Майкъл Уелън

Майкъл Уелън работи повече от 30 г. като илюстратор и специализира в научно фантастичните, и фентъзи произведения, преди да се посвети на кариерата си в изящното изкуство.

Негови рисунки се появяват на над 350 корици на книги и списания, вкл. и много романи на Стивън Кинг, издания на Ан Макафри, Пиърс Антъни, Едгар Райс Бъроуз, Мелани Раун, Майкъл Муркок, К.Дж. Чери, много от романите на Робърт Хайнлайн, издания на Х. Бийм Пайпър и Тад Уилямс. Уелън прави обложките и илюстрациите за “Стрелецът” и "Тъмната кула” на Стивън Кинг, първата и последната книги от поредицата.

Работата на Уелън може да се види също и на корицата на албумите на групите Джаксън - “Victory”, на Сепултура - “Beneath the Remains”, “Arise”, “Chaos A.D.” and “Roots”, на Соулфлай – “Dark Ages”, на Obituary “Cause of Death” , и на всеки един от албумите на бандата Cirith Ungol. Той прави и оригинални картини за обложките на албумите на Мийт Лоуф “Bat Out Of Hell II: Back Into Hell” и “The Very Best of Meat Loaf “ като показва и няколко от по-старите си творби в книжка към първия. Уелън наскоро нарисува и обложката на албума “Infected Nations” за траш метъл бандата Evile.

От средата на 1990-те той следва кариерата си на художник галерист, продавайки своите картини без комисиона в галериите в САЩ така добре, както го прави и лично през уеб сайта си. Като допълнение към това, което той получава от творбите на изящното изкуство, продължава да получава и множество призове за илюстрациите си.
Официално той е член на Залата на славата на фантастиката от юни 2009 г - първия жив художник член на Залата.

Уелън има 16 награди Хюго: 12 за Най-добър професионален художник, 1 за Най-оригинална картина, 3 за Най-добра нефантастична книга и почетната Супер Хюго, присъдена на 50-тия Уорлдкон (1992), за Най-добър художник за последните 50 години.
Има присъдени още много награди като една от последните е и наградата Локус за Най-добър художник за 2009 г.

Майкъл Уелън е роден в Санта Моника, Калифорния, син на Уилям и Нанси Уелън. Като дете, той води номадски начин на живот. Местят се почти всяка година поради изискванията на кариерата на баща му в космическата индустрия. Той сменя осем основни училища, три средни училища и четири гимназии. Израснал е в Колорадо, в някои от градовете по крайбрежието на Калифорния и в Ню Мексико, близо до White Sands Proving Ground. Времето прекарана там и военновъздушната база Ванденберг оказва трайно влияние върху него и в едно интервю през 2000 г., той отбеляза, че той не може да “отрече, че живота в близост до ракетните площадки и базите на ВВС е оказал въздействие. Винаги е било вълнуващо да гледам как летят ... и понякога да избухват.”

По времето, когато Уелън е второкурсник в гимназията, семейството му се премества в Денвър, Колорадо. Там той започва своята професионална подготовка в изкуството, като летни класове към Денвърския Роки Маунтин колеж по изкуство и дизайн. В последната година от гимназията, семейството му се е премества отново, този път в Сан Хосе, Калифорния, където завършва гимназията Оук Гроув през 1968 г.

Той посещава щатския университет на Сан Хосе, като първоначално започва с анатомия. Докато е там, той работи в департамента по анатомия и физиология, събирайки първи познания за човешката анатомия. Според Уелън, неговата работа е била да “участва във всички видове задачи, свързани с отдела, като подготовка на труповете за уроците, съединяване на кости, за да се получи цялостен скелет, приготвяне на отделни модели на части от тялото, някои медицински илюстрация и т.н.” Някои от студентските чертежи на Уелън се появяват в The Journal Of Bone And Joint Surgery. С течение на времето, обаче, той остава разочарован от ограничените творчески възможности в медицинските илюстрация и в средата на предпоследната година сменя специалността си с Изкуство.

След като се дипломира през 1973 г. с бакалавърска степен по живопис Уелън учи в Колежа по изкуства и дизайн в Пасадена, Калифорния, в продължение на девет месеца. През 1974 г. представя работата си на Световната фантастична конвенция във Вашингтон, където Томас Шлюк пръв открива творбите му и подписват договор да бъдат използвани в европейските издания по-късно. През същата година Доналд Уолхем дава на Уелмън първата американска професионална работа - корицата на фентъзи романа “Чародейката от края на света” на Лин Картър.

Скоро Уелмън придобива репутация на талантлив, креативен и отговорен художник, която работи за издателите ва научна фантастика и фентъзи като ДАУ Букс, Дел Рей и Ейс. Публикуването на бестселъра “Белият дракон” на Ан Макафри през 1979 г., с неговата обложка е повратна точка в кариерата му. Той печели първата си наградата “Хюго” за най-добър професионален художник през 1980 г.

Когато на Уелън е възложена работа той има практиката да прочете цялата книга, обикновено два пъти. “Опитвам се да дам на самата книга да определи подхода и предмета на илюстриране,” казва той.
Майкъл Муркок пише за Уелън, “Аз съм повече от благодарен на този художник, който не само го изобрази [Елрик], както аз си го представям (и съм го описал), но който също успя да улови и подходящата атмосфера.” Ан Макафри го хвали, обявявайки, "Наистина е щастливец автор, на който Майкъл Уелън е илюстратор."

Уелън в момента живее в Данбъри. Неговите хобита включват бойните изкуства - той е с втора степен черен колан по китайско Окинава-кемпо - електронната музика, както и пътуванията.