30 септември 2011, петък

Божествено хайку

Източник: postcardman.net


***

младият живот

се усмихва в ръцете

на богинята

***

Чувствам се на седмото небе - това е първото хайку, което на секундата се появи в точната метрика... страхотно, супер... боговете ми го говорят, сигурно са полудели. :)) ;)

26 септември 2011, понеделник

Сборище на трубадури, Брой 0, Година 1

Съдържание:

Васил Велчев
Задава ли се големият роман на българската фантастика?
статия

Гост
Килимените хора на Тери Пратчет
ревю

Зорница Ангелова
Градинката
разказ

Преслава Кирова
Аз сам не съм
разказ

Кидж Джонсън
Кончета
разказ

22 септември 2011, четвъртък

...

самостоен - ценност сам по себе си, осъзнаващ тази ценност, действащ, защото знае, че ще я запази, въпреки всичко случващо се... създател, двигател на нови самостойности... Когато си самостоен и да си зависим от нещо, някого не е фатално.

21 септември 2011, сряда

Kaiowas

Отдавна не бях гледала статистиката на блога. Някой беше попаднал тук търсейки превод на албума Chaos A.D. на Сепултура. Благодаря много! ;)
А този, който е влизал с "дебела бебешка риза" обещавам да не разочаровам следващия път. :))
Музиката е вдъхновена от бразилското индианско племе Кайова, живеещо в дъждовните гори и извършило масови ритуални самоубийства като протест срещу правителството, което отнема земите им.

18 септември 2011, неделя

Писмо от бъдещето

автор: Brocca, източник: sffworld.com

Името ми е Агниешка и аз съм обикновена двадесет и пет годишна жена. Тъкмо говорех с моя бъдещ съпруг Мартин. Всичко е наред - светлината на екрана върху неговите гърди означава, че той е щастлив. Някога, нещо, наречено "изразяване" се е появявало по лицата на хората, ръцете също са били използвани, за да изразяват чувства, дори целите тела - колко забавно.
Мартин е норвежец, но това не променя нищо, защото ние общуваме с помощта на клавиатурата. Езикът вече е без значение, всичко е преведено. Дори не мога да си спомня как се нарича езика, който използвам всеки ден. Звуците не са от съществено значение – просто се използват. В действителност повечето хора дори нямат нуждата да говорят, само типичните "консерви" се опитват да общуват по този начин, но никой не им обръща особено внимание.
Мартин ме обича. Последният път, когато го видях лице в лице, екранът му, който показва емоциите му, направо полудя, така че нямаше достатъчно скАли, които да могат да покажат как се чувства той - това може да означава само едно: големи чувства. Ние се виждаме наистина много, около веднъж месечно. Явно в старите дни това би било нещо невъобразимо, но сега ние нямаме необходимост да се виждаме един друг по-често. Можем да се наблюдаваме един друг по 24 часа на монитори с различен вид и размер. Това е въпрос на вкус, аз мразя "да се труфя" с екрани, както правят някои жени, затова нося типичен мъжки монитор на китката си с променлив размер.
Разбира се, понякога използвам екранни лещи, но се опитвам да не прекалявам - имам няколко приятели, които са пристрастени. Това е истинска трагедия, нулев контакт с реалния свят. Благодарение на нашите монитори, можем да видим нашите близки приятели, по всяко време, ден или нощ, те могат да ни видя, това е страхотно. Няма недоразумения, тайни, можете да опознаете един човек на сто процента във всяка ситуация.
Спомням си, че баба ми бе "смутена" - аз никога не можах да разбера, какво всъщност означава това - тя се опита да се скрие от камерите, което разбира се, е невъзможно. В действителност, защо да се криеш - колкото повече хора те виждат, толкова по-добре. Баба беше много странен човек. Чух, че е работила в парфюмерийната промишленост, както и всички в нашето семейство. Аз наистина не знам как да ви обясня какво е парфюм. Ние вече не използваме такива неща. Очевидно това е било нещо, което е трябвало да привлича други хора, но не от дистанция. Действало е сАмо, когато хората са били близо един до друг. Хората отдавали прекалено внимание на обонянието. Но в момента, заради начина на хранене (таблетки - ние получаваме усещането за вкус направо) човешките същества не отделят никаква миризма и сме загубили тези сетива напълно. Необичайното поведение се наричало "аромат на цветя".
Аз не разбирам цялата тази суетня около близостта и обонянието, много по-приятно е да гледаш някой, отколкото да го докосваш. Това е толкова дразнещо и неудобно, когато чувстваш физическото присъствие на някой друг близо до теб. Има разбира се секс, както обичаше да казва дядо ми, той е незаменим, но повечето хора биха предпочели да използват стерилни методи на оплождане. Но на мен и Мартин е позволено да се срещаме само за няколко минути, приятно е, макар че доста публично. Аз съм традиционалистка и бих се решила дори да родя дете, въпреки че начина за изкуствено зачеване деца е по-малко неприятен. Трябва да помисля още, това е толкова сладко.
Завърших университет - история на народите, много интересно и напълно безполезно учене, но повече знания в различни сфери ти дават по-голям шанс да се запознаваш с различни хора. Благодарение на възможността за обучение чрез интернет, можем да изучаваме повече предмети и в същото време да изпробваме в коя област сме най-добри. Разбира се, трябва да покажем отлични компютърни умения, но за хората от моето поколение това не е проблем. ДОсега с високите технологии от много малка ми е помогнал да придобия много практически и теоретични умения. Най-лесното нещо е да се специализира в тази област, но изучаването на информационната магистрала е твърде банално за мен. Родителите ми ме насърчаваха да стана протеомихимик, но научната кариера не е за мен.
Един от приятелите ми ме насърчаваше да участвам в културно-развлекателна програма. Можете да продадете човешките си права на някои агенция, най-добри са китайците - сега те са най-голямата империя - те организират живота ти и всичко останало зависи от зрителите. Тези, които имат най-много зрителите остават в бранша с години. Това е разбира се много опасно, но след това проблема с доходите няма значение, проблема с мисленето какво да правиш със себе си - също. Всичко е планирано от горе и се случва без твое знание. Не бих се замислила да го направя, ако не беше Мартин. За съжаление не вземат двойки за програмата. А има и друго нещо: има страшно много желаещи и не всеки минава теста за участие.
Религиозните институции се радват на голяма популярност от няколко години – услугите с духовни съвети са станали невероятно актуални и съдейки по това, което се харчи, те трябва да печелят добре. Появяват се все повече отцепили се религиозни групи, секти и сдружения, които ще ви помогнат да откриете себе си отново в реалния свят, когато виртуалния, с възможностите си да се изживяват най-невероятни и невиждани приключения, стане скучен и празен. Всеки има шанс да намери нещо, което ще събуди неговото духовно израстване. Членството в този тип организации е свързан с необходимостта от строги забрани и ограничения, които включват, например, забрана за бойкот на развлекателните програми, редовно участие в срещите с другите вярващи и подготовката на седмични изповеди за чувствата от опита във виртуалните приключения.
В момента не чувствам необходимост да участвам в подобен вид авантюри, но усещам, че те са много полезни. Сестра ми, която беше загубила всякаква надежда за живот, след присъединяването си към гей общността, която обединява хора със свръхчувствителна натура, е изпълнена с живот и енергия. Тя прекарва цялото си време да помага и намира нови членове за общността.
Трябва да приключвам вече - от козметичния институт ми се обадиха за моделирането на тялото ми. За съжаление това е задължително. Липсата на физическа активност води до деформация на тялото и има нужда от месечно биологична подновяване. Всеки трябва да изглежда добре през цялото време, въпреки че някои забравят, че са постоянно пред камерата и понякога трябва да сменям канала с отвращение. Но това не се отнася за моите зрители; поддържам добрия си вид заради себе си.

Превод Преслава Кирова

Още интересно: Интервю с Кристофър Прийст EN

Холи Гоулайтли

Новата ми музикална любов :)

Холи Гоулайтли (родена Холи Гоулайтли Смит през 1966 г. в Лондон) е британска певица и автор на песни. Майка й я кръщава така на името на главната героиня от романа на Труман Капоти „Закуска с Тифани”, чиято фамилия би могла да се преведе като „Стъпваща леко”. Музиката й е в стил гараж рок и ритъм енд блус.

Когато се среща с барабаниста на „Thee Headcoats” Брус Бранд, тя прави няколко импровизирани изпълнения с тях. Били Чайлдиш (как може да няма превод на български за Чайлдиш в уики-то?!), основател на групата я добавя като изпълнител на „The Del Monas” и после променя името на „Thee Headcoatees”. Те са предимно „гаражна банда”, която подгрява основната група „Thee Headcoats”. През 1995 г. тя започва своята солова кариера, но продължава да бъде активен член на „Thee Headcoatees”, докато не се разпада през 1999 г. За соловите си изпълнения черпи вдъхновение от ритъм енд блус, рокабили, музиката от 1960-те и по-ранните години. Издава тринадесет самостоятелни албума и работи с други музиканти, като Били Чайлдиш, „Rocket from the Crypt” и „White Stripes”. Тя изпълнява две песни в саундтрака на филма, „Прекършени цветя " на Джим Джармуш – „There Is an End” с „The Greenhornes” и „Tell Me Now So I Know”, чийто оригинал е написан от Рей Дейвис.
Холи е колекционер на редки стари песни, на които често прави кавъри.

През 2003 г. тя изпълнява с „The White Stripes” песента "It's True That We Love One Another" от четвъртия им албум, Elephant. През 2005 - представяне в Мюнстер.
Скоро след това тя прави дует, записи и големи турнета с дългогодишната си половинка – музикантът от групата й Лояр Дейв. Под името Холи Гоулайтли и The Brokeoffs, те имат издадени засега три албума: You Can't Buy A Gun When You're Crying, 2007, Dirt Don't Hurt, 2008 и Medicine County през 2010. „Не можете да си купите пистолет, когато плачете” е под влияние на една шега на комика Лорд Карет: "Научих много от втория ми брак ... научих, че няма да ви продадат оръжие, ако плачете...” . Холи и Brokeoffs са победители на 9-те годишни независими музикални награди за най-добър американски албум, Dirt Не Hurt. Списанието Тайм Аут Ню Йорк я описва като "английския доайен на гаражния рок".

Източник: Wikipedia

06 септември 2011, вторник

There Is An End



п.п. Не ми се пише нов пост, затова добавям тук:
"Нищо не е оригинално. Да крадеш от всякъде влияе на вдъхновението или подхранва въображението. Поглъщайте стари филми, нови филми, музика, книги, картини, фотографии, стихове, мечти, случайни разговори, архитектура, мостове, улични знаци, дървета, облаци, тела от вода, светлина и сенки. Изберете само тези неща за крадене, които говорят директно на душата ви. Ако направите това, вашата работа (и кражба) ще са автентични. Автентичността е безценна, оригиналност не съществува. И не си правете труда да прикривате кражбата си - празнувайте, ако се чувствате така. Нека винаги помним това, което каза Жан-Люк Годар: "Работата не в това откъде ще вземете нещата, а докъде ще ги доведете самите вие."
Джим Джармуш