Bad Company

Отчуждение

от Брус Холанд Роджърс
Източник: strangehorizons.com

След развода, жена ми каза, че не знае кой или какво иска да бъде. Когато чух, че тя се е превърнала в тостер, се почувствах реабилитиран. Тостер! Само подобно нещо ли би могла да бъде тя без мен? Дори не бе добра в това. Можеше само да изпече две филийки за определено време и те излизаха обгорени от едната страна и недопечени от другата. Очевидно, тя е тази, с недостатъците.
Вярно е, че бях безработен. Но тостер! Аз никога не съм изпадал чак до такава степен. Аз ще си намеря работа като човешко същество или ще остана на помощите за безработни.
След това тя работила като пералня в хотел, после като мощен сешоар, докато не била понижена. Станала един от онези кошове за пране с четири колела и брезентово покривало. Накрая, тя загубила дори и тази работа.
Скоро обаче, почувствах, че злорадството ми се стопява. Все още не можех да си намеря работа, без значение от усилията ми. Следващият път, когато я видях бе, когато бях на път за интервю за работа като портиер в една болница. Тя бе на паркинга, с гръб към едно запазено място. И беше зашеметяваща. Винаги щях да я позная, дори с всичките тези промени. Тя имаше бели стени. Тяло й бе примамливо лъскаво навсякъде, но върху вътрешните, закривени бели панели беше набраздено от предните й колела. Хромът й блестеше на слънцето.
Аз просто стоях там пред нея, чудейки се какво да кажа, докато един човек не излезе от болницата и се приближи до нея.
"Красива е, нали?", каза той, пъхайки ключ във вратата й. "Аз я възстанових,"каза той, " сглобих я от нейните оригинални 283 части, дадох й малко енергия. Дуал Картър. Разбирате ли от коли? Искате ли да видите под капака?"
Неговата щедрост ме накара да се почувстам неудобно. "Не."
Не бях забелязал табелките до тогава. Те казваха, "Д-р." Той бил лекар.
"Тя е най-добрият Корвет от 1960 на пътя", каза той, потупвайки я предано по покрива.
По-стара е. Но по дяволите, ако не изглеждаше като от 1960.
"Аз я ползвах."
"Какво?"
"Казах, че я ползвах."
"Знам нещо за нейната история", каза той, опитвайки се да запази усмивката си.
"Тя беше моя. Принадлежеше ми."
Всичкото доброжелателство се изпари от лицето му. "Не мисля така." Той отвори вратата.
"Разбира се, само защото е толкова блестяща сега, не мислите, че някога е могла да бъде с някой като мен!"
"Не казах нищо подобно." Той влезе и затвори вратата. Завъртя ключа. От начина, по който пееше двигателя й, можех да кажа - тя получаваше само най-доброто от всичко.
Той я форсира, но не можеше да потегли. Аз бях на пътя. Гледах гневно. Той гледаше гневно.
Гледах през неговото лице до шахматните знамена по орнаментите на покрива й. Тези малки знамена бяха наистина нещо за мен. Страна от нея, която никога не си бях представял.
Той отвори прозорчето. "Махни се от пътя," каза.
О, слънцето върху нейната гладка повърхност. Блясъкът на предната решетка. . . .
Той пришпори двигателя й отново, вече заплашително, след което започна да ме изблъсква напред. Можеше да ме прегази, но тя загуби скорост. Все още я беше грижа. Но беше твърде късно за помирение.
Той я подкара отново. Поувствах наведнъж цялото съжаление от това, че се бях крил в моето злорадство. Твърде късно. Твърде късно, за да променя каквото и да е.
Махнах се от пътя и ги оставих да отпътуват заедно. Отидох на интервюто и сега имам работа.
Аз съм. . . бърсалка.

:)

The Spirit of Man

Идеите

"Sometime ideas, like men, jump up and say 'hello'. They introduce themselves, these ideas, with words. Are they words? These ideas speak so strangely. All that we see in this world is based on someone's ideas. Some ideas are destructive, some are constructive. Some ideas can arrive in the form of a dream. I can say it again: some ideas arrive in the form of a dream."
Log Lady, Twin Peaks

"Понякога идеите, също като хора, искачат насреща ти и казват "Здравей!". Те представят себе си, тези идеи, чрез думи. Те самите думи ли са? Тези идеи звучат толкова странно. Всичко, което ние виждаме в този свят се гради на нечии идеи. Някои от тях са разрушителни, други градивни. Някои идеи идват под формата на сън. Ще го кажа пак: някои идеи идват като сън."
Дамата с цепеницата, Туин Пийкс

Janis Joplin- Hesitation Blues

Silentium!

Ф.И. Тютчев

1830 г.

превод Йордан Ковачев

Мълчи, прикривай и пести и свойте чувства, и мечти -
в душевни нека дълбини те пръскат своите светлини -
като на звездните лъчи любувай им се - и мълчи!

Как би сърцето си разкрил? Как други теб би доловил?
Ще схване ли с какво си жив, щом всяка реч е звук лъжлив?
Той мислите ще изличи... със тях храни се - и мълчи!

Сам вътре в себе си живей, че свят безкраен в тебе грей
от мисли, чевства, бленове; тях външен шум ще ги скове,
те гаснат в дневните лъчи... Гласа им слушай - и мълчи!

Би-2 feat. Д. Арбенина-Из-за меня

Песента е към филма Я остаюсь.

Приказки от китайския зодиак: Вол

От Джен Рийс

Източник: strangehorizons.com/zodiac.shtml

В годината на Вола, Тинг-Ан решил да изоре нивите си и да ги засее с животни вместо с растения. Той купил семена за животни от един стар монах, който се появил, съвсем случайно, същия ден, когато на Тинг-Ан му дошла тази чудесна идея.
Цената на семената? Жената на Тинг-Ан. Тинг-Ан се двоумил за сделката, но видял, че дори старият монах придобил раздразнен вид, докато се отдалечавал накуцвайки с нея.
Но когато жена му си тръгнала нямало кой да помага на Тинг-Ан да обработва земята. Той се обърнал към вола, който винаги бил по-добър слушател от жена му, а също и малко по-силен и казал: "Ако ми помогнеш да изора и засадя тези семена, ще те направи цар на всички същества, които израстат на моята земя. " Волът се съгласил.
Суровата зима била направила земята твърда като камък. Тинг-Ан и вола работили в продължение на часове сутринта, след обяд и през нощта. Те слабеели от тежката си работа, но скоро земята била готова да бъде засята.
На първият ред Тинг-Ан засадил бодливи свинчета, защото смятал, че са грозни, а той винаги забравял да полива първия ред. Във вторият ред той пуснал мазни кафяви топчета, надявайки се да израснат като тлъсти прасета. На следващите редове той посадил гъски, коне, елени, пилета, говеда и вълци.
Не бил напълно сигурен за вълците. Той подозирал, че ако жена му била още с него щяла да го укори за това. Но Тинг-Ан винаги бил харасвал начина, по който изглеждали вълците – представяйки си, че един от тях в сърцето си - и не виждал нищо лошо в това.
Тинг-Ан и вола продължили да работят. Те заровили семената и ги поливали, дори и в най-горещите дни. Скоро животните започнали да покълват.
Воловете растяли здрави и силни. Прасетата и гъските трупали мазнина, елените и конете били изящни, а пилетата шумни. Вълците и бодливите свинчета не изглеждало въобще да растат.
На всеки няколко часа, волът ходел нагоре-надолу по редовете на тези-които-скоро-щели-да станат-негови и им говорел за упорита работа и преданост. Той бил харизматично същество и думите му били сърдечни. Животните растели по-здрави и по-силни и му обещавали верността си.
И точно тогава, когато повечето от животните започнали да се отделят от стеблата си, вълците се появили внезапно изпод земята, напълно оформени, и започнали да убиват другите.
Тинг-Ан гледал, в безопасност от къщата си, обзет от страх. Волът, обаче, не можел да стои и да гледа как народът му загива. Той се спуснал в бой, пробождайки вълците с рогата си и смазвайки черепите им с мощните си копита, и когато умрял, часове по-късно, той бил смело защитен от своя народ.
На зазоряване, оцелелите вълци избягали в гората, доволни и дебели, а Тинг-Ан останал с един ред от полумъртви бодливи свинчета като единствен резултат от работата си.

You Keep Me Hangin' On

На тази песен никога не мога да устоя да не танцувам - във всичките й варианти. :)







Честит четвъртък!:)

Голос иных миров

картина: Joerg Peter Hamann
Валерий Брюсов

Пусть мучит жизнь, и день, что прожит,
Отзвучьем горьких дум тревожит,
И душу скорбь коварно гложет;
Взгляни в ночные небеса,
Где пала звездная роса,
Где Млечный Путь, как полоса,
Пролег и свет на светы множит;
Вглядись покорно в чудеса,—
И Вечность нежно уничтожит
В тебе земные голоса,
Бессонной памяти положит
Повязку мрака на глаза;
Застынет, не упав, слеза,
И миг в безбрежном изнеможет!

Целит священная безбрежность
Всю боль, всю алчность, всю мятежность,
Смиряя властно безнадежность
Мечтой иного бытия!
Ночь, тайн созданья не тая,
Бессчетных звезд лучи струя,
Гласит, что с нами рядом — смежность
Других миров, что там — края,
Где тоже есть любовь и нежность,
И смерть и жизнь,— кто знает, чья?
Что небо — только порубежность
Планетных сфер, даль — колея,
Что сонмы солнц и наше "я"
Влечет в пространстве — Неизбежность!

Източник: www.stihi-rus.ru

Кидж Джонсън – Кончета

Страхотният, номиниран за "Небюла", разказ на Кидж Джонсън, с чудесния превод на Петър Тушков, който направих опит да прочета и записах на аудио файл по молба на Петър, на когото искрено благодаря за възможността. Приятно четене и надявам се слушане!:)
Разказчето носи особения, неприятен привкус на много сладките неща - чувстваш, че има нещо изключително неестествено в тях.

"Поканата е стилизирана в западни мотиви. По краищата й има нарисувани момиченца с каубойски шапки, преследващи табун от диви понита. Кончетата са не по-високи от момиченцата, ярки като пеперуди дебеланковци с къси, заоблени рогове на челата и малки пухкави крилца. В дъното на картичката току-що заловени понита се въртят в кръг из ограждение. Момиченцата са заловили с ласата си едно розово-бяло пони. Очите и устата му са се превърнали в изненадани букви О. Над главата му има удивителна.

Момиченцата режат рогчето на понито със закривени ножове. Крилата му вече са отрязани и хвърлени върху купчината други до ограждението..."

Целият разказ >>

Лицемер

Когато дойде видях, че имаше две хоризонтални чертички на бузите си. Извадих кърпичка и започнах да ги търкам с малко вода от чашата пред мен. Страните му се зачервиха и той се отдръпна.
- Не може – усмихна се. – така съм се родил.
- Какво е това? - попитах.
- Мерки.
- Какви мерки? – учудих се аз.
- До тук трябва да стигат усмивката и сълзите ми.
- Как така? Пробвал ли си да се усмихнеш до ушите и да плачеш, докато сълзите намокрят чак гърдите ти?
- Не мога – каза той – Спират до чертите.
- А ако направим още черти, така че да се объркат, да ги заблудим...
- Ще стана целият на черти.
- Но ще се усмихваш и плачеш, докъдето поискаш.
- Не зная – каза той и отпи от чашата си, точно до втората синя декоративна линия.

Riders On The Storm

Балзак и малката китайска шивачка

Страхотен филм по едноименната автобиографична книга на Дай Сидзие.
Две седемнайсетгодишни момчета, синове на интелектуалци, са изпратени за превъзпитание в малко планинско селце, където трябва да работят в местната мина за калай и да носят кофи с течна тор на гърбовете си, за да торят посевите. Там хората не знаят какво е часовник, цигулка, не могат да четат... После всички и всичко се променя.
Повече

Анатомия на хубавата жена

от Роксан Гей

Китката, обичал да казва Джонсън, е перфектната структура от кости и ставите са така свързани една с друга, че да направят всички неща възможни.


Източник: wigleaf.com

:)