петък, 18 декември 2009 г.

Nirvana 1997

Един стар филм, който си заслужава да се гледа:

Филмът разказва историята на дизайнера на игри с виртуална реалност, Джими, който установява, че главния герой на играта му, Соло, някак е оживял след атака от компютърни вируси. Помолен от творението си (което чувства, всичко което става с него в играта, включително и това да умира няколко пъти), за да премахне съществуването му, Джими си поставя за цел да заличи играта от сървъра на работодателя си, преди тя да е пусната на пазара и така да спести на Соло бъдещи страдания.
Джими се чувства отчаян, защото жена му Лиса го е изоставила. Той започва да я търси, докато се опитва да изтрие героя си от играта. Тези две важни задачи за него се преплитат и допълват като история през целия филм. Джими прониква в един от сървърите на компанията. Това проникване, в света на виртуалната реалност, се тълкува като сблъсък с образите от живота на Джими. Това е начинът, по който мрежата се защитава. Тя се опитва да запази ума на хакера в примката на собствените му спомени, като междувременно го изгори. Единственият начин да премине през този механизъм за защита на мрежата е да освободи цялото си внимание. Да забрави за живота си преди или след. За да забрави за желанията на тялото. За да влезе в състояние на чиста концентрация. Да се концентрира само върху целите (в случая сървъра на компанията). Подобно на медитацията, при която се концентрират върху дишането. Хората, които са в състояние да направят това във филма са наречени ангели (те са невидими за системата, могат да отидат, където поискат и техните възможности са неограничени). Накрая Джими е осенен от просветление. Той е във вътрешен мир със себе си. Той спасява героя си, разбира защо Лиза го е напуснала, разбира защо нещата са се случили и начина, по който са се случили. Той е в състояние на Нирвана.

Няма коментари:

Публикуване на коментар