Свивам се в умората като в утроба...
Като зрънце потъвам в чернозема на съня.
Пускам коренчета към изминалия ден и
крехки блянове извиват стебла.
Родени дълбоко под обвивката на разума
набъбват образите-плодове и
невиждани случки разтварят листа.
Свивам се в умората като в утроба...
Като камъче потъвам в дълбините на съня.
Изпращам спомени в мехурчета към реалността
и хладни мисли-риби извиват тела.
Свивам се в умората като в утроба...
Като шепа звезден прах потъвам в мрака...:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар