...

Глупаво и банално е, но това е положението.

вече пия кафето си със захар
на подслаждащи думи не вярвам,
вече има в гърдите ми вятър
във фунийка свит и замръзнал.

имам есенна шума в очите
всичко живо е скрито под нея,
но в убедения шум на лъжите
аз живота не ща да пилея.

вече пия кафето със захар,
храня само живота отвътре
онзи, другия, има си блясък,
но е въздух лакиран до утре.