Светослав Минков: Строго поверително

След като се каних някалко години, най-накрая си купих и прочетох книгата.
Тя е доста документална, пълна е с писма и документи. Акцентът в нея е върху това как Светослав Минков е бил тормозен от социалистическата власт, заради работата си преди 9ти в Япония.
Някъде в нея творчеството на Минков бе наречено "екзотично", което ме накара да се усмихна.
Скоро прочетох поредицата на издателство СОНМ "Другата фантастика", тя съдържа точно подобна екзотика от европейски автори, творили по и преди времето на Минков и мога с чисто сърце да кажа, че той ги превъзхожда в пъти.

Неговото творчество е пълнокръвно, компактно, ярко и увлекателно, за разлика от повечето подобни на неясни сънища, разтеглени истории, които прочетох в тези книги.

Но най-важното, за мен е, че Минков е бил издаван, каквото и да е било отношението към него, без да омаловажавам книгата.
Четейки писмата му до В. Червенков и отговорите си мислех, че сега го има същото отношение към доста хора - творци или не, невписващи се с начина си на живот в някакви стандартни представи.
Хора, чиято душа наистина има свое общество.