***

Опитах се да гледам българския сериал „ Ком – Емине“, но не догледах и първата серия. Вероятно ще го пробвам пак, но покрай него открих един друг филм, които ми напомни много хубави мигове от престоя ми в Англия. 

Соленият път. И давамата актьори са чудесни. Около самата книга, по която е направен филма и авторката й се вихрят някакви скандали, но въпреки че попрочетох, не ме заинтересуваха особено. Вероятно има значение за замесените реални хора и ако наистина авторката твърди, че 100% всичко е истина.

Ако някой се поддава на клишетата и мисли, че Англия е „мъглив Албинон“, много се лъже. В Лондон често може и да е така, поради ред причини. Но има прекрасни, невероятни места и си струва човек да поживее дори за малко там, за да види това и онова, и да не се тупаме все в гърдите, че България била най. Аз предпочитам климата на местата, в които съм живяла там, пред този в настоящото ми място в България. Усеща се, че е остров по всичко, времето се сменя много бързо и няма, както тук да вали една седмица без да спира. Свежо, без резки температурни разлики, покрай морето постоянно духа вятър  - това е единственото, което ми е било неприятно понякога.

Първо, докато живеех още в Хатфийлд, пътувах до Сийфърд и от там директно по пътя на Севън систърс до Ийстбон. Не можах да стигна до Ийстборн, защото времето не ми стигна.

Долината на река Къкмиър между Иистборн и Сифърд и мястото, където се влива в морето е прекрасна гледка.

Къпах се в морето, слизайки по стълбички надолу от скалите близо до известната къща, която често се вижда в английските филми. В сериала за Сандман, дори мястото около нея и въобще Севън систерс бяха Раят. 😊

Върнах се назад и спах в едни храсти, без палатка, само с якето ми за дъжд и вятър отгоре и къси панталони, беше изключително топло (снимката ми горе е от сутринта, когато вече се връщах наобратно). Небето се сливаше с морето и някакъв круизен кораб пъплеше сякаш в самото небе. Морските птици, противно на всички мои очаквания, не спаха въобще, както и аз разбира се, но беше много, много хубаво. 

След това, когато вече живееех в Уърдинг, пътувах до Ийстборн и провървях пътя наобратно. Искаш ми се да продължа и да се върна в Уърдинг пеша покрай брега, но мисля, че видях, че пътя се отколонява и не върви все покрай брега и това ме накара да се откажа.

След това съм вървяла пак обратно от Уърдинг през Брайтън и пак стигнах до там, където пътя спира да върви точно покрай брега.

От Уърдинг в обратната посока към Литълхамптън също е прекрасно покрай брега.

Така, че съм видяла някаква малка част от този Солен път, макар до най-красивата (както всички казват) - Корноул така и не стигнах.

Докато живеех още в Хатфийлд бях на организарана екскурзия с посещение на Дорсет и Юрския бряг, и за радост видях Маноуар и Дърдъл Дор. Почти 10 години са минали от тази екскурзия, вече сякаш разглеждам нечии чужди снимки...

И други красиви места посетих след това, особено в Шотландия. Тогава бях решила да не снимам, а само да разказвам видяното, но все още не съм споделяла написаното никъде. Искам, сякаш, да си остане само за мен.

Сега повече ми се работи в градината, отколкото ми се ходи, където и да било.

п.п. В английската традиция и фолклор, когато намериш камъче с дупка и погледнеш през него - ще видиш фея. 😊