На сцената

25 октомври 2008

"Предистория: Заточиха Ходорковски в смъртоносния уранов котел. Олигархът бе осъден на 8 г. затвор, цялото му състояние е на път да бъде разграбено. През изминалата седмица затворникът бе транспортиран до мястото, където ще излежи наказанието си - в лагер на 550 км от гр. Чита, на границата с Китай. Там изтърпяват наказанията си около хиляда дребни крадци и мошеници. До преди 30 г. на това място се е добивала уранова руда и целият район е радиоактивно замърсен...
цитат от жълт вестник

- Хайде, драги...- каза един от гласовете и някой го избута грубо навън.
Не можеше да види къде са стъпалата и препъвайки се прекрачи несигурно напред. Хладният въздух бе изпълнен със странен, сладникав аромат премесен с мириса на бензин.
- Ей - извика той- къде съм?
В отговор чу само как двигателят на машината забръмча и тя потегли...
- Какво става- развика се мъжът- къде съм...по дяволите!!!Махнете това от очите ми !
Той затича по посока на отдалечаващата се кола, но се спъна и падна по очи върху камъните...
Зад гърба му се чу приглушен смях:
- И този е като другите, а уж едра риба бил...Е, новичок, хайде ставай!
Мъжът на земята вече беше станал и въртеше глава, за да разбере откъде идва гласът:
- Вижте, явно знаете кой съм, искам да се видя с адвоката си и да обсъдим това отвратително поведение към мен...Веднага!
Отсреща не се чу и звук.
- Чухте ли ме? Знам си правата, ще направя политически скандал...
- Хайде, приятелче, върви – чу приглушен глас току до ухото си и някой го побутна напред.
- Нямате право...
- Да, даа, нямаме право, но изпълняваме заповеди. Ще вървиш ли или да те носим...госпожице?
Мъжът наведе глава, стисна устни и тръгна напред.
Не вървяха дълго. След "разходката" по камънаците, влизаха през някакви метални врати, които зловещо скърцаха и трещяха зад гърба им. В един момент някой махна белезниците от ръцете му, тласна го напред и затвори поредната врата.
Явно бе стигнал до крайната точка. Ослуша се и чу дишане, гърлени звуци и мляскане...Предпазливо махна шапката от очите си. Отначало си помисли, че зрението му не може да се адаптира след дългата тъмнина, но накрая осъзна, че причината не е в сетивата му, а в това, че светлината в помещението беше червена...Разтърка няколко пъти очите си и се завзира...звуците ясно показваха, че наоколо има хора.
В червената светлина трудно се виждаше и той започна да обикаля наоколо. Стори му се че вижда нещо като легло, на което някой се движеше и се приближи...Там лежеше човек. Заразглежда го по-съсредоточено и някак изведнъж в съзнанието му се появи прозрението, че човекът беше прозрачен. Беше като обелен, без кожа...и гъстата паяжина на кръвоносните съдове обхващаше цялото тяло като екзотичен воал. Това, което се виждаше да се движи отдалеч бе сърцето му, което мърдаше под ребрата.
Първата мисъл, която успя да си пробие път сред въпросителните в главата му, бе „Слава богу, че светлината не е по-силна!”
Новодошлият запристъпва предпазливо назад и когато опря гръб на желязната врата- заблъска с юмрук по нея:
- Отворете веднага! Станала е грешка...Отворете!
Той се обарна и прилепи лице на прозорчето, но нищо не можа да види през него- то вероятно бе предназначено само за хората отвън.
Изведнъж някаква ръка го хвана за рамото:
- Няма смисъл да крешиш, Миша! Нищо не се чува, а и едва ли някой ще ти обърне внимание, не и докато няма филмов екип...
Не посмя да се обърне:
- Кои сте вие? Къде се намирам?
- Затворници като теб...всъщност не сме като теб- ние сме дребни мошеници, изметта на обществото, кокошкари и измамници на дребно, но виж ти си друга работа- ас в занаята, благородник...
- Но...къде се намирам, какво е това място- кошмар, експеримент...
- Всичко, всичко, което си помислиш – уранови мини, превърнати в затвор. Тук всички са звезди и блестят със собствена светлина- мъжът зад гърба му се засмя тихо - Не се шегувам. Станахме известни.
- Никой не ми е казал, че ще ме изпратят тук, това е нарушение на човешките права, никой не може...
- Виж нещата не са толкова лоши- снимаме се във филми, имаме подслон, храна, забавляваме се...живеем по-пълноценно, от когато и да било.
- Какви филми?
- Как какви? Всякакви! И от Холивуд идваха - по евтино им излиза да снимат истински изроди, отколкото да правят специални ефекти.... Интересът е огромен, понякога не мигваме по няколко дни...а ти си се разкрещял тук, сякаш светът е свършил..."