Нокомис от Катерина Стойкова

Това е от книгите, който чета на един дъх и от тези, които препрочитам.

Първата ми нейна книга беше Американски деликатеси още през 2022 г. и още тогава намерих толкова много от себе си в нея. Все едно някой формулираше неща, които аз никога не бях обличала в думи или поне не толкова точно. Дори и опита да не бе съвсем същия, начина на иразяване бе като на приятел, когото разбирам прекрасно.

С Нокомис е същото. Въпросът в нея е: когато вярваш на някого и тръгваш по някакъв път, дали това, че преставаш да вярваш на човека, прави пътя безсмислен? Отговорът много зависи: какво, колко и как си вложил в себе си и в човека.

***

„Човек, който начева новата опитност, често не оцелява, защото процесът го променя. И когато човекът се промени, сам променя живота си.

Явната лъжа не е опасна. Истиноподобната лъжа е значително по-страшна. Да не говорим пък за супата от информация, в която са разтворени трудноразличими подправки със съмнителна достоверност. А и ако вървиш по духовния път, наистина ли толкова отблизо се вглеждаш във фактите? Не ти ли трябва скокът на вярата, мостът на метафората?

Лъжите са като хлебарките. Където видиш една, търси и други.

Има лъжене активно, когато просто казваш неистината.

Има лъжене избирателно, когато изричаш само част от истината.

Има лъжене пасивно. Тогава виждаш, че някой вярва в някоя неистина, но понеже е в твоя полза мълчиш.

А понякога вземаш и трите и ги заплиташ...

Защо вярваме на неподходящи хора?

Страшно е да си признаем, че понякога фалшивото ни спуска мост към истинското.

Понякога се налага да изслушваме хора, които говорят от непонятни гледни точки, които се самозабравят в грубостта си и очакват ние да не променяме отношението си към тях, а да продължаваме да се раздаваме безусловно и безрезервно. После се изненадват, обиждат се.., когато затваряме вратата, когато казваме не.

Колкото и на зрели да се преструваме, накрая реагираме от позицията на наранени деца и така ученикът се превръща в урок за учителя.

Безмилостни сме към онези, на които сме се възхищавали.

- Ами ако след толкова учене, работа, писане аз просто живея един обикновен живот?

А тя каза:
- Такова нещо не съществува.

Родени сме за три неща. Да ни наранят, да се смирим и да се научим да обичаме."

***

Взех си и другите й две книги с поезия: Как наказва Бог и Втора кожа, и ги започнах бавно и с удоволствие.

Купувам отдавна книги от издателство ICU и мога да кажа, че книгите са прекрасни и като подбор, и като художествено оформление. Художник на кориците на книгите на Катерина Стойкова е Люба Халева.