Днес се навършват четири години от смъртта на Агоп Мелконян.Имам чувството, че каквото и да кажа ще се получи някоя глупост или ще прозвучи мелодараматично, затова ще си позволя да цитирам Сребрина Талева от написаното от нея в “Любов и смърт” в
сборника “Спомен за света на Агоп Мелконян”, изд. Къща “Ерато-Арт”, 2008.
“...аз знам, че Агоп Мелконян беше самотник, както може да бъде самотен само един изключителен талант. Не сте виждали самотен глупак, нали, както не сте виждали и безметежно контактен мъдрец. Колкото и весел и щастлив да изглеждаше Агоп, огромната тежест на разбирането тежеше в древния му асирийски поглед. Колко ли години бихте му дали, ако виждахте само тези очи...
Ерих Фром казва, че, за да обича света, човек трябва да обича първо себе си, затова самолюбието е нещо много по-различно от егоизма. Агоп Мелконян беше самолюбив човек. Не знам дали обичаше достатъчно себе си, защото във всеки един много умен човек съществува особен стремеж към самоунищожение, но твърдо знам. Агоп Мелконян обичаше света и всичко в него, а и светът сигурно го е обичал, след като му е дал тази болезнено сладка дарба.”
"Аз много глупости направих,
Живях неправедно, нали?
Но щом за Там ще се отправя,
Бог над мен ще се смили.
Ще каже: “О, живя лъжовно,
Живя телесно и във грях.”
И ще се усмихне може би гальовно –
Бог е доброта и смях."
Благодаря!
Конкурс за фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян
Няма коментари:
Публикуване на коментар