ЧНГ!

                                                                         

Това май е основната ми книга за изминалата година. 

Много добро четиво и най-важното - самоирония и сатира.

По-малко глупост през идващата година.

 

***

Животът ме иска -

джентълмен 

ненатрапчив.

Животът не пуска 

ръката ми

даже за миг.

Животът извира

от всяко „обаче“

и пъди Краят с

жест крайно гнуслив.

Животът е влюбен

единствено в мен,

защото нехая,

защото през ден,

умирам по малко

на глътки, на хапки

и тръпна, и зная,

че щом му отвърна

гръб ще обърне,

ръката ще пусне,

но пак ще е влюбен

дори и без мен.

***

Витая в облаците,

строя въздушни кули.

Как прости са нещата,

ако живееш само с Юли.

Поглеждам се отгоре -

човече избеляло,

с протегнати ръчички

и пунктир за тяло.

Чертите съединявам,

рисувам си усмивка

и гледам – чужда плът

под моята завивка.

Летя из облаците,

прасетата ме следват

но Августин го няма -

нейде е поседнал.

Руен ме намира -

кръжим из синевата.

Измислица е всичко,

светът е сън за лято.

Моят ангел

Моят ангел е слаб
и се храни с вълнения,
а десертът му често
е коктейл Вдъхновения.

Моят ангел е млад
все очаква и иска
и задава въпроси,
и чепикът го стиска.

Моят ангел е тъмен
и с небрежна коса
всяко лято се дави
с глътка топла роса.

Всяко лято спасявам
моят ангел от смърт.
Всяка зима ми връща
за услугата с връх.

Моят ангел е крехък,
и жилав, и прям.
Моят ангел ме знае
както аз се не знам.

Моят ангел е слаб,
по момчешки във форма
и не ща да го виждам
нито ден в униформа.

Моят ангел съм аз,
но отвътре навън.
Пренебрегнат е денем,
но сме двама насън.

:)

Любовта

Любовта е сляпа.
Любовта е глуха, няма...
Любовта е тяло
в болнична пижама.

Чувства болка само,
с дъх почти затихнал.
Грижиш се за нея –
вече си привикнал.

Любовта в количка
водиш на разходка,
слънчице да види -
тя е вече кротка.

Дрехите й сменяш,
храниш я с лъжичка.
Тя с очи потрепва –
ще й се самичка...

Любовта е сляпа.
Любовта ръце си няма...
Любовта умира,
без дори да е разбрана.

...

Глупаво и банално е, но това е положението.

вече пия кафето си със захар
на подслаждащи думи не вярвам,
вече има в гърдите ми вятър
във фунийка свит и замръзнал.

имам есенна шума в очите
всичко живо е скрито под нея,
но в убедения шум на лъжите
аз живота не ща да пилея.

вече пия кафето със захар,
храня само живота отвътре
онзи, другия, има си блясък,
но е въздух лакиран до утре.

Без

безгрижно
безразлично
бездушно
безлюбие

безумно
безподобно
безимено
безпокойство


безмилостно
безизходно
безизразно
безсилие

безмесно
безкофеиново
безкнижно
безделие

безстрашно
безметежно
безпаметно
безсмъртие

Нещо кратко

Не искам вече мъдри мисли,
бацили разни – да ме вкисват,
с балони чудни демонстрации
и думички манифестации.

Но искам аз очи отворени,
ръце корави, в кал заровени,
лице обрулено от вятър
и само малко... мъничко театър... на сенките, ако е възможно.

С рози

В отговор на krizt

Сред думите надничат само,
четем за битките с наслада,
че в истинския свят сме нано
и гинем с някоя балада.

На повърхността живеем смело,
че в по-дълбокото е страшно.
На дъното пак дебне нашто тяло,
в едно с ума – чудовище тъй мощно.

И търси ги сърцето свито
да го спасят и спуснат в дълбините.
Посреща го желание убито
и то безмълвно драска по стените.

А романтиците са живи
заспали стогодишен сън.
В съня им розите са бели –
слана червена грее вън.

Очакват нечия целувка -
спомен в незавършен сън
и името им някой да извика
да могат да излязат вън.

И алена ще е земята
от кръвта на звяра в нас,
рози ще растат в полята
на мястото на зло и мраз.

Шлем с криле

От преседнал страх се промени света,
избяга от себе си.
Сега преглъща, пие се на глътки...
И нов преседнал страх се появява,
в ново гърло, с нова сила.
А той не иска да спира да опитва
и иска – да преглътне и със чуждо гърло.

Червеният лебед

Извън добро и зло,
живеещ само за любов, изгубил толкова пера,
останал само с туптящото си сърце,
взряно там отвъд
и обагрящо пак хоризонта,
и протегнатите ръце на
многооперените с кухи гърди.

Знаеш ли

Знаеш ли какво съм аз
Нечий нелекуван бяс
Прах в окото
Люспа лук
Бурен жив, растящ напук
Бучка в крема
Косъм в боба
Кръв от нечия утроба
Мисъл като морзов знак
Пожълтял набързо сняг
И безлунна черна нощ
Тъпо острие на нож
Дъвка в нечия коса
Нос ужилен от оса...
Ще отнеме общо час
Със страх ли бягаш - пак съм аз.

Над

Тя стоеше над
разпилените по масата дюли –
пълни бузи с трапчинки,
ухаещи на слънце и леност.
Стоеше над
метнатата на стола рокля –
уморена, ярка кожа,
сънуваща танцуващи вретена.
Стоеше над
спящия в леглото мъж –
стоманено топче, отпуснато в съня
и изкривяващо пространството.
Тя стоеше над
учудените си очи –
малки, изстиващи блата,
изпускащи мехурчета и пара
и неотразяващи небето.

Сънуване

Сънувах, че съм мъж.
След всички боси крака,
улици, коридори,
пламтящи тигри,
които ме спасяват,
изстрели, които
ме изпращат в ада...,
сънувах, че съм мъж,
защото исках да съм вътре
а не отвън...

Градът

картина: templates.com
В града, от който идвам има много кули
и хората се раждат по желание,
и е задъхан, вечно парещ юли,
и липсват изрази за покаяние.

Там всичко е изваяно от Гауди -
сградите, душите и лицата.
Мечоци свирят на родопски гайди
и възрастни се учат от децата.

Ръцете там са като волни птици,
а фини микроскопи са очите,
и старци карат колела без спици,
а мислите са във балонче над главите.

Там няма сведен поглед или грешна дума
и тишината има собствено съзнание,
и устните си можеш да изтриеш с гума,
и да се храниш с нечие сияние.

В града, от който идвам има много нули,
а единиците разхождат се в компания.
Растат от праговете ябълки и дюли,
и липсват изрази за точни знания.

Празници

снимка: beachloverkitchen.com
Празници, празници,
празнично време.
Всеки се щура,
а на мен ми се дреме.

Искам във мекия
сняг да полегна.
Там да се свия,
на кравай да се стегна.

Да се сипе над мен
от солницата счупена.
На чудна трапеза
да бъда разчупена.

Хапчици малки
да топват в блюдата.
С пълни уста да мълвят:
“Да, това е храната!”.

После с трохите
във шепа събрани,
нежна ръка
крилата да храни.

Празници, празници,
празнично време.
Нечия радост,
превърната в бреме.

Слънцестоянки

Опих се... със слънце
и парченца небе запърхаха в тревите.
Сега едното ми око е изгрева,
а другото залязва.

;)

Не зная вече от кога
звяра аз държа с ръка.
Галя козина и зъби,
щом боли го - аз се сърдя.
Щом го хапят - аз кървя,
люби ли се - аз не спя.
Във очите му надничам
и се виждам волна тичам:
Аз съм звяр, а той - съзнание.
Нужно ли е предсказание?

Човекът на ос

Сам, убиец, безумен, безсърдечен,
бос, страхлив, изгубен...и във фантазии увлечен.
Посредник на "вълшебници", крадец на "изумруди",
избрал сам мястото, дето "свестните считат за луди".

Умора

Свивам се в умората като в утроба...
Като зрънце потъвам в чернозема на съня.
Пускам коренчета към изминалия ден и
крехки блянове извиват стебла.
Родени дълбоко под обвивката на разума
набъбват образите-плодове и
невиждани случки разтварят листа.
Свивам се в умората като в утроба...
Като камъче потъвам в дълбините на съня.
Изпращам спомени в мехурчета към реалността
и хладни мисли-риби извиват тела.
Свивам се в умората като в утроба...
Като шепа звезден прах потъвам в мрака...:)