...

гледци - уж очи, уж зеници, но думата звучи, така сякаш и друго може да ти служи за това. Гледци могат да са и ръцете, и сърцето ти. Децата могат да са ти гледците, с които виждаш света или ябълките, които береш и даваш на другите. Като кажеш "очи" ясно, отрязано, а гледци... сто неща можеш да си представиш. Много хубава, богата дума!:)

Page&Plant - Most high

Не обичам зурни. Но да си спомним, че могат да звучат и различно. :)
п.п. Затрупа ни снега. Навсякъде има следи като от огромни, снежни червеи.



Live

Из „Градът на жеравите”

"Светът върви, казъм, не му се опирай, ама и не му се подмазвай! Човек си се родил!"

Чудесна книга на Величка Настрадинова с двайсет и пет разказа за знайни и незнайни филибейци.
Съвременни, истински приказки, които си четохме вечер... дори по телефона. :)

***
„Госпойца Марийка благоговее само пред написаното. Ако има две възможности – да чуе най-интересната новина или да прочете квитанция за извършен ремонт на бойлер, то тя ще предпочете квитанцията.
Рядко разговаря. От квартала - само със Загубена Станка, чистачка по домовете, на която тя направи неоценима услуга, като я убеди, че е сто пъти по-интересно да четеш и най-глупавата книга, отколкото да говориш с най-умния съсед. Направи й услуга, защото дотогава Станка страдаше от хорското пренебрежение и все намираше повод да плаче, а след това стана начетена и взе да гледа философски на живота.
Тя е извънредно информирана особа и може би човечеството би имало голяма полза от нея, ако тя споделеше с някого знанията си. Но госпойцата не обича да говори. Говоренето пречи на четенето.
Ето защо много се разгневи, когато на вратата й застана някакъв студент и започна да я убеждава да го вземе за квартирант. Тя бе потресена от нахалството на младото поколение и опита да му тресне вратата под носа, но студентът предвидливо я беше подпрял с обувка и така, поради неравенството на силите, госпойцата изслуша жалостивата му реч. Речта не смекчи сърцето й, но даде време на студента да се огледа и да забележи, че електрическия ключ да вратата се държи едва-едва. И когато госпойцата яростно отхвърли молбата му, той смирено се покори на съдбата, само помоли госпойцата да му позволи да поправи ключа, защото нещастният студент имал страхова невроза от пожари и не можел да гледа неизправни електрически „пособия”.
Тя недоверчиво го премери с очи, но след кратко колебание го пусна да поправи ключа. После се наложи да поправи контакта в гостната, където студентът успя да проагитира да му отстъпи тая необитаема стая и да му спести хиляди страдания. За необитаемата стая студентът бе научил от недоброжелателно настроени съседи.
И тъй се сдоби с квартирант.
Тих, кротък, възпитан. Чете!
Чете!!!
Каква по-силна препоръка като за пред нея?
И за да чете момчето по-спокойно и да не си губи времето, госпойцата почна да му вари чайчета, после бульончета, накрая просто викаше:
- Сашко, кюфтетата са готови.
...
Но на госпойца Марийка и било съдено да има и още по-щастливи дни. Защото, когато навършваше седемдесет и пет години, една неделя пред къщата й спряха половин дузина коли и от тях наизлизаха Сашковците, Стефчовците, Мировците... с жени и тук-там деца и баби. И помъкнаха към петия етаж печени пуйки, мезета, торти, баници, цветя и бутилки. Оказа се, че Сашко се сетил за госпойцата и се обадил на Стефо, той – на Миро, Миро на... и решили, че тая жена заслужава. И пристигнали да празнуват. И за пръв път гостната на госпойцата изпълни предназначението си – прие гости. А тогавашния студент на госпойцата се изчерви от неудобство, че не се сетил за рождения ден, и хукна да търси подарък.
Като използвали отсъствието му, останалите заразпитвали госпойцата как е, какво прави...
Тя посочила учебник по хидравлика, до него „Диви разкази” и с гордост отвърнала:
- Четем!”

:)

Розови облаци на виолетовото небе

Бях на около девет години, когато реших да опиша, в едно съчинение за това как сме прекарали лятото, нещо изключително красиво, което бях видял. Розови облаци на виолетовото небе. Слънцето си отиваше, а аз стоях и гледах широкия хоризонт, който се виждаше от къщата на дядо и баба, и се чувствах в центъра на вселената. Сякаш бях насред грандиозна битка, нещо велико си отиваше и аз бях този, който трябваше да го запомни и даде на другите. Бях на девет. Просто написах за розовите облаци на виолетовото небе. Когато ни върнаха съчиненията имах добра оценка. Но изречението за облаците бе подчертано дебело с червено и отстрани бе написано, че е твърде пресилено и нереалистично. Най-истинското нещо, което бях видял. Розовите облаци на виолетовото небе. Всичко друго си бях измислил.

Мистер Манекен - В. Висоцки

Песента е от фантастичния филм "Бягството на мистър Маккинли".

Епизод 1
Епизод 2

Плашилото

снимка: doctormacro.com
от Люк Томпсън

източник: eastoftheweb.com

И така ние наехме това плашило. Винсент.
Сестра ми видя обявата в "Камбрийски новини" и каза „Ама той като истинско ли?”, така че аз му се обадих да се видим.
Видяхме се същия следобед и вечерта се обадих да му кажа, че е нает. Това стана в неделя. Показах му парцела и всички наблюдавахме през кухненския прозорец, дали той ще може да види птиците, които се очаква да плаши. Излови ги всичките, но се виждаше как ръцете му треперят.
Попитах го:
- Нервен ли си?
Каза, че има тремор и вероятно пиел прекалено много, но треперенето му помагало да работи.
- Прави те да изглеждаш истински. – каза той.
Всяка сутрин, преди разсъмване, пускам котката да излезе и виждам Винсент, стърчащ насред парцела. Мисля, че е хубаво, че е тук и му махвам с ръка. Той ми отвръща.

Тайната в очите им

В последните дни гледам основно аржентинско кино и смятам да продължа и тази седмица.
Обичам латиноамериканската чувственост, обичам начина на отношение към живота, представен, както във филмите така и в книгите им. Тъгата е топла и цветна, болката е част от цветовете, смъртта е част от живота, нищо не е фатално, крещящо трагично, прекалено сериозно, прекалено заземено, дори най-ужасните събития и мисли. Има някакво сякаш единение със съдбата - всичко се случва, както и когато трябва да се случи, и личната съпротива, протест, загуба не са нещо отделно, а в синхрон с нея.

Стига с общите приказки, става въпрос за филма "Тайната в очите им", носител на Оскар за чуждестранен филм през 2009 г.
Това е историята на едно престъпление, на един живот, на едно възмездие и на не една любов. Историята на това как "TAMO" (страх), се превръща в "TE AMO" (обичам те) и колко близо са тези чувства едно до друго, не само като думи, но и като реалност.
Чак сега видях, че има и книга, по която е правен филма. Не знам дали тя си струва, но филма определено го препоръчвам на всички.

"Един мъж може да промени всичко. Лицето, дома, семейството си, гаджето си, работата си, религията си дори. Но има едно нещо, което не може да промени. Не може да промени голямата си страст."