Автори са Елена Щерева и Николай Янков, които през 2008 г. са на едногодишна специализация в Централния институт по хинди в Агра, Индия.
Това е техният блог и видях, че имат и други интересни книги:
https://elenikindia.blogspot.com/
Историите в книгата са със заглавия на цветовете, почти като тези на чакрите или на дъгата, плюс черно, бяло и сиво. Както самите автори казват:
"... Девет цвята с девет различни емоции. Страх, смелост, любов, състрадание, възмущение, гняв, изумление, радост, покой. Не е никак странно, че в хинди и санскрит думите за „цвят” и „емоция” имат общ корен. Емоциите са цветове, които красят душата. И досущ като цветни боички те са нетрайни и лепкави, прикриващи истинската ни същност. Какво е лицето по време на празника Холи – то е неразпознаваемо. Толкова оцапано в багри, че е невъзможно да откроиш истинските му черти. Така и опознаването на Индия (и не само - моя бел.) и щастието, което произтича от това, са свързани със способността ни да възприемем всичките ѝ цветове едновременно, да я видим оцапана в багри, а накрая и в цвета, който няма цвят."
Сега ще цитирам първо, това което най-много ми хареса, макар и не от любим за мен цвят, а следващите дни ще допиша още интересни цитати.
"Впрочем, покрай тия обувки разбрах нещо много важно за живота в Индия. Че скърцането му е майката! В този живот най-важно е да се скърца. Ако искаш да бъдеш чут и да ти дават път, трябва да скърцаш. Да дрънчиш и да грачиш. Нищо, че ще развалиш пейзажа, нищо че ще накривиш нечия шапка. Важното е да стържеш по главите на хората. Защото мълчанието е половин съгласие. Мълчанието може да убива и разкъсва с жестокостта на леопард. Научих това от обувките, и не само. Научих го за тези трийсет години като даббавала (разносвач на храна)...
Ще ти кажа какво е промяната. Промяната е не да четеш Рамаяна и да се правиш на богоугоден. Такива има много, а като ги питаш, дори не знаят коя беше Сита (съпругата на Рама). Промяна е да се ожениш за вдовица... Ако всеки правеше поне малко за обществото, нямаше да има толкова болка и страдание. Необходимо е едно елементарно усилие. Но за това е виновна религията. Където има религия, има и конфликт. Тя трябва да бъде сведена до човека, до мъжа и жената. Да учи, че да бъдеш човек не е привилегия, а отговорност...
Та, от мен да знаеш, името ми неслучайно е Вичитра и като вичитра (странен, особен, чудат) ще си умра. Пето поколение даббавала. Обувките и работата ми ме научиха на всичко това. Да имам смелостта да скърцам, защото рано или късно все ще ти обърнат внимание.
"Да, ама на тези, дето им скърцат много-много обувките, им режат краката. " - ще каже някой злорадо.
Е, ако ми резнат едния, ще скърцам с другия. А, ако ми резнат и двата, със зъби ще скърцам - отговарям аз.
"Ами като ти избият зъбите?" - ще попита същият този някой с още по-голямо злорадство.
Тогава ще скърцам с молив, като рисувам. Или ще свиря на ситар. Важното е да се скърца. Скърцането е дразнителят, който провокира действие. Като миризмата на асафетида (индийска подправка с наподобяваща на сярата миризма), когато те удря в главата. Недоволството, което поражда подобрение. Защото като скърцаш, те чуват и ти дават път. Така да знаеш. Казвам се Вичитра и като вичитра ще си умра."
***
Тихо произнесените срички на молитвата жужаха под речитатива на дъжда и гъделичкаха ухото на Кишор, докато той и Нитин минаваха зад вглабената, молеща се фигура. Кишор се усмихваше... Не знаеше защо, но беше щастлив. Сега вече знаеше, видя го издълбоко. Осъзна, че всичко на този свят е секс. Сливане на Пруша с Пракрити.“
- Единствената противоотрова на бездарието и тъпотата е четенето... Знанието е черният дроб, пречистващ токсините в обществото...“
