- Защо не у вас, нали не живееш при твоите?- Не може у нас, Косме е там.
- Кой?!! Нали каза, че си нямаш никого?
- Нямам, Косме е въображаемия ми приятел... т.е. беше.
- Как беше, а е там и сега?
- Появи се.
- Как се появи, нали е съществувал само в главата ти?
- Не знам, просто така... – каза тя щраквайки с пръсти във въздуха.
Момчето пред нея започна да избледнява, виковете му постепенно заглъхнаха и силуета му се стопи в нощта
Тя погали с пръст синкавото си слепоочие и усмихвайки се закрачи към къщи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар