Темата вероятно ще се стори вече банална, но за мен темата няма знаение, ако историята е написана добре. Накратко: Много близкото бъдеще. Освободен, при разкопки в Арктическия кръг и намиране на замръзнали странни тела в леда, незнаен вирус предизвиква глобална епидемия. Болшинството от бизнеса се върти около поддържането, изпращането и завършването на пътя на нелечимо разболелите се. Има нещо като увеселителен парк, Град на смеха, в който болни деца и възрастни завършват живота си като последно се качват на скоростно влакче, на което всъщност живота им приключва, поради голямото натоварване. Има и междузвездно пътуване, виртуални реалности, много погледи към бъдещето
( и миналото :), много и разлини взаимоотношения, мисли и чувства.
Вирусът променя и блокира тялото като превръща клетките на едни органи в клетки на други.
Всяка отделна история в книгата е от името на някой, който по някакъв начин е свързан с болестта и всички разказваи също са свързани помежду си, но под различен ъгъл и гледна точка. Последната глава беше сякаш лееко разочароваща за мен, но реално има своята логика и значение за цялостта и завъшека на книгата, а и аз обичам не всичко да има обяснение. Въпреки това, книгата ми хареса изключително много, имаше и други части, които четох по два пъти. Много добре написана и преведена, оформлението на корицата също ми харесва. Препоръчвам я. :)
Авторът ми стана още по-интересен, когато разбрах, че пише и кратки разкази. Ще се чете още. Ето това е официалният му сайт: https://www.sequoianagamatsu.com/
Вероятно не съм подбрала най-добрите и показателни цитати, които ще впечатлят, но ми беше много трудно, защото всичко ми харесва, а и извадени от целия контекст няма да имат съвсем същото значение, но все пак:
"Веднъж я попитах какво прави, а тя ми обясни, е просто се опитва да следи всичко, защото сякаш никой друг не забелязвал или не го било грижа, че продължаваме да допускаме едни и същи грешки, че омразата в квартала или несправедливостта в щата текат като отрова във вените ни, а през това време поредният ледник се откъсвал или поредното животно изчезвало от лицето на Земята. "Всичко е свързано.", казваше. А аз й отвръщах: "Ти си само една и имаш само един живот."
В истинският свят хората се утешават с невежество, политика и вяра, но тук... имат значение само твърдите изчисления.
Аз съм прасе. Каква професия е прасе?" започнал е да разпределя хората в категории, по цели, да задава важни въпроси, като например защо всички ние сме тук. Защо не може да говори с другите прасета. Задава въпроси за любовта и приятелството, когато гледа сапунени опери, както и за войните и арктическата чума по новините. Задава въпроси за хората във Вашингтон, които се карат заради мораториума върху производството на бензинови автомобили и за помощта за калифорнийските градчета, унищожени от пожарите. Пита:" Какво е мораториум? Целувките означават любов. Много болни хора. Никой не е съгласен с друг за нищо.
- Ти си специален - казвам. Почти му признавам цялата истина: "Но това, което те прави специален, също така те убива.", казвам наум с надежда, че ме чува.
Напоследък единствените бизнес начинания, които връзваха някаква печалба в този град, се занимаваха със секс, смърт или с начините за разпространението им в интернет.
Но когато повече не можехме да удържаме мъртвите, когато хората загубиха възможността да се сбогуват, нещо в нас се пречупи. Фирмите за криогенно съхранение процъфтяваха, хотелите на смъртта, услугите, където близките ви се съхраняваха и поставяха в забавни пози, туристически компании, които обещаваха "естествен" изход заедно с починалите ви наскоро близки.
Това беше златната среда между клиентска услуга, разносна търговия и погребален стоицизъм, която аз така и не можах да овладея.
Празнувахме рождените дни на децата си извън криокамерите им: "Честити 507. Вече си голямо момче. Даже не можеш да си представиш!" Щом с Дори намерехме нов коридор, който да обрисуваме, членове на екипажа идваха при нас да споделят историите си - как бяха успели да стигнат дотук, кого бяха оставили на Земята, последните мигове, които помнеха, преди животът ни да се преобърне заради вируса, пожарите или ураганите.
- Хората се върнаха по градските улици, но забележете как пазят дистанция. Никой не се усмихва на другия. Всеки се е вторачил в телефона си или се е изгубил в очилата за добавена реалност.
Някога прочут със сакето си, с лалетата и златната треска от стари времена, сега най-обикновеният силует на града беше станал известен с няколкото дузина погребални небостъргачи, кацнали като поредица от дребни островчета...
...са важна част от технологията ни - приличат на телескопи, но са оборудвани с лещи, направени от желеподобните останки на нашите предци. те ни позволяват да гледаме реалността на база на съдържанието на всяко семенце. Баща ми казваше, че нашата планета и всички на нея са направени от чиста възможност и това ни прави специални, затова имаме способност да създаваме, да се превърнем в каквото пожелаем."
Няма коментари:
Публикуване на коментар