„... За миг поиска да напише нещо като посвещение върху черупката на охлюва, но се отказа. Нямаше доверие на езика.
Знаеше, че езикът е само карта на мислите, чувствата и спомените на човека. „Като всички карти - мислеше си - езикът е стотина хиляди пъти умалена карта на онова, което се опитва да изрази. Стотина хиляди пъти стеснена картина на човешките чувства, мисли и спомени. На тази карта моретата не са солени, реките не текат, планините са равни, а снегът по тях не е студен. Вместо урагани и ветрове там е нарисувана само мъничка роза на ветровете…“
Знаеше, че езикът е само карта на мислите, чувствата и спомените на човека. „Като всички карти - мислеше си - езикът е стотина хиляди пъти умалена карта на онова, което се опитва да изрази. Стотина хиляди пъти стеснена картина на човешките чувства, мисли и спомени. На тази карта моретата не са солени, реките не текат, планините са равни, а снегът по тях не е студен. Вместо урагани и ветрове там е нарисувана само мъничка роза на ветровете…“
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Звъни
се, когато вече са се настанили на
последния етаж на хотела, в широка,
задръстена с предмети и миризми стая.
Сградата е голяма, стара, викторианска
къща.
Вдигна с нетърпение. Отсреща й отговаря запис с гласа на известен актьор, като че ли Анди Гарсия. Не чува почти нищо от казаното, освен „... всичко все някога свършва, всичко има край.“
После вижда как двамата мъже е се срещат в книжарницата, откъдето тя обикновено купува книги – единият е там за книга, другият заради първия... Говорят.
Тя си мисли как ще издържи да живее в голямата стая с купчини предмети и миришещ канал.
