Из "Лятна книга" на Туве Янсон

Тази книга на Туве, за сега, извън историите за муминтроловете ми хареса най-много. Разказите й за възрастни не са толкова добри, макар че и в тях има ценни неща. Повестта "Честна измама" е по-добра от тях, но лятната книга беше наистина това, което ми хареса без да се замислям. Може би защото прилича на муминските истории, без да има нужда да се добавя нещо измислено. Четох я много, много бавно, защото не исках да свършва.
Ето тук съм писала за автора и сега като го чета не е хич лошо.

"- Кога ще ядем?Кога ще се къпем? - попита София. - Кога ще обиколим острова? Ще ядем ли и ще се къпем ли, или никога няма да правите нищо друго, освен да спите?
Беше горещо, тихо и самотно. Къщата се сгуши като длъгнесто плоско животно, а над нея летяха черни лястовици със скърцащи крясъци, бяха като ножове във въздуха. София обиколи брега и се върна, около целия остров нямаше нищо друго, освен скали, хвойни, обли камъни, пясък и туфи суха трева. Небето и морето бяха забулени от жълта мъгла, която беше по-силна от слънчевата светлина и от нея очите боляха, вълните се надигаха като дълги хълмове към сушата и се разбиваха на пяна в брега. Мъртвото вълнение беше много силно. "Мили Боже, нека се случи нещо! - помоли се София. - Мили Господи, ще умра от скука, амин."
Може би промяната настъпи, когато лястовиците утихнаха. Просветващото небе беше празно, там вече нямаше птици. София чакаше. Във въздуха се усещаше чута молитва. Тя следеше морето и видя, че хоризонтът почерня. Черното се разстла и морето настръхна от очакване и ужас. Приближаваше. С висок шепот вятърът достигна до острова и продължи нататък, после всичко отново утихна. София чакаше на брега, плажната трева лежеше сплескана на земята като светла животинска кожа. Сега над водата се зададе нов мрак, беше голямата буря! Тя затича към нея и вятърът я прегърна, едновременно й беше студено и горещо и извика високо:
- Духа!Духа!
Бог й беше изпратил нейна собствена буря и водата се надигаше, в безграничната си добрина той загребваше големи водни маси към сушата и те се надигаха над пясъчните плажове, треват и мъха и навлизаха с бучене между хвойните, а по земята тропаха загрубелите от лятото крака на София, докато тя тичаше напред-назад и възхваляваше Бог!Всичко се забърза и придоби резки очертания и най-после се случи нещо!
Бащата се събуди и си спомни за мрежите си. Лодката се удряше с широката си страна в сушата, греблата се търкаляха с тропот напред-назад, а двигателят се врязваше в тревата. Той разхлаби въжето, бутна лодката срещу течението и хвана греблата...
...
- Има нещо странно в мен - каза София. - винаги се чувствам толкова добра, когато има буря.
- Сериозно? - каза бабата. - Може би е вярно...
"Добра - помисли си тя, - не, със сигурност не съм добра. Най-доброто, което може да се каже за мен, е, че ми е интересно."

27.04.2025