Подаръчно

Не обичам т.нар. официални празници или по-скоро не самите празници, а правилата и стереотипите, които са създали хората във връзка с тях. Но коледно-новогодишните са особено време, защото с тях символично годината свършва, те са нещо като втори рожден ден, но за всички и си струва да се отбележат – като пореден край и начало. И нещото, с което обикновено се отбелязват е подаряването на подаръци. Казват, че е тръгнало от подаръците на влъхвите и давайки нещо ценно на скъп човек, всъщност правиш нещо като приношение и почиташ бога, в който вярваш. Вероятно е така, вероятно има хора, които го възприемат така. Аз обичам да подарявам подаръци повече, отколкото да получавам и мога да кажа, че най-хубавия подарък е този, в който си вложил себе си, част от себе си. Краят на годината е време точно за такива подаръци - да подариш себе си. Да отделиш време не да обикаляш по магазините и да харчиш пари, а да отделиш време, в което ще направиш нещо сам за най-близкия човек. Да му нарисуваш картина, да му напишеш стих, да запишеш гласа си с любимата му песен, нещо което си направил със собствените си ръце и сърце, колкото и да е несъвършено, смешно и банално то е хиляди пъти по-хубаво и ценно от купеното. Така правиш подарък не само на човека до теб, правиш подарък и на себе си. Даваш воля на това парченце в тебе, което някой ще нарекат бог, други дух, трети дете... Та не съм много по агитациите, но: Бъдете деца поне веднъж в годината, моля ви, чудесно е, ще видите!