Из "Пътуване с лек багаж" от Туве Янсон

"- Знаете ли - каза Фло, - Харесва ми миризмата на пури. Създава усещането, че нищо не е спешно."

"- В тази сграда времето е само нещо, което се изнизва, то тук не живее. Същото важи за тези книги. А аз искам ясна представа, и то спешно, ясна представа какво сме искали и какво сме опитвали, какво е станало от всичко това и какво се брои за нещо повече. Важно е да откриеш кое е от истинско значение, ще е равносилно на някакъв вид отговор. Окончателно и трайно заключение, разбираш ли?
Чичото каза:
- Не съвсем... Толкова ли ти е необходимо? Щом само те притеснява... А и надали сега е по-спешно, отколкото винаги е било?
...
Сетне останаха, докато Оражерията не затвори. Бурята постепенно утихна, а портиерът се успокои. Чичото разказа за поляната, а него го биваше да разказва. Юсефсон беше по-добър слушател, отколкото човек би предположил. Чичото извади моста в миниатюра. Юсефсон го погледна и рече:
- Да, да, разбира. Идеята за поляната. Съзерцание, възторг, преживяване и така нататък. А мостът - да направиш мост, който не води доникъде?
- Няма значение - каза Чичото ядосано. - Мостът си е мост. Пак се опитваш да придадеш особен смисъл на нещо напълно естествено. Докъде води и откъде идва не е важно, човек минава по него, това е всичко!
Портиерът дойде и попита дали Чичото няма да се прибира вече, преди да е настинал.
- Разговаряме - каза Чичото. - Юсефсон, стигна ли до някакво заключение? Намери ли нещо важно в тези книги?
- Едно-друго - отговори Юсефсон и се подсмихна. - Трябва си време, но аз си знаех от самото начало... Май няма да успеем да се убедим взаимно. Но необходимо ли е изобщо?
- Не - каза Чичото. - Човек просто иска другият да знае и да разбира."

"Дете за лятото" и "Оранжерията" са разказите в сборника, които най-много ми допаднаха. Туве Янсон може да се чете всякога и всякак.

п.п. Благодарности на Мария Донева, която ме светна за още две нейни книги - "Лятна книга" и "Честна измама", които ще си взема непременно.:)