***

Витая в облаците,

строя въздушни кули.

Как прости са нещата,

ако живееш само с Юли.

Поглеждам се отгоре -

човече избеляло,

с протегнати ръчички

и пунктир за тяло.

Чертите съединявам,

рисувам си усмивка

и гледам – чужда плът

под моята завивка.

Летя из облаците,

прасетата ме следват

но Августин го няма -

нейде е поседнал.

Руен ме намира -

кръжим из синевата.

Измислица е всичко,

светът е сън за лято.