Пръсти от огън, невидимо жигосват
сърцето с ритъм.
***
Топчици райе
в море от злато плуват –
сладък край безкрай...
***
Падайки, сами
се веселят листата.
Само миг дори.
***
Пада нежно и
като сълзи от щедрост,
върху нас дъжда.
***
Като среброто,
със сдържан блясък светна
усмивката му.
***
Трева косена
защо е тъй красива?
Иска да расте.
Няма коментари:
Публикуване на коментар