Атлас на красотата

Най-накрая си поръчах една от книгите към проекта The Atlas Of Beauty, защото първо исках повече хора да го видят, второ исках да го подкрепя по някакъв начин. 

Проектът е на румънката Михаела Норок, следила съм го в социалните мрежи преди и той е част от смислените неща там, обединяващи и правещи положителни връзки между хората.

Книгата дойде от Англия и пътува в България до моя адрес повече, отколкото й отне да пропътува растоянието между двете страни.

Книгата, както и проекта представя жени и техните истории от всички краища на света и показва, че красотата е във всяка жена и че физическото е само едно нейно измерение, често не най-важното.

Позволих си да преведа част от текста в нея, този който е за свободата, защото ми се стори най-важен и защото често не си даваме сметка за какво жертваме свободата си.

СВОБОДА

2021 г. е и се намирам в Кабул, столицата на Афганистан, сред доста напрегната атмосфера. Американските войски са започнали изтеглянето си. Широко разпространени са слуховете, че градът скоро ще падне под властта на талибаните. Талибаните вече държат значителна част от страната и днес трябва да премина през част от тяхната територия. Желанието ми е да стигна до малък град на север, но стигането до там ще се окаже огромно предизвикателство. Смятам да снимам няколко момичета, които спортуват в този малък град, тъй като това е невероятен пример за сила и неподчинение в Афганистан.

За да улесни пътуването ни, моят водач ми дава бурка. За тези, които не са запознати, бурката е дреха, носена от много афганистански жени, която покрива цялото тяло, включително лицето. Това е първият път, когато нося бурка. Мога да зърна външния свят само през няколко малки дупки.

Водачът ме съветва, ако срещнем талибански сили по пътя, да държа лицето си покрито и да се преструвам на няма. Безброй мисли препускат през ума ми, размишлявайки върху стрелбата по Малала Юсафзаи просто, защото се е застъпвала за образование.

За щастие, по време на пътуването ни не срещнахме членове на талибаните. Дни по-късно се връщам у дома в Европа, място на безопасност и комфорт. Няколко седмици по-късно обаче пристига новината, че целият Афганистан е попаднал под контрола на талибаните. Жените, които преди това са вкусвали проблясъците на свобода, сега са останали без нищо. Отказано им е правото да работят и да се образоват.

Ако четете тези редове, това вероятно означава, че се радвате на по-голяма свобода, от която и да е жена, живееща в Афганистан. Да, дори и в най-прогресивните представи съществуват значителни неравенства между половете. Но въпреки това повечето жени днес - и хората като цяло - имат по-голяма свобода от всякога.

И все пак, твърде често приемаме свободата си за даденост. Тя е там, докато един ден не изчезне - дори без ограничения около нас, като тези в Афганистан. Понякога несъзнателно се отказваме от свободата си, просто защото ни се струва по-удобно или комфортно в момента.

Свободата за мен е способността да преследвам мечта, да казвам истината въпреки страха, да избирам път, дори и да е нетрадиционен или, напротив, напълно конвенционален.

За мен свободата означава, че мога да пътувам по света и да сбъдвам мечтата си да снимам жени. За всяка жена, която срещнах, свободата имаше различно значение. Какво означава свободата за вас?

Вашето пътуване може да ви отведе до Еверест, най-високият връх на Земята или до уютен дом, където живеете обикновен живот с обикновена работа и се стремите да споделяте ценни моменти със семейството си. Това, което научих от всички жени, които срещнах, е, че има хиляди начини да живеете свободата си. Не е важен мащабът на мечтата ви, а е важно да бъдете верни на себе си и да следвате сърцето си. Това в крайна сметка е свободата.

p.s. Be A Lady They Said

Истерия

Приятно, забавно филмче за изобретяването на вибратора.


Докато го гледахме се сетих за книгата на Бил Брайсън "У дома", която прочетох окончателно наскоро. Тя е от вида книги, които е нужно да чета на някой, за да мога да ги изчета целите, иначе бих ги зарязала. Това не значи, че книгата е лоша, просто е пълна с факти и ако не ги споделяш и обсъждаш при четенето (поне при мен е така), доскучава. Забавна книга, в която Брайсън уж описвайки къщата си е направил втора част на "Кратка история на почти всичко". Уж говори за стълбището, а научаваш историята на телефона или електричеството, накрая не помниш в коя стая си всъщност. :D
Ще дам един пример с частта за гардеробната, която започва с историята на намереното замръзнало тяло на древния човек Йоци високо в Алпите, в Южен Тирол и след три-четири страници, когато вече се питаш дали аналогията не е с "труп в гардероба" разбираш, че всъщност най-голямото откритие покрай него били дрехите му, и ти се изяснява (вероятно) защо Франция и Италия са центрове на модата и до днес. Но Брайсън ми е любимец, каквото и както да напише, защото винаги забавлява на ниво.
Та да не се отплесвам и аз като него. В частта за спалнята се обръща голямо внимание на жените от миналото и техните здравни и социални проблеми, вкл. истерията.
"Дори когато нещата вървели добре, на жените не им било лесно, защото женствеността автоматично се смятала за патологично състояние. съществувало убеждението, малко или повече универсално, че след пубертета жените или са перманентно болни, или са на границата на разболяването. Развитието на гърди, утроба и други репродуктивни органи "изсмукват енергия от ограничените запаси, които има всеки индивид", по думите на един авторитет. В медицинските тестове менструацията се описва едва ли не като проява на умишлена ежемесечна немарливост. "Когато наистина изпитва болка в който и да било етап на месечния период, това се дължи на нещо неправилно или в облеклото, или в храненето, или в личните или социални навици на индивида." - пише един наблюдател (мъж, разбира се).
Мъчителната ирония тук се дължи на факта, че жените често и наистина се чувствали зле, поради съображения за благоприличие, които ги лишавали от адекватни медицински грижи. През 1856 г., когато една млада домакиня от Бостън, от добро семейство, признала през сълзи пред лекаря си, че понякога се улавя неволно да мисли за други мъже, а не за съпруга си, лекарят предписал поредица спешни и строги мерки, сред които студени вани и клизми и премахване на всякакви опасни стимули, вкл. пикантните храни и четенето на романи, както и цялостно обтриване на вагината с боракс. Обвинявали леките романи, че предизвикват нездрави мисли и склонност към нервна истерия. Или както мрачно обобщава един автор: "Четенето на романтични книжки от млади госпожици, поради възбуждането на телесните органи, предизвиква преждевременно развитие и детето физически става жена месеци, дори години преди нормалното".