Истерия

Приятно, забавно филмче за изобретяването на вибратора.


Докато го гледахме се сетих за книгата на Бил Брайсън "У дома", която прочетох окончателно наскоро. Тя е от вида книги, които е нужно да чета на някой, за да мога да ги изчета целите, иначе бих ги зарязала. Това не значи, че книгата е лоша, просто е пълна с факти и ако не ги споделяш и обсъждаш при четенето (поне при мен е така), доскучава. Забавна книга, в която Брайсън уж описвайки къщата си е направил втора част на "Кратка история на почти всичко". Уж говори за стълбището, а научаваш историята на телефона или електричеството, накрая не помниш в коя стая си всъщност. :D
Ще дам един пример с частта за гардеробната, която започва с историята на намереното замръзнало тяло на древния човек Йоци високо в Алпите, в Южен Тирол и след три-четири страници, когато вече се питаш дали аналогията не е с "труп в гардероба" разбираш, че всъщност най-голямото откритие покрай него били дрехите му, и ти се изяснява (вероятно) защо Франция и Италия са центрове на модата и до днес. Но Брайсън ми е любимец, каквото и както да напише, защото винаги забавлява на ниво.
Та да не се отплесвам и аз като него. В частта за спалнята се обръща голямо внимание на жените от миналото и техните здравни и социални проблеми, вкл. истерията.
"Дори когато нещата вървели добре, на жените не им било лесно, защото женствеността автоматично се смятала за патологично състояние. съществувало убеждението, малко или повече универсално, че след пубертета жените или са перманентно болни, или са на границата на разболяването. Развитието на гърди, утроба и други репродуктивни органи "изсмукват енергия от ограничените запаси, които има всеки индивид", по думите на един авторитет. В медицинските тестове менструацията се описва едва ли не като проява на умишлена ежемесечна немарливост. "Когато наистина изпитва болка в който и да било етап на месечния период, това се дължи на нещо неправилно или в облеклото, или в храненето, или в личните или социални навици на индивида." - пише един наблюдател (мъж, разбира се).
Мъчителната ирония тук се дължи на факта, че жените често и наистина се чувствали зле, поради съображения за благоприличие, които ги лишавали от адекватни медицински грижи. През 1856 г., когато една млада домакиня от Бостън, от добро семейство, признала през сълзи пред лекаря си, че понякога се улавя неволно да мисли за други мъже, а не за съпруга си, лекарят предписал поредица спешни и строги мерки, сред които студени вани и клизми и премахване на всякакви опасни стимули, вкл. пикантните храни и четенето на романи, както и цялостно обтриване на вагината с боракс. Обвинявали леките романи, че предизвикват нездрави мисли и склонност към нервна истерия. Или както мрачно обобщава един автор: "Четенето на романтични книжки от млади госпожици, поради възбуждането на телесните органи, предизвиква преждевременно развитие и детето физически става жена месеци, дори години преди нормалното".