В отговор на kriztСред думите надничат само,
четем за битките с наслада,
че в истинския свят сме нано
и гинем с някоя балада.
На повърхността живеем смело,
че в по-дълбокото е страшно.
На дъното пак дебне нашто тяло,
в едно с ума – чудовище тъй мощно.
И търси ги сърцето свито
да го спасят и спуснат в дълбините.
Посреща го желание убито
и то безмълвно драска по стените.
А романтиците са живи
заспали стогодишен сън.
В съня им розите са бели –
слана червена грее вън.
Очакват нечия целувка -
спомен в незавършен сън
и името им някой да извика
да могат да излязат вън.
И алена ще е земята
от кръвта на звяра в нас,
рози ще растат в полята
на мястото на зло и мраз.
http://www.vbox7.com/play:c9db9716 :)
Чудесно е! Само не мога да ти върна жеста и да коментирам със стих, защото при мен идват много, много рядко.
ОтговорИзтриванеНяма нужда да връщаш нищо, просто ми хрумна тогава и сега го скърпих като пачуърк с неподходящи конци, но няма значение.
ОтговорИзтриванеБраво, наистина добре написано! Поздрав!
ОтговорИзтриване