петък, 27 март 2015 г.

Защо пишете? - Джон Ървинг и Алън Гинсбърг

Джон Ървинг
Романът е дебнене на неизбежното в потайните недра на една история, дебнене на много жертви или на една. Който мисли, че всичко е неочаквано и се дължи на случайността, никога няма да стане романист; който не търси сред различните персонажи онези от тях, които са жертви, също няма да стане романист. В един разказ дори случайното трябва да се появява като неизбежно. Във всички важни истории, разказани от човечеството, величавите моменти са неизбежни; да знаеш за какво говориш (преди да си проговорил), означава да познаваш елементите на неизбежното в разказа. Персонажите жертви, белязаните от съдбата (за разлика от другите, които ще преживеят всичко) са двигателят на разказа. Да се чете днес роман, в който няма нито една жертва, е обидно спрямо страданията на хората жертви. Без проливане на кръв, без насилие, без поне раздяла или траур романът просто е банално развлечение. При това съвсем не принизявам развлекателното: романът трябва да развлича. Трябва да бъде болезнен. И развлекателен.
Самюел Джонсън е казвал, че пише, за да развлича и нравствено да възпитава своите читатели; разбира се, не може и да бъде другояче. Нравственото възпитание се преглъща много по-лесно от читателите, ако едновременно с това ги развличат. Но не трябва да липсва нито едното, нито другото. Аз пиша, за да изпълня и двете предназначения: да формирам и да развличам. Нашият занаят е да разкриваме. Ние разкриваме, че животът е неизбежен, че следователно имаме дълг към този живот – да го живеем внимателно, разумно, изпълнени със загриженост, да дебнем неизбежното в него, за да предвидим гибелните събития и по този начин може би да избегнем бедствията. Ние разкриваме още и проявленията на жертвата, вътрешни и външни. Това ни помага да разпознаем жертвата в самите нас, преди да е връхлетяла катастрофата.
Отнасям се към своите читатели като към деца, на които безброй пъти трябва да се показва колко опасен и крехък е светът. На мен ми прави дълбоко впечатление появата на всяка романова творба. Намирам го за също тъй значимо, както излизането на дете от майчина утроба, и не по-малко знаменателно: "Внимавайте, поемете го добре!" Книгата се отличава от детето само по едно – че показва онова, което може да стане, ако не се внимава. За урок на децата.

Алън Гинсбърг
… Пиша стихове, защото обичам да пея, когато съм сам…
Пиша стихове, защото в главата ми живеят галактики от мисли – 10 000, ако трябва да съм точен…
Пиша стихове, защото няма причина, няма "защо".
Пиша стихове, защото няма по-красив начин да изкажа всички трепети на духа ми, петнадесетминутни или доживотни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар