от Стюарт Дайбек
източник: centerforfiction.org
Хоризонт, въже за пране между дивите ябълки. Забравена рокля, толкова далеч, избеляла до прозрачност от поредицата от летни дни, докато гръмотевична буря не я облее със синьо, отново. Както сега и въпреки разстоянието, пяна от дъждовни капки да искри по подгъвите й, точно преди вятърът да я вдигне във вълна, която се разбива пред мъжа, вписан в рамката на вратата на селска къща.
превод: Преслава Кирова ©
п.п. Преводът на тези кратки "снимки" ми доставя изключително удоволствие, почти еднакво с намирането на мои думи за нещата.:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар