Кетрин Лусил Мур, по известна като К.Л. Мур е една от първите жени писатели в жанра фантастика. Родена на 24 януари, 1911 г. в Индианаполис, щата Индиана. Като дете има хронично заболяване и прекарва голяма част от времето си в четене, основно на фантастична литература.
"Намерили ме в зелка в Индианаполис на 24 януари, 1911 г., и аз бях отгледана с диета от гръцка митология, книгите за Оз и Едгар Райс Бъроуз, така че можете да видите, че никога не съм имала друг шанс... Нищо не обезсърчаваше моите детски амбиции. Пишех за каубои и царе, Робин Худовци, Ланселотовци и Тарзановци тънко прикрити зад други имена. Това продължи с години, докато един дъждовен следобед през 1931 г., когато аз, не издържах на продължилото цял живот изкушение и си купих едно списание, наречено Amazing Stories, чиято корица изобразяваше шест въоръжени мъже в битка до смърт. От този момент нататък бях посветена. Цяла нова област на литературата се откри пред възхитения ми поглед и желанието да я имитирам стана неустоимо."
Напуска колежа по време на Голямата депресия и започва да работи като секретарка. Нейните първи разкази се появяват в т.нар. пълп списания (евтини издания за масовия читател) през 1930те, включително две забележителни поредици в Weird Tales (Странни приказки).
Едната е за мошеника и авантюрист, Нортуест Смит и неговите странствания из Слънчевата система, а другата – кратки фентъзи истории за Джирел Джойри (един от първите женски образи в жанра "меч и магьосничество" във фантастиката. :)
"... повечето мъже не можеха да откъснат очи, когато за първи път видеха Джирел от Джойри. Тя беше висока колкото повечето мъже и също така дива, както най-смелите от тях. Влюбването на Джойри бе достатъчно горчиво, за да разбие сърцето й, тъй че тя стоеше ръмжейки проклятия над самозабравилия се покорител. Лицето над бронята й може да не изглеждаше красиво с рокля, но сред стоманата на снаряжението имаше хапеща, като острието на меч, красота, остра като светкавицата на бръснач. Червената й коса беше къса върху високо вдигната й глава и жълтия блясък на очите й излъчваше ярост, като огнище с жив огън."
Най-известната от историите за Нортуест Смит е "Шамбльо", с която Мур прави първата си продажба като професионален писател. Тя се появява в списанието през ноември 1933 г., като продажбата й й донася няколкостотин долара печалба.
Първата и най-известна от историите за Джирел от Джойри е "Целувката на Черния бог", която излиза с илюстрация на корицата на Weird Tales през октомври 1934 г. Ранните й истории са забележителни със съсредоточаваното върху чувствата и емоциите, което е твърде необичайно за онова време.
Произведенията на Мур се появяват също и в списанието Astounding Science Fiction през 1940. Няколко истории, написани за това списание по-късно са събрани в първата й публикувана книга, Judgment Night, публикувана от Gnome Press през 1952 г.
Включени в тази колекция са: "Judgment Night", задълбочена картина на бъдеща галактическа империя със сериозни размишления за природата на властта и неминуемата й загуба; "The Code", отдаваща почит на класическия Фауст с модерни теории и Лъвкрафтов ужас; "Promised Land" and "Heir Apparent", и двете документиращи жестоката промяна, през която човечеството трябва да премине, за да завладее цялата Слънчевата система, както и "Paradise Street", футуристичен поглед върху конфликт от Дивия Запад между самотен ловец и борещи се с пустошта заселници.
Мур среща Хенри Катнър, също писател на научна фантастика през 1936 г., след като той й пише писмо като фен, мислейки, че К.Л. Мур е мъж. Женят се през 1940 г.
След това, почти всички от техните истории, които са написани съвместно носят различни псевдоними, най-използвания от които е "Луис Паджет". (Друг псевдоним, който Мур често използва за произведения, написани с малко или никакво сътрудничество, е Лорънс О'Донъл.)
В това много плодотворно партньорство те успяват да комбинират магичния, страстен, авантюристичен, жив стил на Мур с по-интелектуалните истории на Катнър. Техните истории включват класическите "Mimsy Were the Borogoves" (основа за филма The Last Mimzy, Последната Мимзи, от продуцента на Властелина пръстените и режисьор Боб Шей) and "Vintage Season".
Те също така работят съвместно по история, която комбинира основните герои на Мур, Нортуест Смит и Джирел Джойри: "Quest of the Starstone" (1937).
Един добър поглед C.L. Moore and Henry Kuttner - A Perfect Union
След смъртта на Катнър през 1958 г., Мур пише повече нефантастична литература и води курс по творческо писане в Университета на Южна Калифорния. Пише и за няколко телевизионни предавания с името Катнър, но след като се жени за Томас Реджи (който не е писател) през 1963 г., тя престава окончателно да се занимава с писане.
К.Л. Мур е номинирана за първата жена Grand Master of the Science Fiction Writers of America, но номинацията е оттеглена по искане на съпруга й, Томас Реджи, който казва, че поради напредъка на болестта на Алцхаймер, от която тя боледува, наградата и церемонията ще бъдат за нея, в най-добрия случай, объркващи и разстройващи събития. Тя почива на 4 април 1987 г. в дома си в Холивуд, Калифорния, след дълга битка с болестта.
Източник: Wikipedia
В българските електронни библиотеки има няколко от общите произведения на Мур и Катнър, както като отделни имена, така и с общия им псевдоним - Луис Паджет, но няма нито едно от самата К.Л.Мур.
Сканирах първият й продаден разказ Шамбльо, единственото, което можах да намеря от нея на български, излязъл в сборника "Фантастика – 2".
Няма коментари:
Публикуване на коментар