Чакам с нетърпение да свърши тази напрегната седмица на работа и мислех да напиша тази публикация почивните дни, но тъй като четвъртъка ми е любим, а и самото писане има разтоварващ ефект (защото и ще пиша за нещо хубаво :), реших да го направя днес.
Темата на последния ни книжен клуб на 22 октомври (който правим обикновенно веднъж месечно, в обедната почивка, с някои от колежките на работа) беше "Микро разкази". Всеки път пишем по някаква тема, поставяме я при неизтеглените от предишните пъти и някой тегли нова за следващия. Този път темата беше написана от мен, а преди да дойде датата й предложих, който иска и да напише микро разказ, не само да четем. Всички написаха. :) И се получи чудесно. Решихме и за следващите теми да има избор - който иска да чете, разкаже какво е чел на темата и/или да напише нещо кратко.
Дни преди датата потърсих в интернет български автори на микро разкази, защото не съм срещала много такива, тогава и прочетох разказите на Мартин Колев, които са кратки, но не са точно микро (100 или по-малко думи) и попаднах на списание "Й" (една чудесна инициатива, пак за разкази, но не микро). Като цяло липсват български микро разкази, което е жалко, защото това е чудесна форма и би могла да е дори обект на упражнение в училище и в работилници за писане. Всеки може да "излее" думите, по-трудно е с малко да кажеш нещо смислено, да подбереш, да шлифоваш... и е много, много интересно.
Публикувам тук микро разказа на Ана Радкова, която е част от нашия клуб, тя предложи да го създадем и сега, за съжаление, ще работи дистанционно, а няма да е при нас. Всъщност нейното отношение към четенето, писането и книгите най-много се доближава до моето (нищо, че е на половината на моите години :) и ми е тъжно, че ще сме на дистанция.
***
Има едно софийско поверие, че срещнеш ли на улицата кубритена кутийка, нещо съдбоносно ще ти се случи.
99,5% от кутийките са зебра. Класика. Та ако срещнеш пълна с клечки кутийка, означава че ще имаш доста хубава случка пред теб. Пък ако е празна, сритана, смачкана и нещастна кутийка - сещате се.
Интересно е да попадне човек на феномена - полузапалена кутийка с кибритени клечки вътре в нея. Тя е символ на непримиримата сила и жажда за свобода.
Предстоят допълнителни сведения по темата, затова обръщайте внимание на обектите по земята и за изключителни ситуации на това кибритено явление.
Репортер Кибрит Огнянов Пламенов
***
И моето разказче:
Това лято
тя не яде диня, не прави и много други неща.
Разнообразието вече не й беше интересно.
Театърът с безбройните превъплъщения не й харесваше
и сякаш виждаше лошо негово подобие във всекидневния живот.
Искаше само едно любимо нещо, което да повтори безброй пъти.
Купа с шоколадово мюсли, което да яде сутрин, обед и вечер.
Песен, която да слуша, докато се превърне в реалност.
Маршрут, по който да минава всеки ден, по едно и също време.
Любим човек, който да повтаря едни и същи неща - банални и скучни,
но тя точно затова да го обича.
Защото истинските неща са клише.
Темата за следващия ни Бук клуб е "спокойствие". Надявам се до следващата дата да го изпитаме и на практика. :)
п.п. https://labyrinth-books.com/vazhvala-na-kratkite-formi/ Очаквам с нетърпение книгата му да излезе на български.
