Уладзимир Караткевич

В неделя намерих една стара книга, която са ми подарили, когато съм била във втори клас. И която съм прочела поне десет пъти, а сега като я разгърнах се зачудих как съм я чела на тази възраст.
"Страшната ловна дружина на крал Стах" от Уладзимир Караткевич, написана през 1964 г.
Книгата представлява готически роман, нещо като историческо фентъзи и е написана в характерния увлекателен, мрачно реалистичен славянски стил.

Сюжет:
Разказа се води от името на главния герой, Андрей Белорецки, който е на 96 години. Историята се случва в дните на младостта му, през есента на 1888 г., някъде в далечните блата на беларуската местност Полеся.
Търсенето на древни легенди и суеверия довеждат учения и фолклорист Андрей Белорецки в един от отдалечените краища на Беларус - имението Блатисти гори. Тук, в старата крепост, живее младата Надежда - последната от рода Яновски. Според легендата, някога прародственика на Надежда Роман подмамил на лов и коварно убил легендарния крал Стах. Умиращия Стах изрекъл проклятие - за отмъщение всички от рода Яновски да преживеят, като жертви, този "жесток лов". Появата на "призрачните" ездачи държи в страх цялата околност: "Жестоките ловци" могат да убият всеки ... Последна жертва на проклятието трябва да бъде Надежда.

Караткевич е беларуски прозаик, поет и драматург. Роден на 26.11.1930 г. Завършва Киевския университет, както и Висшите литературни и курсове за сценаристи в Москва. Публикува от 1955 г. Пише предимно на историческа тема. Издал е три стихосбирки. Най-известен е с прозата си, в която си дават среща романтичното и реалистичното начало, острата фабула и ярките характери. Автор е на пиеси, очерци, филмови сценарии и литературна критика, някои от неговите произведения са филмирани. Умира през 1984 г.
Източник: liternet.bg

За съжаление корицата на книгата е в доста лошо състояние, за да я сканирам. Снимката по-горе е от руска филмова адаптация по книгата.
Издадена е от изд. Отечество, София, 1981, преводач Румяна Ефтимова, художник Олга Mаскалева.

Откъс:

" Аз съм стар, даже много стар човек. И никоя книга няма да ви даде това, което аз, деветдесет и шест годишния Андрей Белорецки съм видял със собствените си очи. Разправят, че съдбата дарява повече години обикновено на глупаците, та да запълнят липсата на достатъчно ум с богат опит. Какво пък, бих желал да съм два пъти по-глупав и да поживея още толкова, защото съм любопитна личност. Колко интересни неща ще станат по земята през следващите деветдесет години!
Пък ако утре ми кажат, че ще умра - е какво: почивката също не е лошо нещо. В бъдеще хората ще живеят даже по-дълго от мен и няма да съжаляват за живота: всичко имаше в него, от всичко по малко, всичко съм изпитал - защо да съжалявам? Лягаш и заспиваш, спокойно, даже с усмивка.
Аз съм сам. Помните ли, Шели е казал:
"В здрача зъглъхна
гласът на цигулка една.
Щом са двама навек разделени
няма нужда от нежни слова."
Тя беше добър човек и ние живяхме като в приказката "дълго и щастливо до последния си час". Но стига съм ви късал сърцето с тъжни работи - нали казах: старост моя - радост моя - по-добре да ви разкажа нещо от далечните, от младите си години. Тук искат да завърша с разказа си преданието за рода Яновски и неговия упадък, за измирането на белоруската шляхта. Няма що, ще трябва да го направя, защото какво ще бъде това предание без край.
При това, то ме засяга отблизо и вече никой не може да го разкаже - само аз. А на вас ще ви е интересно да чуете чудната история и да кажете после, че много прилича на измислица.
Та затова преди да почна, ще кажа: това е истина, чиста истина, само истина, макар че вие ще трябва да се доверите единствено на моята дума."

Приятно четене!:)