.png)
Слушах я в Audible и мисля, че ще вложа пак за слушане там, макар и не особено често.
Голяма роля в това да харесам книгата изигра гласът на четящия историята - Дженифър Пикенс, която е професионале четец на аудио книги. Всъщност това е една от причините, поради които не слушам по-често книги - повечето гласове на четящите не ми допадат.
Самата книга е номинирана за дебют и най-добра проза за 2023 г. в Goodreads.
Разказът
в нея се води от името на Кловър, която
е дула на смъртта. Знам, че звучи странно,
на някой може би страшно, но реално това
е социален работник, който подпомага
последните моменти от живота на хората.
Не им помага физически – не пазрарува,
не обслужва, а просто ги изслушва и
записва думите им, без да ги успокоява,
напътства или съди.
В
западните държави има подобни професии
в онкоболниците (а и не само). При нас
такива неща не са приоритет или остават
за роднините, което не е най-добрия
вариант.
За мен
книгата не е тежка, макар да разказва
много за смъртта. Може би, защото не
възприемам смъртта като нещо страшно,
а по-скоро като облекчение, спокойствие,
почивка.
Нещата преди нея могат да са
страшни.
Книгата има happy end, но най-интересното в нея са не нещата, които се случват в момента, а размислите на самата героиня за тях, спомените, чувствата й.
Докато слушах книгата, доста разглеждах за Death doulas и други свързани неща, и намерих това: Death Cafe, което е доста интересно и терапевтично начинание. Мисля, че дори открих, че в София се провеждат такива срещи.
Говорих малко за книгата на нашите месечни, литературни, колегиални, женски събирания, които почти всеки път се превръщат в психотерапевтични, но е много хубаво да си говорим, особено през призмата на четенето. :)
Ето тук малък откъс от началото й със същия четец:
