Атлас на красотата

Най-накрая си поръчах една от книгите към проекта The Atlas Of Beauty, защото първо исках повече хора да го видят, второ исках да го подкрепя по някакъв начин. 

Проектът е на румънката Михаела Норок, следила съм го в социалните мрежи преди и той е част от смислените неща там, обединяващи и правещи положителни връзки между хората.

Книгата дойде от Англия и пътува в България до моя адрес повече, отколкото й отне да пропътува растоянието между двете страни.

Книгата, както и проекта представя жени и техните истории от всички краища на света и показва, че красотата е във всяка жена и че физическото е само едно нейно измерение, често не най-важното.

Позволих си да преведа част от текста в нея, този който е за свободата, защото ми се стори най-важен и защото често не си даваме сметка за какво жертваме свободата си.

СВОБОДА

2021 г. е и се намирам в Кабул, столицата на Афганистан, сред доста напрегната атмосфера. Американските войски са започнали изтеглянето си. Широко разпространени са слуховете, че градът скоро ще падне под властта на талибаните. Талибаните вече държат значителна част от страната и днес трябва да премина през част от тяхната територия. Желанието ми е да стигна до малък град на север, но стигането до там ще се окаже огромно предизвикателство. Смятам да снимам няколко момичета, които спортуват в този малък град, тъй като това е невероятен пример за сила и неподчинение в Афганистан.

За да улесни пътуването ни, моят водач ми дава бурка. За тези, които не са запознати, бурката е дреха, носена от много афганистански жени, която покрива цялото тяло, включително лицето. Това е първият път, когато нося бурка. Мога да зърна външния свят само през няколко малки дупки.

Водачът ме съветва, ако срещнем талибански сили по пътя, да държа лицето си покрито и да се преструвам на няма. Безброй мисли препускат през ума ми, размишлявайки върху стрелбата по Малала Юсафзаи просто, защото се е застъпвала за образование.

За щастие, по време на пътуването ни не срещнахме членове на талибаните. Дни по-късно се връщам у дома в Европа, място на безопасност и комфорт. Няколко седмици по-късно обаче пристига новината, че целият Афганистан е попаднал под контрола на талибаните. Жените, които преди това са вкусвали проблясъците на свобода, сега са останали без нищо. Отказано им е правото да работят и да се образоват.

Ако четете тези редове, това вероятно означава, че се радвате на по-голяма свобода, от която и да е жена, живееща в Афганистан. Да, дори и в най-прогресивните представи съществуват значителни неравенства между половете. Но въпреки това повечето жени днес - и хората като цяло - имат по-голяма свобода от всякога.

И все пак, твърде често приемаме свободата си за даденост. Тя е там, докато един ден не изчезне - дори без ограничения около нас, като тези в Афганистан. Понякога несъзнателно се отказваме от свободата си, просто защото ни се струва по-удобно или комфортно в момента.

Свободата за мен е способността да преследвам мечта, да казвам истината въпреки страха, да избирам път, дори и да е нетрадиционен или, напротив, напълно конвенционален.

За мен свободата означава, че мога да пътувам по света и да сбъдвам мечтата си да снимам жени. За всяка жена, която срещнах, свободата имаше различно значение. Какво означава свободата за вас?

Вашето пътуване може да ви отведе до Еверест, най-високият връх на Земята или до уютен дом, където живеете обикновен живот с обикновена работа и се стремите да споделяте ценни моменти със семейството си. Това, което научих от всички жени, които срещнах, е, че има хиляди начини да живеете свободата си. Не е важен мащабът на мечтата ви, а е важно да бъдете верни на себе си и да следвате сърцето си. Това в крайна сметка е свободата.

p.s. Be A Lady They Said