Среден план

картина: Artsy Fartsy time
от Джеферсън Навики

Източник: quickfiction.org

От прозореца на дългата стена на библиотеката Брамхол, тя видя Херцога прострян върху плочите на площад Полард, викайки я с очи. Моето момиче, сякаш казваше той, краят ми е близо и аз искам да умра с приятна гледка пред очите си. Тя възнамеряваше да пренебрегне тъжното му лице и да продължи с четенето, но книгата й започна да се набръчква и издърпвайки от себе си цялата влага се сви и се прегъна, превръщайки се в купчина хартия.

И така, тя реши, че трябва да го направи.

Ръката му беше груба като напукана глина и той я отпусна с цялата й тежест. Те вървяха заедно и тя го поведе нагоре по мраморните стъпала към силния мирис на библиотеката и надолу през няколко зали, до стаята на Уинстън. „Тук”, каза той, „остави ме до прозореца с приглушена светлина. Искам да умра загледан навън в това, което е на среден план", и средният план се увеличаваше, докато не обхвана почти всичко, разтягайки се като цветна глазура, която се разстилаше по неговото немощно тяло като нещо, поставящо край и ново начало.


Невероятен, невероятен автор! Омагьосана съм. :)  Jefferson Navicky.
"Your hair is the arm of your brain."!! При превода нещата наистина се променят. Не съм сигурна и името му дали се превежда точно така.

Градът

картина: templates.com
В града, от който идвам има много кули
и хората се раждат по желание,
и е задъхан, вечно парещ юли,
и липсват изрази за покаяние.

Там всичко е изваяно от Гауди -
сградите, душите и лицата.
Мечоци свирят на родопски гайди
и възрастни се учат от децата.

Ръцете там са като волни птици,
а фини микроскопи са очите,
и старци карат колела без спици,
а мислите са във балонче над главите.

Там няма сведен поглед или грешна дума
и тишината има собствено съзнание,
и устните си можеш да изтриеш с гума,
и да се храниш с нечие сияние.

В града, от който идвам има много нули,
а единиците разхождат се в компания.
Растат от праговете ябълки и дюли,
и липсват изрази за точни знания.