Томатина

Дебелогъзият седеше на терасата и бавно отпиваше от водката с доматен сок. Слънцето вече прежуряше и по зачервеното лице на мъжа често избиваха едри капки пот. Той ги бършеше с зацапаната носна кърпа под ръката си и на големи глътки поглъщаше лъжливо разхлаждащата течност.
По белите покриви на градчето вече бяха накацали хора и гледаха надолу към улицата, където скоро трябваше да се появят участниците в тазгодишната „Томатина”. Глъчката и музиката вече се чуваха и някой от зрителете се приготвиха да вземат участие в битката като извадиха големи кошове, пълни с доматени гранати.
Дебелогъзият наблюдаваше хората и търпеливо чакаше да настъпи времето на най-голямата суматоха, за да свърши работата, за която бе дошъл.
Жегата се засилваше. Покривите и хората вече трептяха от маранята. „Кървавата Мери” не вършеше работа, само още повече разпалваше кръвта му...Мъжът свали шапката си, избърса плешивото си теме с кърпата и с мъка свлече лененто си сако, което хвърли на стола до него. След това се сепна, грабна сакото и извади от вътрешният му джоб блестящ, посребрен Колт Кобра, който постави на масата пред себе си.
Тълпата се задаваше по улицата. От къщите наоколо също наизкачаха полуголи младежи и ухилени до уши, зачаха шествието...
- Келнер!- извика Дебелогъзия, докато палеше пура.
Тънкият като върлина келнер се появи с поредната чаша. Позабърса масата на две-на три като въртеше очи към вече изливащата се на улицата тълпа и пълните с домати и тела камиони. Доматите хвърчаха вече на всички страни. Келнерът се засмя до уши, изломоти нещо и постави чашата на масата, при което неволно блъсна поставения там пистолет и той полетя през железните орнаменти на терасата.
Времето изведнъж спря за Дебелогъзия. Той гледаше втренчено към мястото, където изчезна Колта. Келнерът като негов, кривоогледален образ правеше същото. След миг се сепна и сипейки картечни изстрели от думи наоколо, побягна към вътрешността на къщата.
Дебелогъзия се изправи и бавно погледна през парапета. Долу тъкмо минаваше един от камионите с домати, хората вътре се смееха, крещяха, потъваха в доматената каша, а дъжд от домати се сипеше отгоре им.
- Ей- кресна Дебелогъзия- Чакайте...!
Гласът му почти не се чу в глъчката. Той хукна навън като помете масата с корема си.
Едва слезе по стръмните стълби и затича след камиона...
- В камиона...викаше задъхан Дебелогъзия- В камиона...- повтаряше той на испански и услужливи хора се заеха да му помогнат...Първо група здрави ръце го хванаха и го вдигнаха във въздуха, а след миг той се намери в камиона с плуващите там тела. Втурна се напред и зарови ръце в полуготовото гаспачо.
- Колт!- крещеше той- Скъп подарък!
Но хората около него се смееха и клатеха глави, целеха го с домати и никой не обръщаше внимание на думите му. Целият беше изцапан с домати, панталонът му бе залепнал за краката и гротескната му фигурка с огромно шкембе, зачервено лице и тънки крачка приличаше на човече сглобено от домати. Голям домат долетя от някъде и го удари в устата, той падна в червената каша и замята с ръце и крака- никой не му обърна внимание, краката му потъваха все повече и повече, ръцете му бясно махаха, а лицето му не се виждаше, гърлото му бе пълно с домати и черно-червена пелена се спускаше пред очите му...
Гъстата течност над главата му се затвори и се чу само едно тихо: блъб! Най-отгоре изплува празна кутийка от пури, на която пишеше „fumar puede matar” (пушенето убива).