Над

Тя стоеше над
разпилените по масата дюли –
пълни бузи с трапчинки,
ухаещи на слънце и леност.
Стоеше над
метнатата на стола рокля –
уморена, ярка кожа,
сънуваща танцуващи вретена.
Стоеше над
спящия в леглото мъж –
стоманено топче, отпуснато в съня
и изкривяващо пространството.
Тя стоеше над
учудените си очи –
малки, изстиващи блата,
изпускащи мехурчета и пара
и неотразяващи небето.