Спортът, движението във всякакъв вид, винаги е било част от живота ми и то от хубавите части.
За разлика от повечето хора около мен, аз си спомням за часовете по физическо в училище с носталгия и добро чувство.
Не съм била супер добра във всичко - и досега не мога да се качвам по въже и се мотам половин час, докато си наглася краката и не мога да правя кълбо, но много обичах да бягам още тогава, съчетанията на успоредка, които си бяха като същински минисъстезания и отборните игри. Имаше истински войни по народна топка. Тренирах баскетбол и лека атлетика и въпреки госпожата, която биеше шамари и пръстенът й се изличаваше на бузата или треньорът, които се заплесваше по по-високите момичето имам приятни спомени. Известно време живеехме точно срещу стадиона и тогава започнахме с поставянето на лични рекорди като част от играта, заедно с приятелите. Бягане, федербал с часове като машини и всякакви други измишльотини... Беше време на чест и на слава. После дойде пубертета, но любовта към движението си остана, макар и трансформирана донякъде.
Искам да кажа, че никога не пиша и не бих писала за книга, която въобще не ми харесва. Обикновено такива книги не ги дочитам, така че не виждам какво бих казала и какъв е смисъла от това. Освен, ако не ми плащат, за да чета и давам мнение, но и тогава бих имала трудности. Четенето е/за удоволствие, макар че ти дава и доста други неща, но те пак са следствие от удоволствието. Четенето не е на всяка цена, количество и качество.
Когато си купувах книгата, девойчето в книжарницата ми каза "Тази книга разби всички класации."
"Хубаво е, когато това е книга от български автор.", отговарям аз.
Бях изчела доста неща за нея, слушала съм интервюта с автора, които ми харесаха.
И така, имах големи очаквания.
Първото нещо, което не ми хареса беше предговора. Всички писатели били пияници и нещастници, сравнения с Достоевски и Капоти, повествователна журналистика, ала-бала. Обобщенията винаги ме дразнят, предговористът да прочете за Артър Конан Дойл, Уилям Фокнър, Бърнард Шоу, Харуки Мураками и др. и заниманията им със спорт.
Второто ми разочарование дойде, когато прочетох първата статия.
Не от самата статия, а от неточното представяне на автора и в предговора и като цяло от това, което бях чела.
Наистина копнея за т.нар. истинска критика, която прави истински анализ на произведенията и пише и за добрите, и за негативните неща. Понякога срещам такава. Както и при хората, това което прави една книга са всичките й качества и съчетанието от тях. Изричането на нещата, такива каквито са не е вредно, напротив.
Труман Капоти ми е любим автор и "Хладнокръвно" е една от книгите, които пазя в библиотеката си след като раздадох наистина много. Най-характерното за тази книга е, че гледа и описва отвътре, отвън, отвсякъде хора, случки, настроения без да дава оценка, без да се намесва, като камера, коята снима случващото се през определена бленда (умът, въображението, стилът, културата на писателя) и коята насочва вниманието към необходимите детайли, за да създаде нужното у читателя. Не е статия, не е документалистика. Важен, интересен, уникален е начинът, по който пресъздава.
Статиите на Иво Иванов са интересни не заради начина, по който са написани (има изключително много, което ме дразни - стил, сравнения и т.н.), а заради самите истории, които разказват. Защото това са истории, за които (в повечето случаи) никой не се е сетил да говори. Има абсолютно уникални и аз споделям позицията, която заема автора в тях. Това са истории, които ми дават надежда, че това, в което вярвам не е само фикция и безпочвен идеализъм. Приличат на нещата, които си говорим/говорят хората, когато се съберат в компания, истории които сигурно, ако някой се хване да запише ще имат същия успех, защото подобни истински истории се харесват на всички.
И в този смисъл не бих оценила "чисто литературно" много високо книгата на Иво Иванов, защото когато имаш история тя сама се пише, но като събирач на истории е много добър. Това е.
Ето тук можете да прочетете някои от статиите, които ги има и в книгата: http://ivo.ucoz.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар