срещнал, щом не поиска нищо от мене! — го упреква тя.
- Какво мога да искам от другия, когато самият аз съм непостоянна сянка — все се мести, отмества, не може да си намери истинското място и форма. Все се мени. Какво да искам? Другият до мене да е непроменлив спрямо моето местене или да се върти според моето въртене, или и двамата да спрем собственото си движение, за да се нагодим един към друг?
- Защо не си намери едно кротко момиче да бъде сянка на твоята сянка?
- Ти си единствената за мене. Създаваш ми напрежение. В мига, в който престанеш да ми се опъваш, ще убиеш трепета.
- Аз съм много слаба. Опърничавостта ми е броня, за да скрия слабостта си. В мига, в който сложа глава на рамото ти, ще се разтопя като снежинка."

Блага Димитрова, "Лавина"

Don't judge a cat by its color

"Едно нещо беше съвсем сигурно - БЯЛОТО котенце нямаше нищо общо с тази работа. За всичко беше виновно ЧЕРНОТО." :)

И още от "Лебедът"

Към предишният пост: Лебедът умира след много лета

"...Лудостта се състои в това например, да възприемаш себе си като душа, като последователна и трайна човешка цялост. Но между животното долу и духа горе, на човешкото ниво не съществува нищо, освен рояк скупчени като съзвездия пориви, чувства и представи; рояк, събран от случайностите на наследствеността и езика; рояк от несъвместими и често противоречиви мисли и желания. Паметта и бавно изменящото се тяло представляват една пространствено-временна клетка, в която този рояк е затворен. И да се смята той за една последователна и трайна "душа" е направо лудост. На чисто човешкото ниво душа просто не съществува.
Макар че съзвездията, подредбата на усещанията и структурите на желанията – всяко едно поотделно да се обуславя строго от естеството на случайния му произход. "Душите" ни са толкова малко "ние", че не сме в състояние да оформим най-отвлечената представа за това как щяхме "ние" да реагираме на вселената, ако не познавахме езика изобщо, та дори и конкретния ни език. Ако не се бяхме научили да ходим, ако не се бяхме научили да говорим, или ако се бяхме научили да говорим на ескимоски език, а не на английски, естеството на нашите "души" и на обитавания от тях свят щеше да е коренно различно от това, което е. Лудостта се състои и в това да си представяме, че нашата "душа" съществува отделно от езика, с който случайно са ни закърмили..."

"... И тъй биде оправена на дърводелеца жената." (Чосър) – повтори, докато влизаха в асансьора, който ги качи заедно с Вермеер до голямата зала. – "Душата ми отне, сякаш облак пара тя бе."(Браунинг) Нима не е изключително това, че за да променим цялото качество на съществуването ни е достатъчно да променим думите, с които мислим и говорим за него. Плаваме в езика, сякаш сме айсберги – четири пети под повърхността и само една пета отгоре в чистия въздух на непосредственото, неезиково изживяване."

Как да не го прочетеш пак въпреки всичко?

Лебедът умира след много лета

Книгата остави противоречиви мисли и чувства в мен. Ще трябва да я прочета още веднъж. Това, което сега мога да кажа е, че когато я започнах ми бе трудно да я чета. Стигнах до някъде и я оставих за известно време, което не зная дали се дължи на самата книга или на моето променливо желание за четене. Но наистина в началото не ми беше особено интересна, имах други очаквания. После, като гледам от отбелязванията някъде от около 80 стр., я зачетох бързо и по много – 270 стр. е. Това, което мога да кажа като обобщение е, че както "Прекрасният нов свят" и тази книга създава удивителното впечатление, че е писана днес, макар да е от около 1939 г.; заедно с това обаче оставя и чувството, че сюжетът й е някак изкуствен и като не съвсем добър декор на мислите и разсъжденията, който Хъксли е искал да изкаже, макар те да са ценни, дълбоки и разнопосочни. Това, че имам желание да прочета книгата отново е все пак знак, че ми е харесала, въпреки недостатъците си. Не знам защо толкова малко преведено има от Хъксли и по какви точно критерии е избрана тази книга за превод, дано скоро има и други.
Цял ден слушам за разни светивалентински предложения и затова избрах този откъс:)

"... и тъй като Ной не бе тема, която би понесла кой знае колко разсъждения, реши да се съсредоточи върху разговора за секса, който бяха водили с господин Проптър. Започнаха с обърканите му идеи за това що е нормално сексуално поведение – нормално не в статистически смисъл, разбира се, а нормално в онзи абсолютен смисъл, който се отнася и до идеалното зрение или необезпокояваното храносмилане. Кое сексуално поведение е нормално в този смисъл на думата? При което господин Проптър му отвърна: Нито едно. Все пак трябва да има някакво – запротестира той. Щом на животинско ниво може да се проявява доброто, следва да има и някакъв вид сексуално поведение, което да е абсолютно нормално и естествено, така както съществува абсолютно нормалната и естествена храносмилателна дейност. Но сексуалното поведение на човека, отвърна господин Проптър, не е на едно и също ниво с храносмилането. Правенето на любов при мишките например може да се каже, че е на същото ниво, на което е и храносмилането им; тъй като целият процес протича инстинктивно, или, другояче казано, се контролира от физиологичните сигнали на тялото – същите онези физиологични сигнали, които координират дейността на сърцето, белите дробове и бъбреците, регулират температурата, захранват мускулите и ги карат да вършат онова, което централната нервна система изисква от тях. Телесната дейност у човека се контролира от същите физиологични сигнали; и именно тези сигнали на животинското ниво се проявяват като добри. При човека обаче сексуалното поведение се намира почти извън юрисдикцията на тези физиологични сигнали. Те контролират единствено клетъчната дейност, която прави сексуалното поведение възможно. Всичко друго е неинстинктивно и се състои на чисто човешкото ниво на самосъзнанието. Дори когато човек смята, че сексуалността му е изключително животинска по своята същност, той все още се намира на човешкото ниво. Което ще рече, че продължава да съзнава мислите си и да се ръководи от думи – а има ли думи, по необходимост има и спомени, и желания, и преценки, и въображение. Неизбежно е присъствието на миналото и бъдещето, на действителното и въображаемото, на съжалението и очакването, на доброто и злото, на достойното и недостойното, на красивото и грозното. При мъжете и жените дори най-видимо животинските изяви на еротичност са свързани с някои или всички тези неживотински фактори – фактори, инжектирани във всяка човешка ситуация чрез съществуването на езика. А това означава, че няма нито един тип човешка сексуалност, който да може да се нарече "нормален" в смисъла, който приписваме, когато говорим за нормално зрение или нормално храносмилане. В този именно смисъл всички видове човешка сексуалност са строго ненормални..."

Скайп драскулки - 4

Вече започнах като в часовете в осми и девети клас...:))
Само дето тогава имаше и надписи с Пърпъл, Цепелин и др. герои, а сега разни заеквания и питащи думи с удивителни, които не са за публикуване. :)

Смъртта и портокала

от Лорд Дансени

Източник: Fifty-one tales

В една далечна южната земя двама тъмнокоси млади мъже седяха на една маса в ресторант с една жена.
В чинията на жената имаше малък портокал, който носеше пагубен смях в сърцето си.
Двамата мъже гледаха жената през цялото време, те ядяха малко и пиеха много.
Жената се усмихваше еднакво на всеки от тях.
Тогава малкият портокал, който имаше зъл смях в сърцето си, се търкулна бавно от чинията на пода. Двамата тъмнокоси млади мъже се наведоха да го търсят веднага и се срещнаха ненадейно под масата. Скоро те си казаха неочаквани думи един на друг и ужаса, и безсилието ги доведоха до Причината за всеки, докато тя седеше безпомощно в задната част на ума. Сърцето на портокала се смееше и жената започна да се усмихва. А Смъртта, която седеше на съседната масата, tête-à-tête с един възрастен мъж, стана и дойде, за да чуе кавгата.

превод Преслава Кирова

Mysterons

Тази песен е направо гениално вдъхновение от Капитан Скарлет и барбитата му.

Виж какъв разсеян

Понеже съм силно отвеяна, чак сега видях, че Блага ми е предала тази слънчева награда:








Ама пък знам кога да я отрия - слънчицето наистина се показа, а аз съм болна и имам нужда от двойна доза. Много благодаря! :)
Искам да кажа, че принципно не обръщам внимание на класации, награди и номинации. Даже се чудя хората, чийто блогове се задържат по първите места не се ли чувстват малко несвободни, но друг път ще драсна за това. :)
Блага, поздравче за теб:

Место встречи изменить нельзя

http://sharapov.kinoexpert.ru/index.asp



И част от тазгодишното честване по случай рождението на Висоцки.
Най-накрая чух Димитрий Дюжев, чийто глас обожавам, да пее нещо, което му подхожда. :)

Езеро

Позволих си да направя превод на едно стихотворение на Едгар Алън По, което много харесвам, особено два стиха. Не мисля, че се справих много добре, но желанието ми беше голямо, надявам се, че По ще ми прости заради това несъвършенствата. :)

снимка: lakecolby.org
The Lake

In spring of youth it was my lot
To haunt of the wide world a spot
The which I could not love the less-
So lovely was the loneliness
Of a wild lake, with black rock bound,
And the tall pines that towered around.

But when the Night had thrown her pall
Upon that spot, as upon all,
And the mystic wind went by
Murmuring in melody-
Then-ah then I would awake
To the terror of the lone lake.

Yet that terror was not fright,
But a tremulous delight-
A feeling not the jewelled mine
Could teach or bribe me to define-
Nor Love-although the Love were thine.

Death was in that poisonous wave,
And in its gulf a fitting grave
For him who thence could solace bring
To his lone imagining-
Whose solitary soul could make
An Eden of that dim lake.


Езерото

През пролетта на живота ми имаше там
Място любимо сред света голям,
Което обичах повече от всичко затова,
Защото бе прелестна такава самота
Край езерото между камъните черни
Сред борове високи като стражи верни.

Но когато хвърляше покрова си нощта
Над туй място свидно, над всичко, над света
И тайнственият вятър повяваше,
И с омаен шепот песен напяваше
Тогава, ах тогава, се будеше в мен
На езерото самотно ужаса студен.

Но не страхът му бе основа,
А трепетна наслада нова
По-сладка от богатство скрито дето ври
И в мрежите си вкарва нашите съдби,
И от Любовта – макар тя да си ти.

Смъртта владееше отровните вълни,
Че гроб удобен водовъртежът е, нали
За онзи, за когото там има утешение,
За нечие измъчено въображение -
За чиято душа самотна би могла
Да бъде Рай, на езерото, мътната вода.

превод Преслава Кирова


И един прекрасен превод на руски от Ю. Корнеева, взет от сборника "Едгар По, Стихотворения. Проза", Издателство "Художествена литература", Москва, 1976 г.

Озеро

Был в мире мне на утре дней
Всегда милее и родней
Забытый уголок лесной,
Где над озерной волной
Я одиночество вкушал
Под соснами, меж черных скал.

Когда же ночь своим плащом
Окутывала все кругом
И ветер начинал опять
В ветвях таинственно роптать,
Во мне рос ужас, леденя,
Как холоднок от волн, меня.

Но не со страхом был он все ж,
А с трепетным восторгом схож
И слаще для меня стократ,
Чем наибогатейший клад
Иль даже твой влюбленный взгляд.

И верил я: под толщей вод
Меня на ложе смерти ждет
Та, без кого я стражду так,
Что погружен мой дух во мрак
И только рядом с ней, на дне,
Вновь светлы рай заблещет мне.

Знаеш ли

Знаеш ли какво съм аз
Нечий нелекува бяс
Прах в окото
Люспа лук
Бурен жив, растящ напук
Бучка в крема
Косъм в боба
Кръв от нечия утроба
Мисъл като морзов знак
Пожълтял набързо сняг
И безлунна черна нощ
Тъпо острие на нож
Дъвка в нечия коса
Нос ужилен от оса...
Ще отнеме общо час
Със страх ли бягаш - пак съм аз.

:P :))

Безброй листенца комунизъм

Ваше тоталитарно величество, другарю Ламотин Ламотевич, сърдечно благодаря за оказаната ми чест и грамотата! Много ми хареса, дори се просълзих... от смях. Да ни е честита Първата Годишна Асамблея! Таз година аЗсамблея, другата блеем колективно!;)))
БКП, БСП и ООДа! Ето и моя скромен подарък в картина и звук:

Истории за кронопи и фами

Кронопите, фамите и есперансите са същества или по-скоро характери, които Кортасар използва и описва в тази чудесна книга с кратки истории.
Кронопите са изобразени като наивни и идеалистични, неорганизирани, нестандартни и чувствителни същества, които са в контраст или опозиция на фамите, от fame - слава, известност, репутация ( които са строги, организирани и преценяващи, дори и да имат добри намерения) и есперансите, от esperanza – надежда (които са обикновени, мързеливи, лишени от въображение и скучни ).
В разказите си Кортасар описва някои физически характеристики на кронопите. Той се отнася към тях като към "тези зеленикави, къдрави, мокри неща" :), но това описание със сигурност е най-вече метафорично.
Кортасар използва за първи път думата "кроноп" в статия публикувана през 1952 г. в Buenos Aires Literaria, с която прави представяне на концерта на Луис Армстронг през ноември същата година, на сцената на Театър де Шанз-Елизе в Париж. Статията е озаглавена "Луис, Великият Кроноп". По-късно той описва в различни интервюта как думата "кроноп" му е хрумнала за пръв път в същия този театър известно време, преди концерта под формата на нещо като видение във въображението му - малки зелени сфери, витаещи в полупразния театър. Wikipedia
Така и не разбрах от къде точно идва думата "кроноп/cronopio". Само видях на едно място да пише, че няма нищо общо с думата за време "crono". Гугъл веднъж я преведе като "рог на изобилието", нали е с въображение.:)) Ще търся още.

Из "Истории за кронопи и фами":

Изследователите
Трима кронопи и един фама правят спелеологическо дружество, за да открият подземните извори на един поток. Стигат до входа на пещерата, единият кроноп, поддържан от другите, се спуска, а на гърба му е пакетът с любимите му сандвичи (със сирене). Другите двама кронопи като лебедка го спускат полека, фамата записва в една тетрадка подробности от експедицията. Скоро идва първото послание от кронопа – бесен е, защото са се объркали и са му сложили сандвичи с шунка. Клати въжето и иска да го издърпат нагоре. Кронопите лебедка се консултират разтревожени, но фамата се възправя в целия си ужасяващ ръст и казва "НЕ", при такова буйство двамата кронопи пускат въжето и се втурват да го успокояват. Заети са с това, когато идва друго съобщение, защото кронопът е паднал точно в изворите на потока и оттам обявява, че всичко върви зле, с обиди и сълзи съобщава, че колкото и да гледа, сред сандвичите с шунка не открива нито един със сирене.

Костенурки и кронопи
Изглежда, че костенурките са големи почитатели на скоростта, което е естествено.
Есперансите го знаят и не се безпокоят.
Фамите го знаят и се подиграват.
Кронопите го знаят и всеки път, щом срещнат костенурка, вадят кутия с цветни тебешири и върху кръглата черна дъска на костенурката рисуват лястовица.

Тясната лъжица
Един фама откри, че добродетелта е кръгъл микроб с много крачета. Веднага дал на тъщата си да изпие една голяма лъжица добродетел. Резултатът бил ужасен – госпожата се отказала от хапливите си коментари, основала клуб за спасяване на заблудили се алпинисти и почти два месеца се държала така примерно, че недостатъците на дъщеря й, дотогава незабележими, излезли на преден план, което силно стреснало и смаяло фамата. Не му оставало нищо друго освен да даде лъжица добродетел на жена си, която същата нощ го напуснала, защото сметнала, че е груб, незначителен и изцяло различен от моралните образци, които блестели пред очите й.
Фамата дълго мислил и накрая изпил шишенце добродетел. Но продължавал пак да си живее сам и тъжен. Когато се разминавал на улицата с тъща си или с жена си, се поздравявали почтително и отдалече. Не се осмелявали дори да си проговорят – толкова голямо било съвършенството на всеки един и страха им да не го опетнят.

Cronopios in Bissnes lLeadership

...

Понякога се уморявам, страшно се уморявам от чуждите съмнения, неизречени неща, от чуждата гледна точка, от оценката, от думите, от обясненията, от смислите, от неразбраното, от разбраното, от невидяното и видяното, от умното и глупавото, от диагонала и хипотенузата... Имам си достатъчно свои, с които трудно се справям. Не искам ъгли, не искам ръбове, не искам завои... Искам един празен кръг, в който да потичам.

E-Book Reader 2050

Е, не се стърпях да препубликувам това:
















Източник: Prospect - Stephen Collins’s cartoon: E-Book Reader 2050