снимка: beachloverkitchen.com
Празници, празници,
празнично време.
Всеки се щура,
а мен ми се дреме.
Искам във мекия
сняг да полегна.
Там да се свия,
на кравай да се стегна.
Да се сипе над мен
от солницата счупена.
На чудна трапеза
да бъда разчупена.
Хапчици малки
да топват в блюдата.
С пълни уста да мълвят:
“Да, това е храната!”.
После с трохите
във шепа събрани,
нежна ръка
крилата да храни.
Празници, празници,
празнично време.
Нечия радост,
превърната в бреме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар