Из " Историята на твоя живот и други разкази" от Тед Чанг

    

"Знам за много повече емоции, отколкото нормалните хора. не казвам, че любовта и гневът, които някога съм изпитвал, не са истински, но сега ми е пределно ясно какви са те в действителност: също като увлеченията и тъгите на детството, те са просто предшественици на това, което изживявам днес. Страстите ми са многостранни; колкото по-дълбоко стига самопознанието ми, толкова по-сложни стават и емоциите ми... Разбира се, изпитвам много по-малко емоции, отколкото бих могъл; развитието ми е ограничено от интелигентността на хората около мен и оскъдното общуване, което си позволявам с тях. Това ме подсеща за конфуцианската идея за рен: неточно превеждана като "милосърдие", като онова чисто човешко качество, което може да бъде развито единствено посредством общуване с другите, като характеристика, която не може да бъде открита у някой самотник. Рен е едно от многото такива качества..." 

"Той отвори уста, за да каже, че много добре разбира какво има предвид тя, че и той чувства същото. Но премълча. защото това бе вид емпатия, която ги разделяше, вместо да ги обединява, а той не можеше да й каже това."

"Физическата вселена е език с абсолютно двусмислена граматика. Всяко физично събитие е изказване, което може да бъде разбрано в две напълно различни посоки, едната каузална, другата телеологична, и двете валидни, нито една неточна, независимо от обема на предоставения контекст... Ние възприемаме събитията като поредица, а отношенията между тях като причина и следствие. те възприемат всички събития като едновременни и свързани от обща цел. Цел, която се движи в посока минимум или максимум."

    

"Открай време съществуваха два класа имена: такива, които съживяваха телата, и такива, които служеха като амулети... В последно време обаче границата между тези две категории имена бе започнала да изтънява и последиците от това бяха удивителни."

"Може би един ден учените ще могат да инсталират експертни системи в мозъците ни, например такива, които съветват: "Подходяща ли е ситуацията, за да се насладиш на красотата?Ако да, гледай; ако не, не обръщай внимание". Така ли ще изглежда "асистираната зрялост"..? 

Не, няма. И няма да е никаква зрялост; ще е просто разрешение за експертната система да взема решенията вместо нас. Зрялост означава човек да може да вижда разликите и да знае, че те нямат значение."

"Ако някой ден наистина се научим да програмираме мозъка, ще можем да създадем "расова слепота", но дотогава най-голямата ни надежда е в образованието.'"

"...Защото красотата се усеща като любов."

"... няма как да направиш хората по-свободни, като огранииш обхвата на техния опит."

"Красотата не е проблем, проблем са начините, по които хората злоупотребяват с нея."

Бях избрала още много цитати, но ще стане много дълга публикация, а и почти всичко е за цитиране: изключително замислящо, интересно и дълбоко. Пример за научна фантастика на високо ниво. Научих доста неща и четох с изключително удоволствие. И ще я прочета пак. Някои от разказите бих препоръчала да се изучават в училище - хем ще са интересни и образователни за децата, хем поставят много дълбоки, вечни въпроси. 

Благодарности на Владимир Полеганов за превода. 

Продължавам с "Издихание".

п.п. Само един цитат от един от разказите в "Издихание". Препоръвам и двете книги горещо. :)

 “Археологията може и да не е точна наука като физиката, но тя стъпва на нейните фундаменти. Физичните закони правят възможно изследването на миналото; ако изучаваме състоянието на вселената достатъчно внимателно, можем да добием представа за даден момент от миналото й. Всеки един момент неизменно следва онзи преди него и на свой ред предхожда друг: брънки в приинно-следствената верига. Но моментът на сътворението е мястото, където всяка такава верига стига до своя край; дедукцията може да ни отведе до него, но не и по-далеч. Ето защо сътворението на всемира е чудо: защото случилото се в онзи момент не е необходимо следствие от някое предходно събитие. Първите раковини, откраднати от Уилхелмина, наистина са доказателство за нещо: не за Божиите планове за човечеството, а за съществуването на чудеса. По тях е видима границата, където пръстените на растежа показват колко ограничена е обяснителната мощ на физичните закони. И това е нещо, от което можем да почерпим вдъхновение. Защото мисля, че има събития от една друга категория, които също не са обвързани в причинно-следствена верига: нашите волеви действия. Свободната воля си е чудо; когато направим истински избор, осъществяваме резултат, който не може да бъде сведен до функционирането на физичните закони. Всеки волеви акт е – подобно на създаването на всемира – първопричина. Ако не разполгахме с доказателството за чудото на сътворението, физичните закони щяха да са ни достатъни, за да си обясним който и да е феномен в космоса и да заключим, че съзнанието ни не е нищо повече от набор от природни процеси. Но ние знаем, че в това, което виждаме, има нещо, което физичните закони не могат да обхванат; чудесата съществуват и човешкият избор несъмнено е едно от тях...“