понеделник, 20 декември 2010 г.

Градът

картина: templates.com
В града, от който идвам има много кули
и хората се раждат по желание,
и е задъхан, вечно парещ юли,
и липсват изрази за покаяние.

Там всичко е изваяно от Гауди -
сградите, душите и лицата.
Мечоци свирят на родопски гайди
и възрастни се учат от децата.

Ръцете там са като волни птици,
а фини микроскопи са очите,
и старци карат колела без спици,
а мислите са във балонче над главите.

Там няма сведен поглед или грешна дума
и тишината има собствено съзнание,
и устните си можеш да изтриеш с гума,
и да се храниш с нечие сияние.

В града, от който идвам има много нули,
а единиците разхождат се в компания.
Растат от праговете ябълки и дюли,
и липсват изрази за точни знания.

2 коментара: