Шиничи Хоши

Ще си позволя да публикувам и тук един материал за Шиничи Хоши, който преведох за e-booksBG преди време.
Като фен на кратката форма и в поезията, и в прозата, произведенията на Хоши ми станаха едни от любимите.:)

***
Дълго преди аниме и манга да очароват младите умове по целия свят, в бурната следвоенната епоха, първо се появяват японските писатели на научна фантастика. Измежду най - завършените и влиятелни от тези японски пионери е Шиничи Хоши. Той е най-известен с миниатюрите си, обявени за "Хайку на научната фантастика."
Хоши означава “звезда” на японски. Името на автора не е псевдоним, но първите му читатели в Япония предполагат че е, тъй като отразява любимата му среда: космическото пространство. Дългогодишните му фенове, от друга страна, спекулират твърдейки, че той е извънземен. Пише толкова странни, но разбираеми и блестящи истории, казват те, че е невъзможно да е човек.
Хоши пише 1001 миниатюри в 26-годишната си кариера като почит към народните приказки от Хиляда и една нощ. В действителност, той специализира стила си в SF с точно толкова, фолклор и басни, колкото и с футуристична тревога, социална критика и тъмен, плътен хумор. Представете си: съчетание между Рей Бредбъри и Басните на Езоп.

Роден през 1926 г., Хоши е отгледан в Токио от неговите родители. Неговият дядо е бил немски възпитаник и е уважаван анатом и антрополог. Баба му, сестра на международно признатия романист Огай Мори, била поетеса и му четяла поезия всяка вечер.
Бащата на Хоши, Хаджими Хоши, през 1901 завършва Колумбийския университет, президент е на Hoshi Pharmacy, основател на Hoshi University, както и единодушно избран за депутат в парламента в продължение на общо 15 години. Хоши израснал в тази високообразована среда на интернационално изкуство, медицина, политика и бизнес, които се откриват, в концентриран вид, в неговите истории.
Хоши завършва престижния университет в Токио през 1947 г., специалност “биохимия”. За съжаление или за щастие на любителите на SF в Япония - фармацевтична компания на баща му, най-голямата в Азия по това време, е забъркана в политически интриги и фалира. След смъртта на баща си, Хоши продава компанията и започва да пише.

Първият му разказ, "Sekisutora" (Sextra), следван от "Bokko-chan " и " Oi, Detekoi", са отпечатани в Hoseki magazine през 1957 г. и предизвикват голяма сензация. Заедно с Токоми Шибано през 1956 - 1957 г. създават първия японски фензин - "Uchujin". Той получава 21те поред Japan Mystery Writers Award за книгата си “Moso Ginko” през 1968 г. Почти по същото време, кратък филм базиран на неговата история “Hana to Himitsu” (Цветя и тайни) печели награда в международния фестивал за детско кино във Венеция. Една от основните издатели на Хоши, Shinchosha, обяви продажби на повече от 30 000 000 копия на книгите му до момента.
Хоши написва и няколко романа с нормална дължина. Те включват обезпокоителни прогнози за днешното, съсредоточено около компютрите общество, “Koe no Ami” (Voice Нет, 1969), и любимия роман на жена му, “Buranko no Mukode” (The Other Side от Swing, 1971).

Конкурсът на Шиничи Хоши за миниатюри е организиран през 1979 г. Всяка година хиляди амбициозни автори се записват за участие; Хоши избира победителите до 1996 г., една година преди да почине. Дружеството на японските писателите на научна фантастика, на която той е един от 11-те основатели и първи председател, го удостоява посмъртно, с награда за цялостен принос през 1998 година.
Най-трайното му постижение е насочеността му към масовия читател. Повечето от неговите истории са насочени към възрастните, но техния кратък, закачлив тон ги прави достъпни и за млади читатели. Те често се използват в класовете по езикови изкуствата и социални науки в началните и средните училища в Япония, а от 1996 г. насам “Oi, Detekoi” е включена в американските прогимназиални учебници по езици и изкуства. Ясно е, че Хоши е успял в личния му стремеж да “пише истории, които никога няма да остареят.”
Съзерцанието на Шиничи Хоши върху едни от най-универсалните теми на човечеството му донася световна аудитория. Неговите разкази са преведени на повече от 20 езика. Сега, почти половин век, от първата му публикация, умните, далновидни приказки на Хоши са може би по-подходящи от всякога.