10 юни 2011, петък

The book of interfering bodies

Днес получих книгата на Даниел Борзутски с автограф и съм на седмото небе от щастие.:):)
Тя съдържа тридисет и осем истории, някои, от които поезия... макар, че аз бих нарекла всичките така, въпреки формата. Изключително интересни, поднесени по уникален начин, и най-вече - имат съдържание, същина, нещо живо мърда вътре.
Ако някое издателство реши да го издаде в БГ ще има само печеливши.

Из „Книгата на смущаващите тела”

"...Всяка страница представлява картина, която пречи на телата да правят любов. Силен вятър започва да духа от страниците и се появява млада жена с телевизори вместо очи. Вятърът прави светлината неонова и сега, в двете очи-телевизори, читателите виждат тялото й, отворено като вулкан и заливащо страниците с пепел и лава, и с всички тези малки животинки, които по случайност е уловила, уреждайки живота си..."



06 юни 2011, понеделник

Шлем с криле

От преседнал страх се промени света,
избяга от себе си.
Сега преглъща, пие се на глътки...
И нов преседнал страх се появява,
в ново гърло, с нова сила.
А той не иска да спира да опитва
и иска – да преглътне и със чуждо гърло.

Славейкови награди 2011

Първа награда: Людмил Попов - Пловдив

Хамалин

Обичам звездите, понесени на гърба ми,
намерени в драките, с раздърпани краища,
с вълмо, оставено от бодлите и по тръните
и с някаква светлина, дето само аз виждам.
Даже не съм ги и търсил с иманярски тояги,
даже не съм и разпитвал как и къде да ги диря,
изведнъж ги усетих блестящи на раменете си
и поех по нагорното, натоварен с тежко звездило.
Те се хващаха здраво - забили лъчи във гърба ми,
гъделичкаха ме и ме ръчкаха - запалиха и огън отвътре,
от смях и от святост ме караха да тичам със зайците,
а те ми цирикаха: - "Ваша светлост! Ваша светлост!"

И ако някой попита: "Какво е това на гърба ти?"
- ще му кажа: "Закачалка, на която изсъхва човешкото,
или пък нещо, от което блестиш и белееш." -
и ще скрия, че нося звезди на гърба си.


п.п. Чудно, в сравнение с миналогодишните откровени, неуспешни, нетърпими напъни.:)

02 юни 2011, четвъртък

Прозаично отклонение

Искам да изкажа сърдечната си благодарност към хората произвели тези прекрасни сладки - фирма ИДА Интернешънъл ЕООД, София, с управител Ирена Александрова. От известно време ги ям с голямо удоволствие и мога да кажа, че са едно от най-вкусните неща, които съм опитвала.
Да живее българското!



Ода за мини бишкотите

О, бишкоти пълни с крем,
без вас живея ден за ден.
Мрачни тътнат небесата
щом не сте ми във устата.
С този нежен вкус с кокос
забравям всеки друг въпрос.
Бродя като призрак мътен
от вида ви толкоз плътен
и се боря ден след ден
със желанието в мен:
Да си купя 100 кутии
и да ям съвсем без сили
докато и аз, накрая
с крем бишкотен се извая. ;))

п.п. Благодаря и за изпратените безплатни шест кутии!!:)
п.п.п. Сега имат и едни гигантски еклери с шоколад...абе, не е за разправяне...:))